Решение № 260026 от 14.01.2021, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

260026/14.1.2021г. гр.

Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр. д.№923 по описа за 2020 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положителни установителни искове, с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Д.Б. Б., излага, че по ч.гр.д.№3689/2019 г. на ШРС по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника Д.И.Х., ЕГН ***********, с постоянен адрес: ***, за следните суми: 674.28 лева - представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №427169/30.01.2015 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 102.04 лева - договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 07.03.2017 г.; 159.65 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 07.01.2017 г. до 07.03.2017 г.; 75.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител; 367,43 лева - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г., като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и ищецът предявява настоящите искове. Ищецът излага, че на 30.01.2015 г. между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника е сключен Договор за кредит „Бяла карта“ №427169, по силата на който на ответника е предоставен револвиращ кредит, при условията на договора, с максимален размер от 700.00 лева, с насрещното задължението на последния да върне така получената сума по начин и в срок, описани в договора. За целта на договора на ответника била предоставена международна кредитна карта, с която да се усвоява кредитния лимит по договора. Страните били уговорили и възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент 43, 2 %, а върху усвоената сума по кредита- дневен лихвен процент в размер на 0, 12 %, като лихвата се начислявала всеки ден върху усвоената и непогасена главница. Годишният процент на разходите се равнявал на 45, 9%. Твърди се в молбата, че ответникът е усвоил заемни суми по дати, посочени в молбата, като общият размер на усвоената сума възлизал на 2100.00 лева. Ответникът не е изплащал изцяло усвоените суми, като е погасил сума в общ размер на 2815.08 лева, с която били погасени следните задължения: 152, 50 лева-такса разходи за събиране, 907, 89 лева- неустойка, 328, 97 лева-договорна лихва и 1 425, 72 лева-главница. За периода от 17.02.2015 г. до 07.03.2017 г. му е начислена и предвидената в договора възнаградителна лихва, равняваща се на сума от 431, 01 лева. Предвид забавата за редовно изплащане на задълженията, ответникът дължал и мораторно обезщетение за периода на забавата в общ размер от 367, 43 лева, начислено за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Страните били уговорили, че в случай на забава на плащанията по договора /незаплащане на текущо задължение на падежа/, ответникът се задължавал в срок от три дни след падежа да осигури обезпечение чрез поръчителство. Задължението за предоставяне на поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава на плащане на текущо задължение. При неизпълнение на това задължение, кредитополучателят дължал неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, като в случая неустойката се равнявала на сума от 1067, 54 лева, начислена за периода от 07.03.2015 г. до 07.03.2017 г. Уговорено било, че в случай на непогасяване на текущо задължение и непредоставяне на сума в размер на 15 % от максималния кредитен лимит за погасяване на част от задължението, кредитополучателят дължи на кредитора и разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2, 50 лева на ден до заплащане на сумите, като в случая кредиторът претендира сума в размер на 227, 50 лева, начислена за периода от 06.01.2018 г. до 06.04.2018 г. Съгласно договора, предвид неизпълнение на основното задължение за погасяване /частично или изцяло на усвоените суми/, цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, считано от 07.05.2017 г. На 12.09.2017 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ищцовото дружество, по силата на който вземането на първото дружество срещу ответника, ведно с всички привилегии и обезпечения, било прехвърлено на ищеца. Ответникът бил уведомен за настъпилата цесия. Поради изложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца да се признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: 674.28 лева - представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №427169/30.01.2015 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 102.04 лева - договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 07.03.2017 г.; 159.65 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 07.01.2017 г. до 07.03.2017 г.; 75.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител; 367,43 лева - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не представя писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и заявява, че не оспорва, че е сключен процесния договор за кредит.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№3689/2019 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца срещу ответника, за следните суми: 674.28 лева - представляващи главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №427169/30.01.2015 г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ответника, което вземане в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 102.04 лева - договорна лихва за периода от 06.11.2016 г. до 07.03.2017 г.; 159.65 лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение, начислена за периода от 07.01.2017 г. до 07.03.2017 г.; 75.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението; 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител; 367,43 лева - обезщетение за забава за периода от 07.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 10.12.2019 г., като е присъдена и законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и извършените по делото разноски. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени доказателства, че между търговско дружество „Аксес Файнанс“ ООД и ответникът са възникнали облигационни отношения, основаващи на сключен на 30.01.2015 г. Договор за кредит „Бяла карта“ №427169, по силата на който дружеството се е задължило да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер от 700.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта.

Насрещното задължение на ответника е да върне използваната сума при условията на подписания между страните договор. Няма спор, а се установява и от приложенията към договора, че ответникът е получил кредитната карта, ведно с приложимия за нея ПИН код. Няма спор, а се установява и от заключението по извършената ССЕ, че ответникът, през периода от 16.02.2015 г. до 30.09.2016 г. е усвоявал суми по картата, като периодично е извършвал и плащания за погасяване на задълженията си. От представения по делото частно заверен препис от посочения по- горе договор и заключението на ВЛ става ясно, че страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент- 43, 2 % и дневен лихвен процент върху усвоения размер на кредита в размер на 0, 12 % на ден /чл.4, ал.1 т.2 от договора/. Съгласно текста на чл.3, ал.2 от договора, през целия срок на валидност на договора, кредитополучателят се задължава да заплаща текущото си задължение до всяко второ число на текущия месец. Текстът на чл.3, ал.3 от договора дава дефиниция на понятието „текущо задължение“, а именно: това е задължението на кредитополучателя към всяко последното число на месеца, определено като сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоена и непогасена главница между 20-то и последно число на предходния месец; начислена и непогасена договорна лихва върху главните задължения и неустойки за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай че такива са начислени през текущия месец. По делото безспорно се установи, че чрез кредитната карта са усвоявани суми, като ответникът частично и със закъснение е погасявал задълженията си. Ето защо и с оглед уговорения между страните падеж /второ число на текущия месец/, съдът счита, че вземането касателно усвоените суми, е станало изискуемо и подлежи на връщане, като предвид изричната уговорка за срока на плащане, съдът счита, че в случая не е необходимо изрично уведомяване на длъжника за упражняване правото на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо, тъй като, както е посочено по- горе, срокът на връщане на усвоената сума е конкретно определен. Ето защо заключава, че ответникът дължи усвоената и невъзстановена по договора главница, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Ответникът не оспори и твърденията, че не е извършвал редовно и в пълен размер плащания по договора.

Видно от текста на договора /чл.21, ал.4/ при забава на плащането на някоя от вноските, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за всеки ден на забавата. От текста на чл.21, ал.5 и ал.6 от договора, се установи, че страните са уговорили, че при забава плащането на текущото задължение, кредиторът ще бъде принуден да направи разходи за действия по събиране на задълженията, които следва да бъдат заплатени от длъжника, като последният ще дължи и еднократна такса, в размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитора за дейността на служител за осъществяване на извънсъдебно събиране на вземанията по договора. Според чл.10а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изложеното, съдът счита клаузите, предвиждащи задължение на кредитополучателя за заплащане на разходи и такси по събиране на задължението и дейност на служител, за противоречащи на горепосочената правна норма. Уговорките за заплащане на суми за събиране на дълга представляват по същността си такси по управление на кредита /заема/, т.е. противоречат на забраната да се уговорят допълнително такси в подобен смисъл, предвидена в чл.10а, ал.2 от ЗПК. На следващо място, налице е обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза /би могло да се приеме, че тази клауза е във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, която не е част от основния предмет на договора. На следващо място, съдът приема в случая са уговорени няколко неустойки за обезщетявани на едни и същи вреди, като в този смисъл намира тази неустойка за прекомерна, поради което, на основание чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД, нарушаване на добрите нрави, счита за нищожна. Ето защо счита, че претенциите за заплащане на сума от 75.00 лева – разходи за извънсъдебно събиране на задължението и 120.00 лева – такса разходи за дейност на служител, са неоснователни и следва да се отхвърлят.