Решение № 140 от 18.09.2025, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 265/2025
- Вид
- Решение № 140
- Подписан
- 18.09.2025
- В сила
- 18.09.2025
- Състав
- ЦВЕТАЛИНА МИХОВА ДОЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.236 ал.1 т.7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 140 гр. Разград, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20253300100265 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.247 и чл.248 ГПК.
С определение №515/15.09.2025г. по в.т.д.№418/2025г. по описа на АпС-Варна гр.д.
№265/25г. по описа на ОС-Разград делото е върнато с указания за произнасяне по молбата на Банка ДСК АД за допълване на съдебното решение с посочване на банкова сметка на ищцата, както и за изменение на решението в частта за съдебните разноски,респ.тяхното намаляване. Указал е на съда,че във въззивната жалба на Р. Б. се съдържат оплаквания в частта за разноските и в частност относно възлагането на разноски в тежест на потребителя при частично уважаване на претенцията, което има характер на молба по чл.248 ГПК.
С молба вх.№ 3307/28.07.2025г. Банка ДСК АД е поискала допълване на съдебното решение с посочване на банковата сметка на ищцата, както и за изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат намалени предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото. Счита,че разноските касаят заплатено адв.възнаграждение.
В отговора си Р. Б. е посочила,че на ответника е известна банковата й сметка, като отново посочва две банкови сметки: в лева и в евро. Счита молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна, тъй като разноските са реално сторени.
Молбата на банката е частично основателна в своята първа част.
Съгласно разпоредбата на чл.236 ал.1 т.7 ГПК съдът следва да посочи банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените суми. Съдът намира,че е сезиран с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, а не с искане за допълване на съдебното решение.
Съдът се е произнесъл по всички заявени искови претенции, като е изложил мотиви относно основателността на исковете и е присъдил дължими суми, като в диспозитива на съдебното решение е пропуснал да посочи банковата сметка, по която се дължат, което следва да бъде сторено с настоящия съдебен акт.
1
Във втората си част молбата е неоснователна.
Ищцата е депозирала молба вх.№2641/16.06.2025г., в която в 20 пункта е описала сторените от нея разноски в общ размер от 2849 евро. От тях единствено разноските по п.1 /800евро/, п.8 /205евро/, п.10 /170евро/, п.16 /150 евро/, п.19 /200евро/ и п.20 /200евро/ касаят заплатени адвокатски възнаграждения. Тези заплатени адв.възнаграждения са във връзка с хода на делото в различните съдени инстанции, а именно: по гр.д.№227/2022г. по описа на ОС-Разград; за подпис на касационна жалба; по в.т.д.№584/2024г. на АпС-Варна и по гр.д.
№265/2025г. по описа на ОС-Разград. В съдебното си решение съдът е изложил мотиви за частичната основателност на сторените разноски с оглед уважената част от исковете, като е определил такива по иска с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД от 2876.08лв. и по иска с правно основание чл.55 ЗЗД от 1545.19лв. Съдът намира,че присъдените адв.възнаграждения не са прекомерно завишени. Размерът на разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъде определен, при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената работа от адвоката, като се има в предвид и установената от законодателя възможност за намаляване поради прекомерност, като израз на принципа на социална справедливост и достъп до правосъдие, в каквато връзка са и разясненията дадени в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение №6/2012г. от 06.11. 2013г. на ОСГТК на ВКС. Минималните размери, установени в сега действащата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения биха могли да са известен ориентир, но не обвързват съда. В случая производството по делото е започнало през 2022г. и все още е висящо. Същото е преминало през пълен инстанционен съдебен контрол по множество съдебни различни съдебни актове по всички инстанции, по време на който са сторени разноските за адвокат. Извършени са голям обем процесуални действия на страните, представени са множество доказателства, което може да квалифицира делото като такова с фактическа и правна сложност. Уговореният минимален размер на адв.възнаграждения съгласно Наредба №1/2004г. е 2200лв., а по вторият втория иск с правно основание чл.55 ЗЗД е 2331лв. Най-голямото по размер адв.възнаграждение е по гр.д.№227/22г. по описа на РОС от общо 1175евро или 2298.10лв. за двата иска, преди редукцията му съобразно отхвърлителната част на единия от исковете.
Следователно присъденото адв.възнаглаждение за процесуално представителство по двата иска е дори под определените в Наредба №1/2004г. минимални размери. Другите разноски по делото са за заплатени държавни такси и разноски за в.л., които също са дължими. В заключение молбата на банкат аза изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските, инкорпорирана във въззивната жалба на Р. Б., също се явява неоснователна. Съдът е изложил мотиви за присъждането единствено на юк.възнаграждение, като е определил неговия размер към минимума по Наредба №1/2004г. от 2100лв. и с оглед частичната неоснователност на единият от исковете го е редуцирал до 1033.63лв. Съдът намира за неоснователен довода,че при иск за потребител не се дължат разноски. Липсва законова норма, която да налага извод,че при частична основателност на иска на потребител, същият не дължи разноски спрямо 2 отхвърлената част от иска.
Тъй като поправката на очевидна фактическа грешка касае съдебното решение, съдът следва да се произнесе с решение, независимо,че в останалата си част същото има характер на определение.
Водим от гореизложеното,съдът
РЕШИ:
Допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебно решение № 118/15.07.2025г. по гр.д.№265/2025г. по описа на съда, като в същия, след втори и преди трети абзац да се впише следното съдържание:
„Присъдените суми следва да се заплатят по следните банкови сметки на Р. Б.:
В евро: ************
В лева: ************
Оставя без уважение молбата на Банка ДСК АД за изменение на решението в частта за присъдените на Р. Б. разноски.
Оставя без уважение молбата на Р. Б. за изменение на решението, в частта за разноските, които е осъдена да заплати на банката.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред АпС-Варна.
Съдия при Окръжен съд – Разград: _______________________
3