Решение № 238 от 21.07.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 238 гр. Варна, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседАе на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

ДАела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000282 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалби на „Групама Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София, срещу решение № 517 от 22.12.2021г. по търг.дело № 1 61/21г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско отделение, в частите му, с които застрахователното дружество е осъдено да заплати на Д. ЮЛ. Г. сумата 40 000лв., на П. СТ. КЛ. сумата 45 000лв. и на АН. СТ. СТ. сумата 45 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдАя, в резултат на смъртта на З Н Е, ведно със законна лихва, считано от 20.07.2019г., както и е осъдено да заплати направени по делото разноски; жалба на П. СТ. КЛ. от гр.Варна, АН. СТ. СТ. от гр.София, Д. ЮЛ. Г. от гр.Варна и ЗДР. ЮЛ. М. от гр.Варна срещу същото решение, но в частите му, с които са отхвърлени предявените от тях искове за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на З Н Е, съответно за разликата над 45 000лв. до 90 000лв. за П. СТ. КЛ. и АН. СТ.

СТ., над 40 000лв. до 80 000лв. за Д. ЮЛ. Г. и иска на ЗДР. ЮЛ. М. до размера на сумата 80 000лв.

1

В жалбата на „Групама За страховане“ ЕАД се твърди, че решението е постановено по недопустими искове, евентуално е неправилно.

Твърди че ищците не са легитимирА да предявяват искове за неимуществени вреди от смъртта на своята баба. Твърдят че не са налице предпоставките съобразно Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк.дело № 1/16г. на ОСНГТК на ВКС и по делото липсват данни за привързаност между ищците и починалата им баба, която да надхвърля обичайната за отношенията между такива родственици, още повече трайна, дълбока емоционална връзка с починалия не се предполага и не се сочат доказателства.

Твърди че от събрАте по делото доказателства не се доказват обстоятелствата, необходими за да бъде признато правото на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на тяхната баба.

Твърди че съобразно разрешението дадено в тълкувателното решение лицата, които претендират обезщетение, следва не просто да са претърпели болки и страдАя от смъртта на своята баба, а тяхната привързаност поради конкретни житейски обстоятелства следва да е станала толкова силна, че смъртта на единия да е причина за морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите на родствената връзка. Сочи че от събрАте по делото гласни доказателства се установява, че починалата е имала отношения със своите внуци, които по никакъв начин не се отличават от обичайните между баба и внуци в сравнение с традиционното българското общество семейни отношения. Сочи че двама от ищците З и Д винаги са били част от домакинството на своите родители. Сочи че по отношение на З няма никакви данни в какви отношения е бил той с баба си към датата на събитието. Сочи че другите двама ищци – А и П в хода на производството е установено, че майка им винаги се е грижила за тях, макар и в юношеските им години да са останали при баба си, а след навършване на пълнолетие са продължили образованието си. Сочи че към датата на произшествието всички внуци са имали свои семейства, отделни домакинства.

Оспорва приетия от съда размер на обезщетението, като твърди че същия не е адекватен на условията на живот в страната, не е съобразен с възрастта на починалата и на ищците, както и с размера на присъжда към датата на събитието застрахователни обезщетения. Позова се и на изплатения 2 размер на дъщерите на починалата, при отчетено съпричиняване.

Моли съда да отмени решението в обжалвАте от него части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, евентуално да намали размера на присъдените обезщетения. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от насрещните страни, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Молят съда решението в обжалвАте от застрахователя части да бъде потвърдено. Претендират направените по делото разноски.

В жалбите на П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ. и Д. ЮЛ. Г. се изразява съгласие с определения от съда по справедливост по справедливост размер на обезщетението за неимуществени вреди, но се твърди че съдът неправилно е приел наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата З Е. Оспорват се приетото за установено нарушение по чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП, че пешеходката не се е огледала преди да предприеме пресичане и по този начин има равен принос за настъпване на процесното ПТП с този на водача на лекия автомобил. Твърдят че от събрАте по делото доказателства е установено че ударът за водача на лекия автомобил е бил предотвратим, посредством аварийно спиране в случай че същият се е движил с разрешената скорост за градски условия. Твърдят че по делото не е проведено главно и пълно доказване от застрахователя, че именно поведението на пешеходката е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Само фактът че е предприела пресичане на пътното платно на необозначено място, но оживено място, не е равносилен на съпричиняване на вредоносния резултат. Излагат че за се приеме съпричиняване следва действията на пострадалото лице да са сред причините за настъпване на увреждането. Твърдят че нарушението на пострадалата не е тъждествено с това на водача на лекия автомобил, като и по закон на водачите им е вменена отговорност, значително завишена спрямо тази на пешеходците. В отношение на евентуалност сочат че процентът на съпричиняване от страна на пострадалата следва да бъде определен на не повече от 10 %.

Молят съда да отмени решението в обжалвАте от тях отхвърлителни части и предявените искове да бъдат уважени. Претендират направените по делото разноски.

3

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е депозиран отговор от застрахователното дружество, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Моли съда решението в обжалвАте от ищците отхвърлителни части да бъде потвърдено.

Към настоящето производство е присъединена частна жалба на „Групама Застраховане“ ЕАД със седалище гр.София срещу определение № 383 от 10.03.2022г. по реда на чл.248 от ГПК, с което молбата на застрахователното дружество за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение.

Твърди че определението е неправилно и противоречи на материалния закон. Излага че не са налице предпоставките по чл.38 от ЗА за оказване на безплатна адвокатска помощ. Твърдението че ищците са материално затруднени лица е опровергано от събрАте по делото доказателства, установяващи че всички ищци са в работоспособна възраст с данни че работят. Поради това и твърди че няма основАе за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението като не присъди адвокатско възнаграждение по реда н чл.38 от ЗА.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещните стрА е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на частната жалба и молят съд да потвърди обжалваното определение.

Въззивниците П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ., Д. ЮЛ. Г. и ЗДР. ЮЛ. М., в съдебно заседАе, чрез депозирана от процесуален представител молба, поддържат своята жалба и молят съда да уважи предявените от него искове в пълен размер и да остави без уважение жалбата на застрахователя.

Претендират направените по делото разноски.

Въззивникът „Групама Застраховане“ ЕАД, в съдебно заседАе, чрез депозирана от процесуален представител молба, поддържа своята жалба и моли съда да я уважи като отхвърли предявените срещу него искове за обезщетение за неимуществени вреди, както и да остави без уважение жалбата на ищците. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събрАте по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на 4 въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основАе чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД от П. СТ. КЛ., АН. СТ. СТ., Д. ЮЛ. Г. и ЗДР. ЮЛ. М. срещу „Групама Застраховане“ ЕАД за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба З Н Е при пътно-транспортно произшествие на 22.11.2018г., причинено виновно от Б Б Х при управление на автомобил с рег.№ Х ХХХХ ХХ, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва считано от 20.07.2019г..

Не са спорни пред въззивна инстанция: настъпването на пътнотранспортното произшествие на 22.11.2018г., причинената смърт на З Н Е в резултат на произшествието, починала на 82 години. Не е спорна вината на водача на автомобил с рег. № В 0027 ВХ, установена с влязла в сила присъда по НОХД № 167/20г. по описа на ВОС. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие, е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Х вреди при управлението на лекия автомобил. Не е спорно че ищците са внуци на починалата З Н Е, деца на нейните дъщери Б и Т.

Първият спорен въпрос поставен пред въззивната инстанция е легитимира ли са ищците – внуци на починалата при пътнотранспортното произшествие, да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт.

Съобразно разрешението, дадено в тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., задължително за съдилищата, материално легитимирА да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. /деца, съпруг и родители/ и Постановление № 5 от 24.11.1969г. /отглеждано, но неосиновено дете, отглеждащия го и на лицето, което съжителства на съпружески начала с починалия/ на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдАя, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

5

Изрично е посочено в мотивите на касационния съд че възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в посочените две Постановления на ВС следва да се допусне като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, наред с най-близките или вместо тях. Изложено е в решението, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг и връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Касационната инстанция сочи че право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия родственик е справедливо да се признае, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдАя, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че в тежест на ищците, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, е да установят съществуването на изключителност в близостта между баба и внуци, надхвърляща нормално присъщата за тази родствена връзка.

От първата инстанция са събрА гласни доказателства – показАята на свидетелите Т П М.а, майка на Д и З, Е Ц Н и Г Й К, преки и непосредствени, депозирА непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, поради което и кредитирА от въззивната инстанция изцяло, показания на М.а при условията на чл.172 от ГПК. От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че между починалата Здравка и нейните четирима внуци е съществувала силна и трайна връзка. Двете ищци А и П, деца на Б са отраснали в дома на баба си и дядо си. Първоначално всички са живели заедно в едно домакинство, като бабата и дядото са помагали при отглеждането на децата. По-късно към средата на деветдесетте и след смъртта на съпруга на Здравка, майката на ищците е заминала на работа в Германия за да осигури семейството. През този период и до завършване на училище тяхната баба Здравка е поела всички непосредствени грижи за двете 6 момичета. Установено е от гласните доказателства че децата никога не са прекъсвали връзката със своята майка, която редовно се е прибирала в отпуски и ваканции. Другите двама ищци Д и З са деца на свидетелката М.а.