Определение № 49 от 23.01.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49 гр. Габрово, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500003 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД против Разпореждане 2633/30.11.2023г. постановено по ч.гр.д. №1857/2023г. от Габровския районен съд, с което е отхвърлено частично заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Р. П. П. за присъждане на сумата от 46,10лв.

-неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023г. до 05.10.2023г.; сумата от 160лв. неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, дължимо до 05.10.2023г.; сумата от 160лв. неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, дължимо до 05.10.2023г.; сумата от 64,81лв. лихви за забава за периода от 06.04.2023г. до 05.10.2023г.; сумата от 30лв непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.04.2023г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); сумата от 200лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 06.07.2023г.; сумата от 14,81лв. законна лихва, дължима от 05.10.2023г. до 28.11.2023г. – всички горепосочени суми, основани на договор за потребителски кредит № *********/21.03.2023г. и съответно съразмерно отхвърлени разноски по делото.

Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесния договор е недействителен, като по него следва да се дължи само чистата незаплатена главница, отхвърляйки всички останали заявени вземания. Излага се, че заповедният съд не разполагал с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права, за което цитира и съдебна практика. С промените в процесуалния закон от 2019г. е дадено правомощие на съда само да извърши преценка дали искането се основава на неравноправни клаузи, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това, което обаче не изключва тълкуването за липсата на правомощие на заповедния съд досежно преценката на валидността на сделката поради нарушение на закона или на добрите нрави. Излага се становище, че заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, че преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като неправилно е извършена именно такава преценка. Излагат се 1 подробни доводи относно действителността на договора и спазването на законовите разпоредби на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК. Подробно се излагат мотиви за законосъобразност на определеното ГПР, както и възнаградителната лихва. Съдът може да обяви дадена договорна клауза за недействителна или неравноправна, но няма правомощие да решава спора по същество, като прогласи даден договор за недействителен, на основания, за чиято преценка е необходимо исково производство, равенство между страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест, за установяване и доказване на спорните факти. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Р. П. П., за сумата от 400лв. неплатена главница; сумата от 46,10лв. -неплатено договорно възнаграждение за периода от 05.04.2023г. до 05.10.2023г.; сумата от 160лв. неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Фаст, дължимо до 05.10.2023г.; сумата от 160лв. неплатено възнаграждение за допълнителна услуга Флекси, дължимо до 05.10.2023г.; сумата от 64,81лв. лихви за забава за периода от 06.04.2023г. до 05.10.2023г.; сумата от 30лв непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.04.2023г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); сумата от 200лв. непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит, начислени на 06.07.2023г.; сумата от 14,81лв. законна лихва, дължима от 05.10.2023г. до 28.11.2023г. – всички горепосочени суми, основани на договор за потребителски кредит № *********/21.03.2023г.

Първоинстанционният съд приел, че освен за главницата, заявлението следва да се отхвърли в останалата му част, тъй като са налице основанията на чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, а именно искането противоречи на закона и добрите нрави, основава се на неравноправни клаузи в договора сключен с потребител или е налице основания за това. По отношение на претендираните възнаграждения по допълнителни пакети е приел, че с уговорките по тях , кредиторът цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона и същите са нищожни, като противоречащи на императивни изисквания на закона, като същите противоречат и на исканията на чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК, за което е изложил подробни доводи. Възнагражденията за допълнителни услуги не са включени в посоченото ГПР, което е равно на лихвата по договора, поради което кредитополучателя е въведен в заблуждение за действителния размер на ГПР и същият е по – висок от предвидения в чл.19 от ЗПК, което води до нищожност на клаузите на осн. чл.19, ал.5 от ЗПК. Нищожни били и уговорките за заплащане на такси разходи за събиране на вземането в предварително определени по тарифа на кредитора размери, тъй като по съществото си те представлява неустоечни клаузи, което се установява и от начина, по който същите са определени – при забава, по-голяма съответно от 14 и 90 дни. Тези клаузи противоречат на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

Мораторна лихва върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл.84, ал.2 ЗЗД, каквато в процесния случай се явява заявлението по чл.410 от ГПК, подадено на 28.11.2023г., поради което и искането за заплащане на мораторни лихви също противоречало на закона.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

В тази връзка съдът намира, че с уговорката, която предвижда потребителят да заплати възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът 2 цели да си набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, поради което същите се явяват нищожни поради противоречие с императивни законови разпоредби.

Съгласно чл.10а, чл.19, ал.3 и ал.4, чл.21, ал.1 от ЗПК кредиторът, при предоставяне потребителски кредит, не може да договаря условия, при които, освен обявената договорна лихва, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи, включително и когато такива плащания са договорени отделно, но икономическото им основание не може да се обособи като предмет на специфична услуга, предоставена на потребителя.

Услугата „Фаст“, която се определя като приоритетно даване на становище по искането за отпускане на потребителски кредит преди всички останали кредитоискатели, е видно, че таксата се включва в размера на погасителните вноски, следователно е предпоставена от вече дадено становище за отпускане на кредита, а не от приоритетното разглеждане на искане, без оглед на резултата от това разглеждане. Не става ясно от приложения договор каква е разликата между приоритетното и обичайното даване на становище по искането за отпускане на кредит и има ли друга процедура освен тази, която е наречена от кредитора „приоритетно даване на становище“. Уговарянето на цената на пакета с необоснованите предимства, събирана по начин идентичен с лихвата, несъмнено налага квалифицирането на допълнителните услуги по потребителския договор като средство за заобикаляне на забрани.

По отношение на услугата „Флекси“ е видно, че предварително са разгледани варианти, при които при финансови затруднения на длъжника същият ще може да преструктурира задълженията си по предварително уговорена с кредитора схема за плащания. По същество се касае за управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК, но не и за допълнителна услуга, свързана с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК. Още повече, че размерът на претендираната цена за предоставената „в полза на кредитополучателя“ услуга е несъизмеримо по-голям от лихвата за забава, която би се дължала при забава на плащане на отделна погасителна вноска.

Съгласно чл.33, ал.2 от ЗПК когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. При главница на кредита от 400 в. такси „Фаст“ и „Флекси“ са в размер общо на 320лв. Видно е, че така направената уговорка за заплащане на таксите за допълнителни пакети, изцяло попада и в хипотезата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, според която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. По същество, кредиторът си осигурява допълнително възнаграждение в размер доближаващ се до размера на предоставената главница срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което, освен на цитираните ограничения в ЗПК, противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респ. до нищожност на клаузата поради неравноправност. Следва да се посочи, че видно от представения договор, тези такси не са отразени в посоченото ГПР по договора, с което се заобикаля изискването на чл.19 от ЗПК, което води до извода за сключване на договора в противоречие със закона.

Претендираната със заявлението такса за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на забраната, въведена с чл.10а, ал.2 ЗПК, като разширява отговорността на потребителя при допусната забава. Извънсъдебното събиране на кредита е дейност по неговото управление и не може да с квалифицира като допълнителна услуга.

Предвид гореизложеното не следва да се издава заповед за изпълнение на парично заявление по чл.410 от ГПК на заявителя, настоящ жалбоподател, „Профи Кредит България“ ЕООД против длъжника Р. П. П., поради обстоятелството, че искането в горепосочените части се основава на неравноправни клаузи и такива противоречащи на закона.

От заявлението не става ясно върху каква главница се начисляват сумите по ретендираните лихви - дали само върху предоставената и невърната на падежа сума, дали и върху сума от допълнителните услуги и такси. Като не са посочени размерите на главниците върху които са начислени лихвите за посочените периоди се препятства преценката за съответствие на искането с чл.411, ал.2, т.2 от ГПК с размера на законната лихва и лихвата за забава.

3

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на Габровския районен съд в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупени допълнителни услуги и такса за извънсъдебно събиране, следва да бъде потвърдено, като правилно