Решение № 51 от 20.01.2025, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3857/2024
- Вид
- Решение № 51
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Стояна Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2 · Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите
- чл. 2, б. "б" · Директива 98/6/EО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 година относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите
- чл. 200 · Закон за защита на потребителите
- чл. 23 · Закон за защита на потребителите
- § 13, т. 9 · Закон за защита на потребителите
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 51 гр. Варна, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20243110203857 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „ВААЛ 1“ ЕООД, ЕИК 202528297, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.Вл. Варненчик, бл.203,вх.1,ап.34 , представлявано от М.Н.-управител, чрез адв. С. К., АК Варна против НП № В-006293/28.08.2024 г., издадено от председателя на КЗП.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се твърди, че актът за установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление са неправилни и незаконосъобразни, издадени в противоречие с материалния закон.Възразява се срещу констатациите на контролиращия орган за допуснато нарушение на чл. 23 от ЗЗП,като се прави позоваване на чл. 2, б. ”6" от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г., относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите.Твърди се, че европейският законодател е дал възможност цената на стоките за единица мярка да бъде не само за един килограм, но и за друга единица за количество, както и че, със ЗЗП в чл. 23 и § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП законодателят е транспонирал директивата частично, само в първата част, като не е транспонирала чл. 2, б. "б" от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. в цялост.Твърди се, че разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП е в противоречие с чл. 2 от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.02.1998 г. Твърди се,че законодателят със ЗЗП не е приел по- благоприятни условия по отношение на предоставяне на информация за мерната единица за стоки предлагани в насипно състояние.Твърди се, че с посочване на цени в грамове се допълва информираността на потребителите и се улеснява процесът на сравняване на цените, поради което не може да се приеме, че е налице нарушение на ЗЗП. Навеждат се доводи, че e допуснато нарушение на чл.18 от ЗАНН,както 1 и че нарушението се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като се сочи,че с посочването на цената на конкретната стока в насипно състояние за 100 грама тегло не се въвежда в заблуждение потребителят, а същият се улеснява допълнително при изчисляване на цената за съответното количество.Твърди се, че след проверката констатираното нарушение е било отстранено, за което към жалбата са приложени доказателства ценоразпис за предлаганите стоките.Алтернативно се прави искане за изменение на НП и бъде намален размерът на наложената имуществена санкция до сумата от 500 лева.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.С. К., АК Варна, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
Жалбоподателят „ВААЛ 1“ ЕООД, ЕИК 202528297, е юридическо лице, регистрирано на територията на Република България.Дружеството - жалбоподател стопанисва магазин в гр.Варна, ул.Цариброд 35,предлагайки за продажба храна за дома-салати,скара и др.
Въз основа на Заповед № 1015/15.07.2024 г. на Председателя на КЗП на 18.07.2024 г. св. И.
А. на длъжност "инспектор" в КЗП – Варна,съвместно със служители от ОДБХ Варна извършила проверка на обект-магазин бърза закуска,находящ се в гр.Варна, ул.“Цариброд“ № 35, стопанисван от дружеството.
При проверката установила, че част от асортимента се предлага в насипно състояние, както следва:
"Салати / 100 гр. / лева руска 1. 70 унгарска 1. 80
Снежанка 1. 80 европейска 1. 80 лютеница 1. 80 картофена 1. 80 ориз със зеленчуци 1. 20 бобена 1. 20 зелена салата 1. 50 домати и краставици 1. 30 катък 2. 40“.
2
За резултатите от
2753496/18.07.2024 г. проверката св.А. съставила
Констативен протокол
№
К
-
На 24.07.2024 г. в присъствието на В.Г. и Е.С.-инспектори в КЗП област Варна съставила АУАН № К – 006293/24.07.2024 г., с който повдигнала против „ВААЛ 1“ ЕООД, ЕИК 202528297 административнонаказателно обвинение за извършено нарушение на чл. 23 ЗЗП затова, че търговецът предлага за продажба храна за дома – салати, скара и др., като част от асортимента се предлага в насипно състояние с обявени цени за 100 грама. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството – въззивник.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството - жалбоподател възразило срещу констатациите в АУАН, като били депозирани възражения, заведени с вх. № Ц – 03-7575/31.07.2024 г., в които се излагали съображения, идентични с тези изложени в жалбата срещу НП.
АНО не приел направените възражения и въз основа на акта издал атакуваното НП, с което на осн.чл. 200 ЗЗП за нарушение на чл. 23 вр. пар.13 т.9 от ЗЗП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 800, 00 /осемстотин/ лева.
В хода на съдебното производство е разпитана в качеството на свидетел актосъставителя А., която потвърждава констатациите в АУАН.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на св. А., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: Протокол за проверка № К0130081/24.07.2024 г.,заверено копие на регистъра за рекламации,копия от фирмено досие,касов бон,Констативен протокол № К-2753496/18.07.2024 г.,Заповед № 1015/15.07.2024 г. на Председателя на КЗП, ценоразпис,Заповед № 806ЛС/01.09.2017 г. на председателя на КЗП.
Съдът кредитира показанията на св.А., като намира, че са последователни, непротиворечиви и съответни на писмените доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
НП е издадено от компетентен орган – председателя на КЗП.АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно Заповед № 806ЛС/01.09.2017 г. от председателя на Комисията за защита на потребителите, който е предоставил право на длъжностното лице А. да съставя актове за извършени нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, контрола по приложението, на които е възложен на КЗП или на председателя на КЗП.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетелите Г. и С., както и в присъствието на упълномощен 3 представител на дружеството - жалбоподател. Актът е подписан от съставителя, свидетелите и упълномощения представител на въззивника, предявен е на последния за запознаване и му е връчен препис.
На дружеството е наложена имуществена санкция за нарушение на чл. 23 от ЗЗП, във вр. с § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП. Разпоредбата на посочената за нарушена норма регламентира, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка.
Легална дефиниция на понятието "цена за единица мярка" се съдържа в § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП, и това е крайната цена, включваща данък върху добавената стойност и всички допълнителни данъци и такси за единица мярка от предлаганата стока. Единицата мярка е: за стоки, търгувани в зависимост от обема им - 1 литър или 1 кубически метър; за стоки, търгувани според теглото им - 1 килограм; за стоки, търгувани на дължина 1 метър; за стоки, търгувани на площ - 1 квадратен метър. Съгласно в § 1, т. 10 от ДР на ЗЗП "стоки, продавани в насипно състояние" са стоките, които не са предварително пакетирани и се претеглят в присъствието на потребителя. Анализът на цитираните законови разпоредби налага извод, че когато се касае за предлагане на стоки, продавани в насипно състояние се обозначава цената за единица мярка. В конкретният случай контролните органи са констатирали нарушение по отношение на стоки /салати/, които се предлагали за продажба в обекта на дружеството – жалбоподател в насипно състояние, т. е. търгувани са според теглото им, поради което разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП задължава търговеца да посочи цената за единица мярка, която в конкретният случай е килограм.
Доводите на дружеството–жалбоподател, че естеството на стоката – салати и количествата, в които тя обикновено се продава - под 1 кг., предполага посочване на цената за 100 грама от съответния продукт, като по този начин средния потребител по-лесно може да определи цената за конкретно закупеното от него количество - 100, 200, 300 грама може да се приемат донякъде за житейски основателна, но разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП е императивна, че за стоките, които се продават в насипно състояние, се обозначава само цената за единица мярка, като в § 13, т. 9 от ДР на ЗЗП ясно и недвусмислено е регламентирано, че единицата мярка за стоки, търгувани според теглото им е 1 килограм, т. е. не е предвидена възможност цената да бъде обявена, чрез другата мерна единица за маса – грам. В този смисъл посочвайки цена за 100 гр. дружеството безспорно е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 23 от ЗЗП, във вр. с § 13 т.9 от ДР на ЗЗП, която в случая изисква обявената цена на стоката да е само и единствено за 1 килограм.
Според решаващия съд, в случая не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН. Обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата при защитната й роля в икономическите отношения, свързани с крайния потребител като послабата страна в тях.
Не е нарушен и чл. 18 от ЗАНН, доколкото жалбоподателят е наказан за едно административно нарушение - продаване на стоки в насипно състояние, които не са обозначени с цена на единица мярка килограм и следва да изтърпи едно административно 4 наказание.
Предвидената "имуществена санкция" по чл. 200 от ЗЗП за извършеното нарушение от търговеца е от 500 до 5000 лв. В процесният случай наложената санкция е в размер от 800 лева, като АНО не е посочил конкретни мотиви за това. Съдът счита, че така наложената санкция е неоснователно завишена като размер, поради което същата следва да бъде намалена до минимално предвидената в закона от 500 лв., като намери същото в този му размер за достатъчно за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
По разноските:
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.
Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.
При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.
От страна на КЗП не е направени искане за присъждане на разноски.
От страна на дружеството, чрез адв. К. е направено искане за присъждане на разноски, като е представен договор за правна помощ, видно от който е, че му е изплатено възнаграждение в размер на 480 лв.Съобразно уважената част на дружеството следва да се присъдят разноски в размер на 180 лв.