Решение № 866 от 06.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. СТ. Г.. при участието на секретаря И.Р. А. като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.ЕВ Административно наказателно дело № 20241110206277 по описа за 2024 година

РЕШЕНИЕ№ гр.София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г.. при участието на секретаря И. А., като разгледа докладваното от съдия Г..

АНД №6277 по описа за 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

1

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба срещу наказателно постановление №19/29.02.2024 г. на ВПД началник в СДВР РУ 04, с което на А. П. К. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето.

В адресираната до съда жалба А. П. К. възразява срещу издаденото постановление и моли същото да бъде отменено.

Жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и поддържа искането си за отмяна на обжалваното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк.Г.., която оспорва жалбата и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

На А. П. К. е съставен АУАН от св.М. за това, че около 22:30 часа на 13.02.2024 г. в гр.С. на ул.„К. П.“ №57 е допуснал малолетната си дъщеря – свидетелката Т. К., без да осигури пълнолетно дееспособно лице за неин придружител на обществено място след 22:00 часа.

Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на оправомощено от директора на СДВР длъжностно лице е издал обжалваното наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите М., М., А., К. и Т., както и от писмените доказателства по делото.

Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.

Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в достатъчна степен, за да постанови решение.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок, от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.

Съдът счита, че жалбата е основателна.

Наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.8, ал.4 от Закона за закрила на детето.

Според този нормативен текст, ако родителите, попечителите или другите 2 лица, които полагат грижи за дете, което е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22:00 ч.

В дадения случай в наказателното постановление не са описани обстоятелствата, при които свидетелката Т. К. е заварена на обществено място след 22:00 часа, нито е обсъдено дали е била сама или в присъствие на друго лице. Тези данни са свързани с индивидуализацията на нарушението от обективна страна и съставляват обстоятелствата, при които това конкретно нарушение е било извършено.

Недопустимо е същите да се извеждат едва в съдебната фаза на административнонаказателното производство – посредством разпитите на съпричастните към случая лица.

От горното следва, че в случая е налице непреодолимо от съда нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващо в непосочване на обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Във всички случаи правото на защита на жалбоподателя е нарушено от обективна страна - той не е могъл да научи обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Доколкото обаче производството пред районния съд е въззивно, абсолютно недопустимо е съдът да посочва елементите на нарушението и обстоятелствата, свързани със състава на нарушението.

Както законът вменява на гражданите и юридическите лица да изпълняват определени задължения, така и наказващите органи следва да спазват точно процесуалните правила, които гарантират надлежната защита на лицето, срещу което се води производството.

На второ място, в постановлението се съдържа противоречие относно възрастта, на която е била свидетелката Т. К., към датата на извършване на твърдяното нарушение. В съдържанието на НП се сочи, че тя е малолетна, което предполага различен режим за придружаване на тази категория лица от техните родители, настойници, попечителите или другите лица, които полагат грижи за тях.

Съгласно чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на детето, в тази хипотеза 3 отговорните възрастни лица следва да придружават малолетния на обществени места след 20:00 часа или да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител.

В настоящия случай обаче от материалите по делото се установи, че към 13.02.2024 г.свидетелката К. е била навършила 15 години, следователно е била непълнолетна, а не малолетна. Това очертава противоречие в констатациите на административнонаказващия орган и фактите по делото.

Доколкото се касае за елемент от състава на нарушението, съдът намира, че в случая е налице процесуално нарушение, налагащо отмяната на обжалваното постановление.

На следващо място, съдът достигна до извода, че по същество не е налице извършено административно нарушение. По делото беше безспорно доказано обстоятелството, че родителските грижи по отношение на непълнолетната св.Т. К. са били осъществявани от нейната майка – св.М. М..

От показанията на последната се установява, че към февруари 2024 г. непълнолетната св.Т. К. е живеела в с.Мировяне заедно със своята майка, която е полагала родителските грижи след раздялата преди три години с бащата А. П. К..

Следователно, доколкото фактическите грижи за непълнолетното дете са били упражнявани от неговата майка, а не от жалбоподателя А. П. К., то неправилно е ангажирана отговорността на последния за неосигуряването на придружител на обществено място след 22:00 часа.

Съгласно чл.45, ал.3 от Закона за закрила на детето, задължението за осигуряване на придружител тежи върху родителя, настойника, попечителя или другото лице, което полага грижи за детето.

Доколкото в случая отговорността по упражняване на родителските права е била поета изцяло от майката на детето, жалбоподателят не е субект на административно-наказателна отговорност и не може да бъде санкциониран за своето бездействие.

С оглед на горните съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По тези мотиви съдът

4

РЕШИ:

На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №19/29.02.2024 г. на ВПД началник в 04 РУ-СДВР като незаконосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Районен съдия:

Г.Г.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5