Решение № 211 от 26.01.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Пловдив, 26.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330208036 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010129, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н. В. Т. е наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 от месеца за нарушение по чл.58, т.4 от ЗДвП.

С жалбата и в хода на пренията се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. По-конкретно:

-се оспорва приетата за установена в АУАН и НП фактическа обстановка;

-се твърди, че извършването на нарушението и вината на нарушителя не се установявали по несъмнен начин от показанията на разпитаните полицейски служители, доколкото те били колебливи относно основните съставомерни факти;

-се счита, че от разпитаните свидетели се установява, че жалбоподателят се е движел в посоката за насрещно движение само в ръкава за изход от магистралата, но не и по самата магистрала.

- се изтъква, че описанието на нарушението в АУАН и НП не било със 1 достатъчна степен на конкретизация, за да позволи на дееца да организира защитата си, както и че в АУАН и НП времето и мястото на извършване на нарушението не били отбелязани по идентичен начин;

- се аргументира с позоваване на параграф 6, т.4 от ДР на ЗДвП, че лентата за принудително спиране не била включена в „платното за движение“, поради което извършеното било несъставомерно по чл. 58, т.4 ЗДвП;

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от отбелязването върху НП същото е връчено на 25.11.2021г. , върху жалбата е поставен датен печат на въззиваемата страна от 02.12.2021г. От изложеното следва, че 7-дневния срок по смисъла на чл. 59 ЗАНН се явява спазен.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване по следните съображения:

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

На 04.10.2021г., в 20:37 часа, в община Марица, на автомагистрала Тракия № А-1, км. 133, жалбоподателят Н. В. Т. управлявал собствения си лек автомобил с рег.№ ******* в платното, което било за движение в посока изток-към Бургас.

От дясно по посока на движението за град Бургас имало пътна връзка (пътен улей) за излизане от магистралата. Движението в пътния улей било еднопосочно, само в посока за излизане от магистралата.

Жалбоподателят навлезнал в улея, но веднага разбрал, че се е объркал и 2 че не е следвало да слиза от магистралата през този изход, а през предходен, който бил пропуснал.

Поради това жалбоподателят завил и започнал да се връща към магистралата, като се движел в улея в посока насрещна на разрешената.

Движейки се по този начин, жалбоподателят отново навлезнал на автомагистралата- в платното, предназначено за движение в посока изток- към Бургас, но въпреки това продължил движението се в лентата за принудително спиране, при това движението му било в посока град Пловдив, тоест обратна на разрешената в това платно.

Жалбоподателят продължил да се движи в лентата за принудително спиране (стремейки се да достигне изхода на магистралата, който бил пропуснал) в платното на насрещно движение в продължение на около 20 метра, когато бил спрян със светлинен и звуков сигнал от полицейските служители- П.Д. и Г. М..

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с категоричност потвърдиха:

- отразеното в акта досежно време, място и обстановка на извършване на деянието,

- както и основното съставомерно обстоятелство- че жалбоподателят се е движел в лентата за принудително спиране в платното за насрещно движение по автомагистралата.

Приетата за установена фактическа обстановка не се опровергава и от разпита на водения от жалбоподателя свидетел –И. Т., доколкото по мнение на настоящия състав неговите показания не заслужават кредит на доверие.

Всъщност сме изправени пред класически случай, в който досежно релевантните по делото обстоятелства са налице две противоречащи си групи свидетелски показания:

-от една страна са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, 3

-а от друга страна са показанията на водения от жалбоподателя свидетел.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но не поради техния брой, а поради качеството на тези свидетели- полицейски служители, които са незаинтересовани от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установили, независимо дали показанията им биха довели до отмяна или потвърждаване на НП.

От друга страна, за св. И. Т. се установи, че е син жалбоподателя, което е индиция за възможна негова заинтересованост.

Не на последно място следва да се отчете и последователността и категоричността в показанията на двамата полицейски служители, които с положителност потвърдиха, че:

-лично са възприели поведението на жалбоподателя;

-от мястото където са се намирали са имали добра видимост към движението му и са го проследили още от момента, в който се е движел по пътния улей, до връщането му на магистралата и движението му по лентата за аварийно спиране.

Показанията на двамата полицейски служители всъщност намират частична подкрепа и в показанията на водения от жалбоподателя св. Т., който признава за движението в посока противоположна на разрешената в пътния улей, като отрича това да се е случило само на магистралата, като тази му позиция всъщност е и изцяло логична с оглед заетата линия на защита.

Допълнителен аргумент за кредитиране на показанията на двамата полицейски служители съдът намира и в обстоятелството, че АУАН, след връчването му на жалбоподателя, е подписан от него без възражения, като той не е оспорил фактическите им констатации в този най-ранен момент, когато възприятията са били най-непосредствени и достоверни.

Изцяло неоснователно е възражението на защитата, че показанията на полицейските служители били колебливи относно основното съставомерно обстоятелство, а именно движел ли се е жалбоподателят в посока противоположна на разрешената и по самата аварийна лента, а не само в 4 пътния улей. Както актосъставителят, така и свидетелят по акта категорично заявиха, че движението в лентата на принудително спиране е било не помалко от 20 метра.

В тази връзка следва да се има предвид, че полицейските служители не са извършвали измерване на разстоянието с ролетка или метър, поради което по-конкретни показания от тяхна страна няма как да се очакват .

Напълно достатъчно в случая е, че и двамата потвърдиха, че движение в аварийната лента е имало, като разстоянието /около 20 метра/ изобщо не е пренебрежимо малко.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

В тази връзка следва да се съобразят и показанията на актосъставителя за заеманата от него длъжност младши автоконтрольор, попадаща в приложното поле на т.1.3 от цитираната заповед.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на деня на извършване и установяване на нарушението- 04.10.2021г., а НП - на 28.10.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.

Противно на възраженията на жалбоподателя, при съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му за защита. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми.

Тук следва да се отбележи, че според трайната съдебна практика нормите на 42, ал.1, т.4 и чл. 57, ла.1, т.5 ЗАНН се разбират като изискване в АУАН и НП да намерят отражение основните съставомерни елементи административния състав- време, място на извършване, изпълнително 5 деяние и съставомерен резултат (ако такъв е предвиден). Тези условия в случая са спазени, като относно останалите обстоятелства (приети в гореизложената фактическа обстановка) е достатъчно, че се установяват по несъмнен начин от доказателствата по делото.

Противно на възражението в жалбата, в АУАН и НП мястото и времето на извършване на деянието са индивидуализирани по идентичен начин- на 04.10.2021г., в 20:37 часа, в община Марица, на автомагистрала Тракия № А1, км. 133. Обстоятелството, че:

- в АУАН е дадено и допълнително уточнение, че АМ Тракия е част от път с направление София - София регион - Пазарджик - Пловдив - Стара Загора - Сливен - Ямбол –Бургас

- а в НП това уточнение не е възпроизведено по никакъв начин не накърнява правото на защита на наказаното лице, доколкото в НП е възпроизведено основното съставомерно обстоятелство, а именно движението по автомагистрала Тракия.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Въз основа на вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен и материалния закон,

Основният спорен въпрос в тази връзка е дали движейки се в лентата за принудително спиране в посока насрещна на разрешената в това платно на магистралата, жалбоподателят е реализирал хипотезата на чл. 58, т.4 ЗДвП, тоест движел се е в платното за насрещно движение.

Според настоящия състав отговорът е положителен. За да обоснове извода си за несъставомерност на деянието, защитникът се позовава на легалните дефиниции дадени в параграф 6, т.2-4 от ДР на ЗДвП, както следва:

-т.2 "Пътна лента" е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго;

-т.3 "Платно за движение" е общата широчина на пътните ленти.

Пътят може да има няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго;

- т.4 . "Граница на платното за движение" е линията, очертана или не с пътна маркировка, която отделя платното за движение от другите 6 конструктивни елементи на пътното платно - банкет, тротоар, лента за принудително спиране и други. Линията, с която се очертава "BUS"лентата, също е граница на платното за движение.