Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 40611 от 03.11.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
51291/2023
Подписан
03.11.2026

Цитирани разпоредби

  • чл.130 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416, ал.8 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40611 гр. София, 03.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20231110151291 по описа за 2023 година

Производството е образувано по подадена искова молба от Е. Д. М. срещу Софийския градски съд.

В исковата молба се твърди, че ответникът е нарушил правото на ЕС /посочените в исковата молба, конкретни разпоредби на ДЕС и ХОПЕС/, като нарушението се изразявало във връщането от ответника на подадена от ищеца жалба с вх.№284198/2023г., по реда на чл.416, ал.8 от НПК. С подадената жалба ищецът искал да се развие производство по реда на чл.416, ал.8 от НПК, а ответника незаконосъобразно отказал да развие такова, като връщайки подадената от ищеца жалба го лишил от ефективни правни средства за защита, нарушавайки принципа на правовата държава. В резултат на тези действия на ответника, за ищеца настъпили описаните в исковата молба, неимуществени вреди, като ищецът претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 24 000 лв., обезщетение за периода 25.08.2023г. до 31.08.2023г.

Съдът, при извършване на служебната проверка за редовност и допустимост на твърденията на ищеца, обективирани в подадената искова молба, намира че предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на правото на ЕС, изразяващо се в посочените като незаконосъобразни действия - връщане на подадената от ищеца жалба с вх.

№284198/2023г., по реда на чл.416, ал.8 от НПК, е процесуално недопустим. Видно от служебно изисканата справка, действително ищецът е подал такава жалба, но същата е била върната с влязъл в сила съдебен акт 25.08.2023г. Сочените от ищеца в исковата молба твърдения, че с връщането й са били нарушени правата му по ДЕС и ХОПЕС, както и че това действие на ответника представлявало отказ от правосъдие, на практика касаят проявление на осъществената от него правораздавателна дейност. В действителност, ищецът е останал недоволен от това, че ответникът е упражнил тази дейност, като е счел съобразно своето вътрешно убеждение и установените правила на процесуалния закон, че подадената жалба подлежи на връщане и се е произнесъл в тази насока, като акта му е влязъл в законна сила. След като е налице влязъл в законна сила акт на ответника за връщане на подадената от ищеца жалба, т.е. същият се е стабилизирал поради това, че ищецът сам е пропуснал 1 срока за обжалването му/обжалван е и е бил потвърден, то същият акт има обвързваща правна сила за всички граждани и институции, в т.ч. и за ищеца по настоящото производство. Обстоятелството, че ищецът твърди, че с тези действия ответникът му е нарушил защитени от ПЕС, негови права и му е отказал достъп до правосъдие представлява на практика заобикаляне на обвързващата сила на влезлия в сила съдебен акт, с който е върната жалбата му. С оглед на изложеното, съдът приема, че в настоящата хипотеза не е налице правото на иск, като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството, поради което подадената искова молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено. Приемането на обратното, означава настоящият съдебен състав да се произнесе по същество, като за да стори това, следва осъществи преценка дали е налице незаконосъобразност на действията на ответника по вече влязъл в законна сила съдебен акт, което е недопустимо. Правото на ЕС предвижда изключения ( виж. дело "Kьоблер" от 2003г.), при които е налице правото на иск срещу Държавата от актове на последната съдебна инстанция, които не подлежат на обжалване, но настоящата хипотеза не попада сред тях, поради изложените по-горе съображения.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК, като процесуално недопустима, подадена искова молба от Е. Д. М. срещу Софийския градски съд, в която се твърди, че ответникът е нарушил правото на ЕС /посочените в исковата молба, конкретни разпоредби на ДЕС и ХОПЕС/, като нарушението се изразявало във връщането от ответника на подадена от ищеца жалба с вх.№284198/2023г., по реда на чл.416, ал.8 от НПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 51291/2023г., по описа на СРС, 140 състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му. Препис да се връчи на ищеца чрез администрацията на Затвора - гр. София.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2