Решение № 530 от 03.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Варна, 27.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и Т. година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100502461 по описа за 2022 година

С решението на ВРС-20с-в № 2896/27.09.2022 по гр.д.№ 2308/ 2022г е прекратен бракът между Г. Н. М. ЕГН **********, с адрес: с.Б. ул."Т." ***, общ.Т., обл. С., и С. С. М. ЕГН ********** с адрес: с.Б. ул."Т. ***", общ.Т., обл.С., сключен на 31.07.2017г, на осн.чл. 49 ал.1 СК; ОБЯВЕНО Е, че съпрузите не си дължат издръжка.

Със същото решение е ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на детето З. Г. Н.а ЕГН ********** на бащата Г. Н. М., ЕГН ********** с адрес: с.Б. ул."Т." ***, общ.Т., обл. С., на осн.чл.127 ал.2 СК;

ОПРЕДЕЛЕНО Е местоживеенето на детето З. Г. Н.а, род.15.04.2018, при бащата на адрес: с.Б. ул."Т." ***, общ.Т., обл.С.;

ОПРЕДЕЛЕН Е режим на личен контакт на майката С. С. М. ЕГН ********** с адрес: с.Б., ул."Т.“ ***, общ.Т., обл.С., с детето З. Г. Н.а ЕГН **********, както следва: майката да има право да вижда детето както следва: всяка първа и Т. събота и неделя от месеца от за времето от 10ч сутринта в събота до 14ч в неделя, с преспиване; за петнадесет дни през лятото във време, различно от времето на годишния отпуск на бащата, като майката взима и връща детето от и в дома на бащата при всяко осъществяване на режима на лични отношения;

ОСЪДЕНА Е С. С. М. да заплаща в полза на детето З. Г. Н.а, род.2008, месечна издръжка в размер на 178лв, считано от датата на подаване на 1 исковата молба в съда - 23.02.2022г, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вносна, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката.

ПОСТАНОВЕНО е присъдените суми за издръжка да бъдат заплащани с пощенски запис с получател Г. Н. М. ЕГН ********** на адрес: с.Б. ул."Т." ***, общ.Т., обл.С., на осн.чл.236 ал.1 т.7 ГПК;

ДОПУСНАТО Е предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка, на осн.чл.242 ал.1 ГПК ;

ОСЪДЕН Е Г. Н. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК;

ОСЪДЕНА Е С. С. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС държавна такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от ТДТСС по ГПК, както и държавна такса в размер на 256,32лв, на осн.чл.78 ал.6 ГПК.

Недоволна от постановеното решение е ответницата С. С. М., която подава въззивна жалба вх.№ 73072/ 25.10.2022 срещу решението на ВРС в частите му, с които е предоставено упражняването на родителските права на бащата, на майката е определен РЛО, определено е местоживеене на детето при бащата и е осъдена майката да заплаща издръжка в полза на малолетното дете.

Счита същото за неправилно, тъй като е постановено в нейно отсъствие и при непълнота на доказателствата. Заявява, че по никакъв начин не е била уведомена от родителите на ищеца, както се твърди от проц.представител на ищеца в уточняващата молба от 26.07.2022г,, че пред ВРС е образувано дело за развод с искане за определяне на бащата за отглеждащ родител на детето им З. Г. Н.а. Неправилно е било прието, че същата е била редовно призована на адреса на ответника, макар да е посочен в личната й карта и ГРАО за постоянен адрес. От всяка разширена справка от ГРАО могат да бъдат установени, както предходният й постоянен адрес, така и роднините, в частност родителите на ответницата, и посочените от тях данни за постоянен и настоящ адрес, където евентуално да бъде изпратена надлежно призовка, а не да бъде изпращана на адреса на ищеца. В петитума на ИМ ищецът бил посочил, че имал информация, че ответницата живеела във Варна, което счита за опит да бъде въведен съдът в заблуждение относно местонахождението й и с това да бъде осуетено надлежното й призоваване и участие в процеса.

На сл.място. След запознаване с материалите по делото, заявява, че нищо от изложеното в ИМ не отговаряло на истината. Никъде в исковата молба не било посочено, че страните в процеса трайно живеели и работели в Лондон, Великобритания. Именно там се родило детето З. им и там живели заедно с детето в дома на родителите на ищеца в Лондон, до раздялата между нея и съпруга й през м.януари 2022г. Ищецът е посочил за семеен дом този на своите родители в Република България в с.Б., общ.Т., обл.С., в който дом 2 никога не били живели като семейство, нито детето им било живяло там до отвличането му през м.януари-февруари 2022г от родителите на бащата с негово знание и съгласие, но без знанието и съгласието на майката, когато са отвели детето от Лондон в с.Б..Не отговаряло на истината твърдението, че са се разделили през 2020г. Не било вярно и това, че съпругата употребявала алкохол, вдигала скандали и че била с психични отклонения и често напускала семейния дом, че се връщала пияна и че ограничавала срещите на детето с близките на ищеца. Оспорва и твърдението, че се била дезинтересирала от детето ни. Тъкмо обратното. От раждането й до раздялата между двамата родители именно тя е полагала основните грижи по отглеждането и възпитанието на З.. Така искала да продължава, но й били необходими няколко дни, за да намери подходяща квартира. Не е очаквала, че родителите на ищеца ще отведат детето от Лондон в с.Б. още на третия ден след напускането от мен на техния дом. Последвали много лъжи от страна на ищеца, че детето ще бъде върнато в Лондон при нея, но в крайна сметка разбрала, че това нямало да се случи. През пролетта /април-май 2022г/ пристигнала в България, за да види детето си, но от страна на бащата било заявено, че детето оттук нататък ще се отглежда от баба му и дядо му в с.Б. и той нямало да й съдейства да замине със З. за Лондон. Тъй като нямало как да замине сама с детето поради липсата на декларация - съгласие за пътуване в чужбина от бащата, решила отново да опита с молби. След като се върнала отново в Лондон, провела много разговори с ищеца. В някои от тях той обещавал, че ще купи билети и ще й каже кога да отиде до България, за да вземе детето и да се върнат в Лондон, но това не се случило. През м.септ.2022г отново пристигнала в България, отишла веднага в с.Б. и при разговор с родителите на Г., й заявили, че нямало да бъде майка на детето си и да не ги търси повече. Въпреки всичко, заявява, че не била спирала да поддържа телефонен контакт с детето почти ежедневно и до момента.Поради това решила да потърси правата си по съдебен ред и упълномощи адвокат, който на 23.09.2022г подал от нейно име искова молба пред РС-Т., спазвайки местната подсъдност, за развод с искания за определянето й за отглеждащ родител на детето З., за определяне на местоживеене на детето при майката, определяне на лични отношения с другия родител и дължима издръжка. По този повод на 28.09.2022г научила, че от м.февруари тече бракоразводен процес, непонятно защо във Варненски РС и по делото било постановено решението, което обжалва. За да не преповтаря изложението си от ИМ до РСТ., прилага същата и моли да бъде приобщена към делото и да бъде ценена с доказателствена тежест за изложените в нея факти и обстоятелства като подадена преди постановяването на настоящото решение и преди да узнае, че по инициатива на ищеца било образувано настоящото производство в гр.Варна, които факти и обстоятелства ще установи чрез събиране на доказателства, подробно изброени по-долу.

Заявява отново, че оспорва наведените с ИМ на Г. Н. М.. Изказва предположението, че същият я е заблуждавал, че ще върне детето в Лондон, 3 очаквайки решението по делото, за което тя не е знаела.

На сл.място. ВРС пропуснал да забележи съществените разлики между описана в ИМ фактическа обстановка и пресъздадената от социалните работници в приетия по делото социален доклад, в който са изложени обстоятелства относно живота на страните в Лондон и че родителите на ищеца са казали, че са се прибрали от Лондон през м.януари 2022г, а не както се твърди ищеца през 2020г. Следващото противоречие е, че в ИМ ищецът сочи, че ответницата била в неизвестност за тях, а в СД родителите му са казали, че били търсили майката, за да се чуе с детето, и че я били уведомили за заведеното бракоразводно дело. Освен това, счита че РС следвало да забележи диаметрално различните показания на водените от ищеца двама свидетели, като свид.С.О. е заявила, че страните били разделени от 5-6 месеца понеже С. била заявила, че вече не го обичала и заминала, а свид.Б.О. - че били разделени от две-три години по желание на господина, т.е. на мъжа. В ИМ ищецът е твърдял, че работи и има доходи, които й позволявали да се грижи за детето З., а в направената справка от ТД на НАП Варна, офис С., било видно, че за периода 11.07.2020г - 11.07.2022г същия нямал сключени трудови договори.Твърди се, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че бил студент в гр.Варна, но прекъснал обучението си, за да работел и живеел в с.Б. при семейството си и да се грижел за детето. От едностранно събраните данни по делото по никакъв начин не можело да се обоснове извод, че ищецът притежава по-добри възпитателски качества и че би могъл да полага пълноценни грижи за детето занапред.От раждането до раздялата на страните майката е полагала грижите за детето; кърмила я до една година; грижела се за нея и за семейството и счита себе си за отговорен родител.

Затова в интерес на детето е да живее с майка си, а не с баба си и дядо си, далеч от нея.

Ето защо счита, че РС при формиране на волята си неправилно е определил ищеца за отглеждащ родител, подведен от поднесените от ищеца едностранчиви доказателства и явни неистини, ползващи единствено него и скалъпени с единствената цел да отнеме детето от майката и бъде прекъсната връзката й с нея и да я лиши от най-ценното й на този свят. Поради изложеното и след доказване на изложените факти и обстоятелства, моли за постановяване на решение, с което да бъде отменено това на ВРС в обжалваните части, като бъде постановено друго, с което : да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето З. Г.Н.а; да бъде определено местоживеенето на детето при майката; на бащата да бъде определен РЛО - всяка първа и Т. събота от месеца от 9ч до 17ч по местоживеенето на детето и един месец през лятото по споразумение между страните; да бъде осъден Г. Н.М. да заплаща в полза на детето З. месечна издръжка в размер на 220лв, считано от влизане на решението в сила, до настъпването на обстоятелство, изключващо плащането й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена издръжка.

Претендира присъждането на направените по делото разноски за 4 въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Н. М.

ЕГН ********** с адрес: с.Б. ул."Т." ***, общ.Т., обл.С., чрез адв.Св.А. от ВАК и адв.Петър Стамов от САК; съдебен адрес-адв.Св.А. гр.Варна бул."К.Б.

I" № 7. Изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за моли за потвърждаване решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно,съобразено с интересите на детето. По оплакването за нередовност призоваване на отв.С. М.. Въззивницата не оспорвала факта, че адресът, на който е призовавана, е посоченият в НБД за постоянен такъв. Това е и адресът, който е посочено от нея във въззивната жалба. Затова счита за неоснователно твърдението й, че следвало да бъде призовавана не на постоянния, а на друг адрес, който следвало да бъде установен от съда чрез справки, като напр. предходен постоянен адрес, адрес на родителите й или на други роднини. В последващото изложение се съдържа подробна правна аргументация чрез препратка към законовите разпоредби на ГПК - гл.VI р-л 1-ви „Съобщения“, чл.46 ал.1 и ал.2 ГПК. В случая уведомяването на ответницата било на нейния постоянен адрес в с.Б., като призовките поради отсъствието й от адреса, били връчени на живеещия на този адрес баща на ищеца, който не е от категорията на лицата по чл.46 ал.2 изр.З ГПК, тъй като нямал качеството на насрещна страна по делото. Обстоятелството, че призовката е връчена на родител на ищеца било без значение с оглед задължението да я предаде призовката на адресата. Още повече, че ответницата признавала факта, че била в добри отношения с родителите на съпруга си и имала пълно доверие. Признавала и факта, че са имали контакт по телефона.Бащата на ищеца твърдял, че бил уведомил ответницата за заведеното от сина му дело за развод и родителски права, но тя била отговорила, че не се интересувала. След като призовката за насрочване на делото в първо съдебно заседание му била връчена на 8.03.2022г, Н. М. се обадил по телефона на С. М. за пореден път, както правел редовно, за да може детето да се чува с майка си, и й предал, че е получил призовката за делото за развод, като й съобщил датата и часа на с.з.. Тя отново му отговорила, че това дело не я интересувало и че нямала намерение да се явява в съда.