Определение № 4518 от 10.10.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4518 гр. София, 10.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Дора Михайлова като разгледа докладваното от Дора Михайлова Касационно гражданско дело № 20248002100911 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. Д., чрез адвокат В. Г., срещу онази част от Решение № 5268 от 18.10.2023 г. по в. гр. д. № 2432/2023 г. на СГС, в която Решение № 3905/27.04.2022 г. по гр. д. № 26576/2021 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 91 състав, и допълващото го Решение № 276/06.01.2023 г. са потвърдени в частта относно вината за прекратяване на гражданския брак между касатора и Н. П. П., в частта, в която упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете К. Д. Д. е предоставено на майката Н. П. П., а касаторът е осъден да заплаща на непълнолетното си дете К. Д. Д., ЕГН: **********, чрез неговата майка и законен представител Н. П. П. месечна издръжка в размер на още 72, 50 лева (или общо в размер на 250 лева), считано от 03.10.2023 г., до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Касационният жалбоподател сочи, че въззивният съд неправилно не е отчел желанието на детето, заявено при изслушването му в открито съдебно заседание, да остане живее в дома на своя баща.

Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Н. П. П. е подала отговор, в който изразява становище за частична недопустимост на касационната жалба, както и за липсата на основания за допускане на касационното обжалване на решението в допустимата за обжалване пред ВКС част.

1

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, но е частично недопустима като насочена срещу акт, неподлежащ на касационно обжалване.

Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по брачни искове, искове по чл. 322, ал. 2 ГПК, с изключение на въпросите по чл. 59, ал. 2 от Семейния кодекс в случаите, в които към датата на обявяване на въззивното решение от брака има ненавършило пълнолетие дете. Произнасянето по вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, когато някой от съпрузите е поискал това, е по искане (а не самостоятелен иск), неразривно свързано с брачен иск, въззивното решение по което е изключено от касационен контрол.

Изложеното обуславя недопустимост на касационната жалба в обсъжданата част и прекратяване на производството по делото.

В останалата част касационната жалба е допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че с Решение № 3905/27.04.2022 г. по гр. д. № 26576/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 91 състав, допълнено с Решение № 276/06.01.2023 г., сключеният между страните граждански брак е прекратен. От брака им били родени децата В. Д. Д., навършила пълнолетие преди обявяване на въззивното решение, и К. Д. Д., роден на 18.08.2009 година. При изслушването по реда на чл.59, ал. 6 СК от въззивния съд всеки от родителите изявил желание нему да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето К.. Изслушан от въззивния съд, К. споделил, че след фактическата раздяла между родителите му в продължение на около две години живеел една седмица при майка си и една при баща си, местенето между двете жилища не му създавало проблем, макар понякога да усещал неудобство от това.

Категоричен бил, че ще спазва този график, каквото и да решат родителите му, тъй като за тях това било по-добре и се чувствали равнопоставени.

Изпитвал по-голямо удобство при престоя при бащата, тъй като той го водел до училище с автомобил, а когато бил при майка си, се налагало да ползва градски транспорт. Споделил, че се разбира добре със сестра си В., която в последните пет месеца живеела единствено при баща им.

Въз основа на заключението към приетата по делото съдебнапсихологична експертиза (СПЕ) въззивният съд установил, че страните притежават нужния родителски капацитет да се грижат за детето К., имат високи показатели по отношение на обгрижване и приемане на детето, като всеки от тях поотделно полагал грижи за него. Майката се опитвала да включва бащата в живота на децата, но бащата и обкръжението му се опивали да отхвърлят ролята на майката. Родителите се затруднявали да отчетат особеностите в порастването на детето К., опитвали се да го задържат по 2 отношение на порастването и автономизирането му. Отношението на подрастващия към двамата родители преминавало през материалното му осигуряване. Той бил силно емоционално свързан със своята сестра В.. К. се чувствал защитен поради полаганите за него грижи, но се усещал притиснат да прави избор между родителите си, по отношение на които преживявал конфликт на лоялност, който бил пречка да изрази категорична позиция.

Поради свързаността със сестра си бил склонен да се присъедини към бащата и неговите близки, но като емоционална сензитивност бил с по – близки характеристики до тези на майката. Детето чувствало дискомфорт в актуалната ситуация на ежеседмично преместване, но живеенето поравно с двамата родители би гарантирало според вещото лице възможност да не прекъсва връзката с всеки от тях и да съхрани тази със сестра си. След раздялата на родителите не се отчитала настъпила промяна във връзката на К. с всеки от тях, тъй като бил отглеждан поравно от страните. Вещото лице препоръчало запазване на актуалното функциониране на детето при двамата родители, тъй като то имало нужда от тяхната подкрепа, както и от тази на сестра си. При разпита му в съдебно заседание вещото лице разяснило, че К. е стеснителен, тъй като бил поставен в конфликт на лоялност на по-ниска възраст. Понастоящем същият се опивал да поддържа система, която създавала чувство на равнопоставеност между родителите му.

От изготвените на основание чл. 21, т. 15, вр. чл. 15, ал. 6 ЗЗД социални доклади въззивният съд установил, че майката обитавала семейното жилище, в което имало отлични битови и хигиенни условия и била обособена детска стая, разполагаща с пространство за всяко от децата. Детето К. общувало с роднините си по майчина и бащина линия. Около дома на майката той имал изграден приятелски кръг, който майката познавала. Детето било ученик в седми клас в 144 СУ „Народни будители“, посещавало уроци по български език и математика, като разходите за първите се поемали от майката, а за вторите – от бащата. Детето имало добре изградена емоционална връзка и с двамата си родители. Пред социален работник К. посочил, че понастоящем живеел по равни интервали от време при всеки от родителите си и искал този режим да бъде запазен. Направени били изводи, че основните грижи за детето се полагали от неговата майката, а тези за сестра му В. – от бащата. От социалния доклад, отразил констатациите от проведеното от ДСП – Младост във въззивното производство социално проучване, въззивният съд установил, че детето К. пребивавал при всеки от родителите си поравно и желаел това положение да бъде съхранено. Домът на бащата бил разложен в семеен хотел.

В същия децата на страните живели в обособено жилище на бабата и дядото по бащина линия, в което имало отделна стая за двамата младежи, а бащата живеел в съседство с настоящата си партньорка и тяхното дете. Жилищните помещения разполагали с отделен вход от този за гостите на хотела и в тях се поддържали много добри хигиенни и битови условия.

От служебна бележка за доходи от трудови правоотношения, издадена от Столична община, въззивният съд установил, че средният месечен доход на П.

3 за 2022 г. бил 1 725 лева. От удостоверение от 03.04.2023 г., издадено от „Галант лавър“ ООД, от сметки за изплатени суми и разходни касови ордери, както и от справка за осигурителен доход, съдът установил, че в периода месец април 2022 г. – месец юли 2022 г. брутният среден месечен доход на бащата бил 410, 59 лева, а осигурителният му доход в интервала месец януари 2023 г.

- месец март 2023 г. – 710 лева, като по граждански договор през първото тримесечие на 2023 г. му била изплатена сумата от 3 850 лева, за второто тримесечие на същата година – 3 930 лева, а за третото тримесечие – 3 780 лева.

Въззивният съд приел въз основа на писмените доказателства по делото, че на 07.09.2023 г. на детето К. била открита банкова сметка, по която бащата превел следните суми: на 19.09.2023 г. - сумата от 200 лева с основание „издръжка за месец септември 2023 г.“, и на 27.09.2023 г. - сумата от 200 лева с основание „издръжка за месец октомври 2023 г.“.

От показанията на свидетелите С. П. П., К. Д. И., С. К. Д. и Е.В.М. въззивният съд установил, че след раздялата на страните в продължение на около половин година двете деца пребивавали при бащата през делничните дни, а при майката – през почивните дни. При бащата децата се разполагали в апартамента в семейния хотел на неговите родители, където ползвали самостоятелна стая и санитарен възел. Бащата обитавал с настоящата си партньорка и общото им дете апартамент в хотела, в непосредствена близост до този, ползван от децата. В процес на изграждане била самостоятелна стая със санитарен възел, предназначена за дъщерята на страните, която в последните пет месеца живеела в хотела след разразил се конфликт с майката.

С партньорката на бащата децата поддържали добри отношения. Бабата по бащина линия, учител по професия, подпомагала учебната подготовка на децата по български език, а бащата им помагал по математика.

При решаване на въпроса кому от родителите да бъде възложено упражняването на родителските права по отношение на детето К. въззивният съд се е позовал на практиката на ВКС, че най-добрият интерес изисква преценка на онези елементи, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Посочил е, че най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му. Анализирайки обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия интерес на детето К., включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието му и с оглед конкретните обстоятелства по делото, въззивният съд е счел, че местоживеенето му следва да бъде при неговата майка Н. П. П., която да упражнява родителските права.

Отчел е, че и двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват 4 родителските права по отношение на детето, както и че и двамата притежават съпоставим родителски капацитет. При нито един от тях не се констатирали преки или косвени данни за рискови фактори за отглеждането на К.. Безспорно било, че и двамата родители полагат грижи за непълнолетния при неговото отглеждане по време на съвместно им съжителство, а и понастоящем, установена била силна връзка на подрастващия с всеки от родителите и желанието му да прекарва поравно времето си с тях. По изброените критерии двамата родители въззивният съд приел за равнопоставени. Страните установили съпоставим месечен доход, който позволявал на всяка от тях без затруднения да покрие собствените си и на детето материални нужди, включително разходите по извънкласните занимания на подрастващия.

Установено било, че бащата разполагал с подкрепящата среда на своите родители. При всеки от родителите К. разполагал с оборудвана за нуждите му стая, която поделял със сестра си В., с която имали силна емоционална връзка.