Решение № 249 от 28.03.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Ш, **/**/**** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жанет М. Христова при участието на секретаря А.СТ.Т като разгледа докладваното от Жанет М. Христова Гражданско дело № 2024363010**** по описа за 2024 година

Производство по предявени положителни установителни искове с правно основание по чл.415, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.422 от ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „*************“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. ********, общ. Ш, ул. “Т К“ № 2, представлявано от А Б Г, чрез адв. С Щ С от ШАК със съдебен адрес гр.Ш, бул."С“ № 24, ет.3, офис 12 и адв. М К К срещу Х. М. И. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Н Б“ № 15 с адрес за призоваване гр.Ш, ул.“Д“ № 21, вх.1, ет.7, ап.19.

В исковата молба се сочи, че по силата на Договор за встъпване в дълг, сключен на **/**/****г. между ищеца и ответника, същият встъпил като солидарен длъжник в дълга на „**********“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ш, ул.“Д“ № 21, вх.1, ет.7, ап.19. Така ответникът се задължил солидарно да заплати сума в размер на 60 360.88 лв. в срок до **/**/****г. За обезпечение на поетото задължение ответникът издал Запис на заповед в полза на ищеца. Към **/**/****г. е налице дълг по главница, обективиран в 5 броя фактури, представени с исковата молба. Поради неплащането, било образувано заповедно производство и издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № ****/****г. на ШРС за сумата от 21 587.72 лв. главница по пет броя фактури и сума от 6 297.99 лв. – лихва върху главницата за периода от **/**/****г. до **/**/****г., ведно с разноските. В хода на заповедното производство длъжника възразил и това обосновило правния интерес на ищеца да заведен настоящото производство.

В заключение се иска да бъде признато за установено от страните, че ответника дължи на ищеца горепосочените вземания, ведно със законната лихва върху сумата, считано 1 от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се и разноските в двете производства.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника. В постъпилия в срок писмен отговор се твърди, че ищецът извършил търговските продажби в полза на „**********“ ЕООД с управител ответника, като нямало яснота имал ли издадени съответни разрешителни от БАБХ да извършва търговия с храни и хранителни стоки, като липсват доказателства къде са съхранявани стоките в процесния период. Представляващия ищцовото дружество – А Б Г бил служител в „**********“ ЕООД и следвало да се изследва въпросът дали сумите не били изплащани в брой между двете дружества, тъй като Георгиев едновременно бил служител в ответното дружество и представляващ ищцовото. Възможно било и доставките да са фиктивни и да не са извършвани, а само осчетоводявани. Осчетоводяването на фактурата не правило сделката действителна. Липсвало и издавани стокови разписки, от което следвало, че стоките не били доставени. В заключение се иска отхвърлянето на исковете и присъждане на разноските в производството.

В съдебно заседание представляващият ищеца се явява лично, заедно с адв. С С и адв. М К от ШАК, които поддържат исковата молба. В представените по делото писмени бележки се излагат аргументи за основателността на исковете. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ответника не се явява лично, за него се явява адв. А. С. от АК – С, който поддържа писмения отговор и оспорва основателността на исковете. В писмените бележки, представени в срок се излагат доводи във връзка с неоснователността на претенциите.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д.№ ****/****г. на ШРС се установява, че по подадено от ищеца заявление била издадена Заповед № ***/**/**/****г. за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист № *** от **/**/****г. срещу ответника за сума в размер на 21 587.72 лв., дължима по Запис на заповед от **/**/****г., с падеж **/**/****г., както и сумата от 6 297.99 – лихви за забава за всяка фактура, считано от **/**/****г. до **/**/****г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – **/**/****г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 957.71 лв., представляващи разноски в заповедното производство. В хода на заповедното производство постъпило в срок възражение от длъжника, поради прекомерност на сумата.

Видно от представения по делото Договор за дълг от **/**/****г., сключен между страните, ответникът се задължил да встъпи като солидарен длъжник по отношение на кредитора по задължението на „**********“ ЕООД с ЕИК ***********, чийто представляващ бил поемателя Х. М. И.. В договора били изчерпателно изброени фактури, 2 задълженията по които били падежирани към момента на сключване на договора, като общия размер на задълженията бил 60 360.88 лв. В чл.3 от договора се съдържало задължение на ответникът да изплати изцяло на кредитора паричното задължение до **/**/****г. Договорът бил нотариално заверен с рег. № ****/****г. от Нотариус Г В, която удостоверила подписите под документа. По делото е представен Запис на заповед от **/**/****г., по който издателят Х. М. И. се задължил безусловно и без протест да изплати сума в размер на 60 360.88 лв. на кредитора „*************“ ЕООД на падеж **/**/****г.

Във връзка с договора се представят Фактура № *********** от **/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 1 308.17 лв. (частично заплатена); Фактура № *********** от **/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 011.16 лв.; Фактура № ********** от **/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 327.41 лв.; Фактура № *********** от **/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 3 134.24 лв.; Фактура № *********** от **/**/****г., с падеж на **/**/****г. за сумата от 10 806.74 лв., всички с предмет продажба на хранителни стоки.

По делото са представени удостоверения, че „*************“ ЕООД нямало регистрирани в Областната Дирекция на БАБХ обекти за производство, преработка или дистрибуция на храни за периода от **/**/****г. до **/**/****г.

Ищецът представя насрещни доказателства, че дружеството „**********“ ЕООД, чийто представляващ е ответникът имал регистриран склад на едро с храни от животински и неживотински произход в с. С, и обект за търговия на дребно в с. Развигорово, които обекти били заличени от регистрация със Заповеди от **/**/****г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Ш.

По делото са разпитани свид. С М С и свид. В. Р. Д. – и двамата представляващи търговски дружества, с които страните са търгували.

Свид. С разказва, че е собственик на мандра в с. В, обл. Варна и в периода ********г. извършвал доставка на стоки на ищцовото дружество. Доставките били извършвани с транспорт на мандрата до склад в с. С, чрез автомобил на ищцовото дружество или имало случаи стоките да бъдат получавани и от представители на фирмата, с която „*************“ ЕООД търгувала. Твърди, че стоки са получавани и от ответника, при доставката на стоките в с. С. При предаването на стоката не били изготвяни приемопредавателни протоколи или стокови разписки, а стоката била придружавана с фактура и сертификат за качество и годност. Фирмата на свидетеля нямала неплатени задължения от ищцовото дружество.

Свид. В. Д. сочи, че познава добре и двете страни по делото, като работи като регионален мениджър на фирма „Г К“ ЕООД, която търгува с хранителни стоки. В показанията си казва:“…защото „*************“ продаваше на „**********“.

“*************“ фактурираше на “**********“ и „**********“ идваха да си вземат стоката от „Г К“. При предаването на стоката задължително се издават складови разписки...“.

Представляващият ищцовото дружество е дал обяснения по чл.176 от ГПК, в които 3 казва, че е работил в „**********“ ЕООД в летния период на ****г., но всички суми били превеждани по банков път. Ищцовото дружество не притежавало разрешение за търговия с хранителни стоки и склад.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда и неоспорено и прието от страните, като вещото лице заключава, че процесните фактури са заведени в счетоводствата на дружествата и е ползван данъчен кредит от тях. Размерът на неплатената главница по фактурите е в 21 587.72 лв. и 6 281.46 лв. – лихва от **/**/****г. – датата на договореното плащане до **/**/****г. – датата на депозираното пред съда заявление по чл.417 от ГПК.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на исковете: Предявените искове са допустими.

Налице е правен интерес от водене на настоящото производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което длъжникът е депозирал възражение в срок и съдът е дал указания на заявителя да предяви иск за вземанията си по заповедта.

По отношение основателността на иска по чл.422 от ГПК във връзка с чл.535 от ТЗ: В т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, се сочи, че предмет на делото по предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в хипотеза на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Ищецът – кредитор, доказва вземането си основано на записа на заповед, като при липса на релевирано възражение от ответника, към което се приравнява общото възражение за безпаричност на ценната книга, включително и в случаите на разкрита в исковата молба обезпечителна функция на менителничния ефект, ищецът – поемател не е длъжен да доказва възникване и съществуване на вземане по каузалното правоотношение. В този смисъл са и Решение № 87/11.07.2016г. на ВКС по т.д. № 1093/2015г., II т.о., Решение № 69/09.05.2016г. на ВКС по т.д. № 1185/2015г., II т.о. Решение № 18/18.12.205г. на ВКС по т.д. № 535/2014г., I т.о. и др., в които се сочи, че общо оспорване от ответника по менителничния иск е налице, когато не сочи конкретни факти за причината за издаване на записа на заповед. Проява на общо оспорване, при което липсва относително възражение, са например твърденията липса на каквото и да е каузално отношение с ищеца, във връзка с което да е издаден записа на заповед; че посоченото в исковата молба от ищеца каузално правоотношение не съществува, без ответникът да сочи такова; записа на заповед е безпаричен, тъй като срещу обещаната от него парична сума ответникът не е получил насрещна престация от ищеца и др.

Именно в този смисъл е писмения отговор на ответника, чиято процесуална позиция се изразява само в отричане на твърдяното от ищеца каузално правоотношение, без да сочи причината, поради която е издал менителничния ефект. Направеното от ответника оспорване на иска, основаващ се на ценната книга, доколкото не разкрива каузата, поради която е издал записа на заповед, представлява общо оспорване за безпаричност на менителничния ефект.

4

По отношение редовността на записа на заповед, съдът намира, че след анализ на съдържанието му, същият съдържа изискуемите реквизити по чл.535 от ТЗ и е редовен от външна страна, поради което обективира съобразно закона действителна абстрактна сделка.

При липса на лични възражения от страна на издателя по ефекта, разкритата от ищеца причина за издаването на записа на заповед не подлежи на изследване по делото.

За пълнота следва да се добави, че даже и да бъде изследвана връзката на записа на заповед с твърдяното от ищеца каузално отношение, то в настоящия случай се доказа, че записа на заповед е издаден като обезпечение на Договор за встъпване в дълг от **/**/****г., поради следното: Сумата по записа на заповед, включва в себе си общия размер на задължението по включените в договора пет фактури, формирано като сбор от незаплатената продажната цена на доставени и получени от „**********“ ЕООД стоки.