Определение № 440 от 18.03.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Плевен, 18.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500134 по описа за 2025 година Производство по чл. 248 ал.3 ГПК.

С определение на Плевенски РС №5276 от 18.12.2023г., постановено по гр.д.№1658/2024г.по описа на същия съд е оставена без уважение молба с вх.

№ 34224/09.12.2024 г.на ответника „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 за изменение на постановеното решение № 1606/25.11.2024 г. по гр. д. № 1658/2024 г.по описа на РС Плевен, в частта, в която ответникът е осъден да плати адвокатски хонорар в размер на 700 лв. с ДДС.Със същото определение на ПРС е оставено без уважение направеното искане за спиране на производството по гр.д.№1658/2024г.по описа на РС Плевен.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „СИТИ КЕШ“ООД гр.София,чрез Адвокатско дружество“Н., У. М.“, чрез адвокат Х. М. от САК, с която същото се обжалва като неправилно.Изложени са доводи,че неправилно ПРС е преценил, че следва да се изплати възнаграждение по чл. 38 от ЗА в посочения размер,тъй като представените по делото доказателства опровергават извода за наличие на основанията за предоставяне на безплатна правна помощ на ищцата.Твърди се,че не следва да бъдат присъдени разноски в полза на М. Г. М. ,тъй като от същото лице има заведени и други аналогични производства със същите страни във връзка с неизпълнение на задължения по различни договори за кредит,че исковите молби са подадени в отделни производства при злоупотреба с право,че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.В тази насока са изложени подробни доводи и съображения,цитирани са множество съдебни актове на различни съдилища.В заключение моли съда да отмени определението на ПРС и да постанови друго,с което да бъде оставено без уважение искането на 1 ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА,а в условията на евентуалност да не се присъждат разноски за ДТ и адвокатски хонорар,с оглед злоупотребата с процесуални права по смисъла на чл.3 ГПК.

Направено е искане за спиране производството по настоящото дело на основание чл.229,ал.1,т.4 ГПК във вр.чл.631 ГПК до произнасяне по дело С744/2023г.на СЕС,касаещо преюдициално запитване относно дължимостта на ДДС върху адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна правна помощ.

Ответницата по частната жалба М. Г. М. чрез своя пълномощник адвокат Д. М. от АК Пловдив е депозирала писмен отговор в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който взема становище,че частната жалба е неоснователна.В отговора са изложени подробни съображения,че е налице оказана безплатна правна помощ,че върху възнаграждението следва да се начислява ДДС,като в тази насока е посочена съдебна практика-множество съдебни актове на различни съдилища.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания , становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решение на ПРС №1606/25.11.2024г.,постановено по гр.д.

№1658/2024г., което като необжалвано от страните е влязло в сила , е прогласена за нищожна клаузата на чл. 11, ал.1 за дължима неустойка,поради непредоставено обезпечение,уговорена в договор за потребителски кредит № 9208341/12. 05. 2023г.,сключен между М. Г. М., ЕГН ********** като потребител и „Сити Кеш“ ООД,ЕИК 202531869, като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.Със същото решение на ПРС на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

********************* е осъдено да заплати на М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: с. *************** сумата от 1 426,02 лв.,представляваща недължимо платена неустойка по договор за потребителски кредит № 860832/12.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на ИМ-25.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 1 426,02 лв. до претендираната сума в размер на 1907,99 лв.искът е отхвърлен като неоснователен.С решението на ПРС „Сити Кеш“ ООД на основание чл. 78, ал.

6 от ГПК е осъдено да заплати по сметка ПРС държавна такса в размер на 100лв.и 250 лв. внесен депозит за вещо лице.Със същото решение на ПРС на 2 осн.чл. 78, ал. 7 от ГПК „Сити Кеш“ ООД, гр. София е осъдено да заплати сумата от 700 лв. с ДДС, за предоставена безплатна правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв./в диспозитива на решението не е посочено на кого следва да се изплати сумата./

От ответника „СИТИ КЕШ“ООД гр.София чрез пълномощника адвокат Х. М. САК е депозирана молба по чл.248 ГПК с искане за изменение на решението на ПРС в частта за разноските относно присъденото адв. възнаграждение в размер на 700лв.с ДДС на основание чл.38,ал.2 ЗА.

Окръжният съд изцяло споделя изложените от ПРС съображения,че депозираната от СИТИ КЕШ“ООД гр.София молба по чл.248 ГПК за изменение на решението на ПРС в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи,че не е налице хипотезата на чл.38 ал.2 ЗА. Трайна и непротиворечива е практиката на ВКС,че за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено,че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38 ал.1,т.1-т.3 ЗА,като не е необходимо страната да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ.В този смисъл определение на ВКС №47/08.01.2024г. по гр.д.№917/2023г.,трето г.о.;определение на ВКС №141/15.

03.2021г.по ч.т.д. №1005/2020г.,второ т.о.,както и много други,вкл. и цитираната съдебна практика в обжалваното определение на ПРС.В конкретната хипотеза при завеждане на ИМ,въз основа на която е образувано гр.д.№1658/2024г.по описа на ПРС е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от 12.03.2024г.,с които ищцата в първоинстанционното производство М. Г. М. е упълномощила адвокат Д. М. от АК Пловдив,като изрично в договора за правна защита е посочено,че упълномощеният адвокат ще осъществява безплатна правна помощ по чл.38,ал.1,т.2 ЗА на материално затруднено лице.В този смисъл съдът счита,че не е задължение на съда да изследва предпоставките за наличие на материална затрудненост по чл.38 ал.1,т.2 ЗА при определяне размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 ЗА,в който смисъл са и 3 изводите на ПРС.За пълнота на изложението следва да се отбележи,че в конкретната хипотеза от ищцата е представена декларация за семейно и имотно състояние и въз основа на нея ,ПРС на основание чл.83,ал.2 ГПК я е освободил от внасяне на ДТ и разноски по делото,приемайки,че същата е материално затруднена.

При определяне размера на дължимото адв.възнаграждение за пълномощника на ищцата,ПРС правилно е съобразил задължителното за съдилищата,съгласно чл.633 ГПК Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г.по дело С-438/22,постановено по преюдициално запитване от СРС. Съдът отчита и по-новата практика на ВКС,съобразена с решението на СЕС.В своите актове-определение №712/21.03.2024г.на ВКС по т.д.

№175/2023г.; определение на ВКС №50015/16.02.2024г. по т.д.№1908/2022г.и редица други, ВКС приема,че даденото в Решението на СЕС тълкуване е ,че въведеното в чл.38,ал.2 ЗА правило ,че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер,който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи ,без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл.101,§1 ДФЕС.По тези съображения нормата на чл.38,ал.2 ЗА,препращаща към Наредба№1/2004г.за мин.размери на адв.възнаграждения е счетена за несъответстваща на правото на ЕС,поради което не е приложена.Изложени са съображения,че посочените в наредбата размери на адв.възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията,но без да са обвързващи за съда.Прието е,че размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда,като от значение следва да са : видът на спора,интересът,видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

В този смисъл правилни са изводите на ПРС,че при определяне размера на адв.възнаграждение,дължимо на пълномощника на ищцата по реда на чл.38,ал.2 ЗА, не следва да се прилагат посочените в Наредба №1/2004 размери на адв. възнаграждения,а следва да се прецени действително извършената от адвоката правна защита ,както и фактическата и правна 4 сложност на делото. Предмет на разглеждане по делото са два искаустановителен иск за нищожност на целия договор за потребителски кредит,респ.при условията на евентуалност за нищожност на клаузата на чл.11 ал.1 от договора за дължимата неустойка и осъдителен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД за връщане на недължимо платената неустойка.И двата иска са взаимно свързани, произтичат от едно и също правоотношение и са в защита на един и същ материален интерес.В определение на ВКС №29/20.01.2020г.по ч.т.д.

№2982/2019г.,ІІ т.о.е прието,че „когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове“.Общият материален интерес по делото е 5206,02лв.,като искът по чл.55 ал.1 ЗЗД е обусловен от уважаване на иска за нищожност на клаузата от договора и за този иск не се налага събиране на допълнителни доказателства.Делото не се характеризира със значителна правна и фактическа сложност.Съдът съобрази,че в производството пред ПРС са проведени 4 открити съдебни заседания,в които проц.представител на ищцата не се е явявал, но същият е изготвил исковата молба,своевременно е подавал писмени становища за съдебните заседания. Съобразно материалния интерес,вида и характера на предявените искове , обсъдената не висока правна и фактическа сложност на делото и действително положената от пълномощника работа, въззивната инстанция споделя становището на ПРС,че дължимото на адвокат Д. М. на осн.чл.38,ал.2 ЗА възнаграждение следва да бъде определено в размер на 700лв.с ДДС.

Неоснователни са изложените в частната жалба доводи за злоупотреба с права и нарушение на чл.3 ГПК.Фактът,че между същите страни са заведени множество идентични дела сам по себе си не обуславя извода за недобросъвестност.Касае се за множество различни договори за потребителски кредити ,сключвани в различни периоди.Обстоятелството, че в един съд има няколко искови производства с идентичност на страните,не представлява пречка същите да се разглеждат в отделни производства, като съдът сам решава дали са налице предпоставките на чл.213 ГПК за присъединяване на делата.

Неоснователно е направеното с частната жалба искане за спиране на 5 настоящото производство до произнасяне по дело С-744/2023г.на СЕС.Не са налице предпоставките на чл.229,ал.1,т.4 ГПК.На следващо място,съгласно чл.631,ал.1 ГПК съдът отправил преюдициалното запитване спира производството по делото,но за всички останали съдилища законовата норма не предвижда такова задължение.Искането за спиране на в.ч.гр.д.

№134/2025г. следва да се остави без уважение.Идентично искане е направено и пред ПРС, който също е оставил без уважение искането за спиране.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна,изводите на ПРС съвпадат с тези на въззивната инстанция,поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.