Определение № 267 от 02.07.2026, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 267 гр. К., 02.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно гражданско дело № 20265100500157 по описа за 2026 година ГПК. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 278, във връзка с чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро от Образувано е по частна жалба, депозирана чрез процесуален представител от „К.“ ЕАД, гр. С. и насочена против Определение №175/08.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 1663/2024 г. по описа на Районен съд – К., в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното по делото Решение № 461/10.10.2025 г., в частта му относно присъденото на процесуалния представител на ищеца- ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС за оказаната на ищеца безплатна правна помощ.

В жалбата са изложени съображения за прекомерност на присъдения адвокатски хонорар, както с оглед фактическата и правна сложност на делото, така и с оглед положения труд от процесуалния представител на ищеца по предявените против „К.“ ЕАД иск по чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на Договор за потребителски кредит и иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на недължимо платеното по нищожния договор, с доводи, че свършената работа при условията на безплатна правна помощ и по двата иска е една и съща, доколкото искът по чл.26 от ЗЗД представлява елемент от иска по чл.55 от ЗЗД, и при заплащането й не следва да се допуска злоупотреба с право. Моли съда да отмени обжалваното определение, вместо което да бъде постановено друго, с което бъде изменено първоинстанционното решение, в частта му за разноските, като се присъди адвокатски хонорар в размер на 240 лева с ДДС, съобразен с действащата към момента на входиране на исковата молба в съда редакция на Наредба № 1/2004 г.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК, е подаден отговор от ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И., в който са изложени съображения за 1 неоснователност на частната жалба.

За да се произнесе, въззивният съд съобрази следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,. Разгледана обаче по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д.№ 1663/2024 г. по описа на Районен съд - К. е образувано по предявени от Я. Д. Д., чрез представител по пълномощие Еднолично адвокатско дружество Е.И., против ответника „К.“ ЕАД, гр. С. и ответника „А.Т.“ ЕООД, обективно и субективно съединени искове за прогласяване нищожността на сключения с „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 2435847/26.08.2021 г. с цена 698 лв. и на Договор за предоставяне на поръчителство от 26.08.2021 г., сключен с „ А.Т.“ ЕООД с цена 400 лв., и иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата в размер на 1.22 лв. /след допуснато изменение на иска/, платена без основание възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит, както и иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД, за сумата в размер на 163.80 лева /след допуснато изменение на иска/, платена без основание по договора за поръчителство.

В първоинстанционното производство е представен договор за правна защита и съдействие от 02.10.2024 г., с който е договорено на ищеца Я. Д. Д. да бъде оказана безплатно адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА. Във връзка с така оказаната безплатна адвокатска от ЕАД Е.И. е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете в общ размер от 960 лева с ДДС. С исковата молба е направено доказателствено искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, каквато е била назначена и изслушана в съдебно заседание, както и с оглед на същата е поискано и допуснато изменение на предявените осъдителни искове, вкл. и на този срещу „К.“ ЕАД.

С Решение № 461/10.10.2025 г., Районен съд- К. е уважил всички предявени искове, в това число и тези против „К.“ ЕАД, като е признал за установено, че Договор за потребителски кредит № 2435847/26.08.2021 г. е нищожен и е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер общо на 1.22 лева, платена без основание възнаградителна лихва по същия този договор за потребителски кредит.

С окончателното си решение, вкл. и поправящото го Решение № 74/08.02.2026 г./постановено по искане също на процесуалния представител на ищцовата страна/, първоинстанционният съд е осъдил „К.“ ЕАД да заплати на ЕАД Е.И., представлявано от адв. Е.И., адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 480 лв. с ДДС за оказана на ищеца безплатна правна помощ по делото.

С молба по чл. 248 от ГПК, „К.“ ЕАД е поискало по изложените и в стоящата в основата на настоящото производство частна жалба доводи, изменение на постановеното по делото решение в частта за присъденото в 2 негова тежест адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което да бъде намалено на 240 лева с ДДС.

С обжалваното в настоящото въззивно производство Определение № 175/08.02.2026 г., районният съд е оставил без уважение сезиращото го искане.

При така установеното от фактическа страна, се налага извода, че присъденото възнаграждение не е прекомерно с оглед вида и броя на предявените искове /установителен и осъдителен/, предмета на доказване по тях, в т.ч. и относно въпросите за защита на потребител по смисъла на ЗЗП и наличието на неравноправни клаузи, което обосновава и по-голям обем от необходимо време и усилия за подготовка за делото на процесуалния представител на ищцовата страна. Изложеното обосновава наличие, както на фактическа, така и на правна сложност на делото, при която присъденото, адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА в размер общо на 480 лева с ДДС – или по 240 лева с ДДС за всеки един от предявени против „К.“ ЕАД искове, не се явява прекомерно. Така присъденото възнаграждение определено не излиза от рамките на общоприетите и обичайни размери за съответния предмет и стойност на спора, като съответства и на адвокатското възнаграждение, предвидено в служещата за ориентир за тези възнаграждения Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Независимо от изложеното, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от посочената наредба предписва и, че адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определя и съгласно броя на предявените искове, а именно за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете, т.е. за всеки от исковете, поотделно, а не в сбор. В смисъла на изложеното е и наложилата се съдебна практика, обективирана и в Определение №50/17.01.2023 г. по ч. гр. д. N 4735/2022 г., ІІІ г. о., ГК на ВКС; Определение № ***/04.04.2022 г. по ч. т. д. N 358/2022 г., ІІ т. о., ТК на ВКС и др.

Или, казано в заключение, съдът намира, че с изхода на делото, така присъденият на процесуалния представител на ищеца размер на адвокатското възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ, съответства на положения от адвоката труд, като размерът в този смисъл определено се явява справедлив.

Водим от изложеното, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 1997/23.02.2026 г., депозирана чрез процесуален представител-юрисконсулт, от „К.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. „В.“ *** /сграда "*"/, ет. *, Бизнес център „Б.“, ЕИК ********, насочена против Определение № 175/08.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 1663/2024 г. по описа на Районен съд – К., с което е оставено без уважение направеното от дружеството искане с правно 3 основание чл.248 от ГПК.

На основание чл. 248, ал. 3, предложение последно от ГПК, определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4