Решение № 7881 от 29.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7881 гр. С., 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110112726 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са от „С.–К.“ АД срещу Ц. М. И. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 409,03 евро /800,00 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******* от **.**.**** г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 25.11.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 25,89 евро /50,63 лв./, представляваща договорна лихва за периода от **.**.**** г. до 08.04.2024 г.

В исковата молба се твърди, че на **.**.**** г. между страните е сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, по силата на който предоставил на ответника кредит в размер на 800 лв., при ГЛП 36% и ГПР 42,58%. Сочи сe, че страните се договорили, просрочените плащания да се олихвяват с лихвен процент в размер на 10%. При сключването на договора на ответника е предоставена необходимата преддоговорна информация. Сочи се, че ответникът е направил само една вноска на 02.05.2024 г. в размер на 150 лв., като непогасените задължения възлизали на сумата от 800 лв. – главница и 50,63 лв. - договорна лихва за периода от **.**.**** г. до 08.04.2024 г. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № ************** по описа на СРС, 171 състав, сключеният между страните договор е признат за нищожен поради противоречие със закона. С оглед 1 посоченото и на основание чл. 23 ЗПК излага, че дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, която твърди, че е погасил с извършени плащания на 02.04.2024 г. на сумата от 150,00 лв. и на 03.06.2025 г. на сумата от 800,00 лв. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Производството по настоящото дело е образувано, след като с определение № *****/04.03.2025 г. по гр. д. № ************** по описа на СРС, 171 състав, не е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от „С. К.“ АД срещу Ц. М. И. и е отделен за разглеждане в самостоятелно производство.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните въз основа на валиден договор за заем, сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК, по силата на който е предоставил кредит в размер на 800 лв. на ответника, както и че за ответника е възникнало задължението да върне кредита в посочения размер.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията.

С доклада по делото по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че на **.**.**** г. е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* по реда на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 800 лв., който е усвоен от заемателя.

Между страните не се спори и видно от представеното съдебно решение № ******/**.**.**** г. по гр. д. № ************** по описа на СРС, 171 състав, че в отношенията между страните е признато за установено, че договор № *******/**.**.**** г. за предоставяне на потребителски кредит от разстояние е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 9, вр. чл. 22 ЗПК. Страните не спорят, че решението е влязло в сила.

По делото е представено платежно нареждане, от което е видно, че на 03.06.2025г. ответникът е платил в полза на „С. К.“ АД сумата от 800 лв., представляваща „плащане на главница по договор №******* от **.**.**** г.“ С молба с вх. № *****/26.03.2026 г. ищецът прави изрично признание на извършеното плащане на сумата от 800 лв., с което са погасени процесните задължения, като претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер н 480 лв. и за държавна такса от 50 лв.

Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая с извършеното плащане в хода на производството по делото спорното право е 2 погасено изцяло, поради което предявените искове следва да се отхвърлят. Тъй като плащането на задължението е станало след предявяване на исковете, ответникът дължи заплащане и на законната лихва върху главницата, която на основание чл. 162 ГПК и след извършване на изчисления с онлайн калкулатор, за периода от подаване на насрещната искова молба - 25.11.2024 г. до плащането - 03.06.2025 г., съдът определя в размер на 55,83 лева /28,55 евро/.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има единствено ищецът, доколкото плащането е извършено след подаване на исковата молба и ответникът е дал повод за завеждане на исковете с извънпроцесуалното си поведение по арг. от чл. 78, ал. 2 /така определение № 201 от 19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г. о. и др./.

Неоснователен е доводът, че не следва да се възлагат разноски в тежест на потребителя, доколкото цитираната съдебна практика касае отговорността за съдебните разноски при иск, предявен от потребителя срещу търговеца за връщане на платени без основание суми по договор за кредит, каквато хипотеза не се разглежда в настоящото производство. Съгласно Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела |C-224/19 и C-259/19 член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното о т Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи. В този смисъл са определение № 366/16.08.2022 г. по гр. д. № 1085/2022 г. на ВКС, I т. о., определение № 1911/08.07.2024 г. по гр. д. № 870/2024 г. на ВКС, I т. о., решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 г.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 28.11.2024 г., в който е уговорено възнаграждение от по 400 лв. за всеки един от предявените искове, платено в брой. Следователно доказаното адвокатско възнаграждение възлиза в размер на 400 лв.

Предвид изложеното ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК дължи разноски на ищеца в общ размер на 450 лв. /230,08 евро/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.–К.“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № *** срещу Ц. М. И., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. А." № *, ет. *, обективно 3 кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 409,03 евро /800,00 лв./, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ******* от **.**.**** г., както и за сумата от 25,89 евро /50,63 лв./, представляваща договорна лихва за периода от **.**.**** г. до 08.04.2024 г., поради плащане в хода на производството.

ОСЪЖДА Ц. М. И. , ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.

А." № *, ет. * да заплати на „С.–К.“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № *** сумата от 55,83 лева /28,55 евро/ за законната лихва върху главницата за периода от 25.11.2024 г. до 03.06.2025 г.

ОСЪЖДА Ц. М. И., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х.

А." № *, ет. * да заплати на „С.–К.“ АД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., пл. „О." № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв. /230,08 евро/ за разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4