Решение № 3144 от 10.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3144 гр. София, 10.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Г.а

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело № 20221100500822 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 02.11.2021г., постановено гр. дело № 29439/2017г. на СРС, ГО, 38 състав, са уважени предявените от С. А. С. срещу ЗАД “А.Б.” АД обективно кумулативно съединените искове с правно основание чл. 405, ал.1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 2 278, 64 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско” на МПС по застрахователна полица № 16-035/091/0000003/ от 31.03.2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и сумата от 173, 78 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 02.08.2016г. до 10.05.2017г.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника ЗАД “А.Б.”, в която са изложени оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за нарушение на материалния закон. Конкретно се поддържа, че съдът не е изложил мотиви в подкрепа на решаващия си извод, не се е произнесъл по релевираните възражения на 1 ответника, не е анализирал нито едно доказателство по делото, в това число свидетелските показания и заключението на автотехническата експертиза.

Твърди, че в първоинстанционното производство е навел възражения относно механизма на увреждане и причинно-следствената връзка между вредите и процесното ПТП, но в решението липсва произнасяне по същото. По отношение на събраните гласни доказателствени средства се поддържа, че същите не са убедителни и не установяват при условията на пълно и главно доказване обстоятелствата около настъпването на процесния инцидент. При провеждането на повторния разпит свидетелката е дала противоречиви и непоследователни показания. Именно поради липсата на ясни и категорични сведения относно причините за ПТП, както и последващото движение на автомобила, вещото лице е дало единствено вероятен извод за причинноследствената връзка между нанесените вреди върху автомобила и инцидента.

На следващо място, излагат се доводи, че в протокола за ПТП са описани увреждания единствено в предната част на МПС, поради което счита, че не е доказано, че претендираните вреди върху лявата, дясната и задната част на автомобила са причинени именно в резултат на процесното ПТП. Оспорва се и правилността на изводите на първоинстанционния съд относно приетото за неоснователно възражение по т.15.2 от Общите условия на ответното дружество. В посочената клауза изрично е предвидено, че застрахователят не изплаща обезщетение за щети по МПС, причинени при управлението на застрахованото МПС от водач, употребил алкохол. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Въззиваемата страна С. А. С. оспорва въззивната жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на застрахователно събитие и за присъждане на акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва.

2

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на същото, настоящият съдебен състав приема следното:

Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните доказателства по делото се установява, че на 31.03.2016 год. е бил сключен валиден договор за застраховка „Каско“ на МПС, клауза Стандарт, Стандрат плюс, Супер - полица No 16-0305/091/0000003, между ищеца С. А. С., от една страна, като застрахован и ЗАД “А.Б.” АД, от друга страна, като застраховател, с предмет лек автомобил „Тойота”, с рег. № ****, /които е собственост на ищеца/, със срок на застрахователно покритие от 12 месеца – до 01.04.2017г. и застрахователна сума в размер на 3 500 лв., при уговорена застрахователна премия от 336 лв. и данък върху премията от 6, 72 лв., или общо 342, 72 лв., платима на четири вноски, всяка от които в размер на 84 лв.

Не се спори между страните, че ищецът е заплатил на ответното дружество първата вноска от застрахователната премия, поради което договорът е влязъл в сила. Спазена е формата за деиствителност на договора съгласно чл. 344, ал.

1 и чл. 345, ал. 1 КЗ. Безспорно е също така, че съществувалият между страните договор за застраховка е включвал и обезщетяване при настъпването на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие.

Съгласно т. 15.2 от раздел 5 от Общите условия, които обвързват страните, застрахователят не изплаща обезщетения за щети от МПС, причинени от водач, употребил алкохол.

За установяване механизма на процесното ПТП са представени писмени доказателства – протокол за ПТП от 10.02.2016г., съставен от служител на РУ – Дупница след посещение на място, гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г.К. и Й.Ч. и заключение на автотехническа експертиза – основно и допълнително. При съвкупната преценка на тези доказателствени средства, съдът достигна до следните фактически изводи:

От представения протокол за ПТП от 10.02.2016г., съставен след посещение на място от служител на РУ – Дупница – свид. Г.К., се установява, 3 че на 10.07.2016г., около 00, 25 часа, в община С апарева баня на път Трети клас № 1191 - км. 9+800, водачът на лек автомобил “Тойота”, с рег. № **** – Й.Ч., самокатастрофирал поради неспазване на достатъчен контрол върху МПС. Посочено е още, че при проверката е установено, че водачът е управлявал автомобила след употреба на алкохол, както и видимите щети върху МПС – изцяло увредена предна част, спукано предно панорамно стъкло.

Във връзка с посочения инцидент на 10.07.2016г. срещу Й.Ч. е издадено наказателно постановление № 16-0348-001287 от 19.07.2016г. /влязло в сила – извод, обоснован с липсата на данни същото да е било предмет на обжалване в законоустановения срок, считано от връчването му на 15.08.2016г./, с което е наложено наказание по чл. 185 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за извършено нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, изрязяващо се в управление на лек автомобил “Тойота” с рег. № **** при неполагане на достатъчен контрол, вследствие на което губи контрол над МПС и се блъска в страничната еластична метална ограда. Посочено е още, че пробата за алкохол в издишания от водача въздух е 0, 25 промила.

По делото е разпитан като свидетел служителят на РУ – Дупница – Г.К., чиито показания следва да се кредитират като отразяващи непосредствени възприятия относно релавантните за спора обстоятелства. От същите се установява, че свидетелят е посетил произшествието на място, разговарял е с водача, направил е извод за причините за ПТП, който е отразил в протокола, както и е описал видимите щети върху автомобила.

От показанията на свидетелката Й.Ч. – водач на увредения автомобил, се установяват факти и обстоятелства, относими към механизма на инцидента. Противно на доводите във въззивната жалба нейните показания не са противоречиви и неубедителни. Напротив, същите кореспондират напълно с приетото по делото заключение на автотехническата експертиза.

Свидетелката излага, че на 10.07.2016г. е управлявала автомобил “Тойота”, собственост на С. С., и по пътя от гр. Дупница към гр. Сапарева баня, около 00, 30 часа реализирала пътно-транспортно произшествие. При движение на ляв завой й се сторило, че излязло животно на пътя, стреснала се, навила волана рязко в дясна посока и се ударила челно в мантинелата. Колата се завъртяла няколко пъти и спряла. Свидетелката уточнява, че автомобилът се 4 приплъзнал първо от дясната си страна по мантинелата, завъртял се и се ударил от лявата страна в същата мантинела, като по този начин се обърнал обратно на посоката на движение и спрял.

От заключението на основната автотехническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано, се установява, че всички описани в протокола за опис от застрахователя вреди върху автомобила, включително по ляв фар, десен фар, задна броня и др. детайли в дясната, лявата и задна част, се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 10.07.2016г. произшествие. Към датата на застрахователното събитие автомобилът е бил в експлоатация 12 години и 11 месеца, а стойността на уврежданията, определена на база средни пазарни цени, възлиза на 9 639, 20 лева с ДДС. Вещото лице е посочило, че действителната пазарна стойност на застрахованото МПС към датата на застрахователното събитие е 3 798 лева.

Поради обстоятелството, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила надвърля неговата действителна стойност, е направен извод, че е налице хипотеза на “тотална щета”. След приспадане на запазените части от автомобила /27, 2 %/, стойносттта на обезщетението за уврежданията е в размер на 2 765 лева.

По делото е прието заключение н а допълнителна автотехническа експертиза, което като пълно, обосновано и неоспорено от страните, следва да се кредитира. От същото се установява, че вследствие на инерционните сили и моменти възникнали при удара в мантинелата, лекият автомобил се завъртял по посока на часовниковата стрелка, като извършил едновременно ротационно и постъпателно движение. Това движение е свързано с приплъзване на дясната част на лекия автомобил в предпазната еластична ограда, която е деформируем елемент, ротационно и транслационно движение напред и повторен удар със задната част. Вещото лице е направило извод, че от извършената симулация и кинематичен анализ на движението на превозното средство, ясно се вижда, че всички увреждания по процесния автомобил могат да бъдат получени по механизма на произшествието, отразен в представения по делото протокол за ПТП и скицата към него.

Стойността необходима за възстановяване на лекия автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 9 639, 20 лева. При изслушването му в съдебно заседание експертът е уточнил, че всички изводи са базирани на събраните по делото гласни доказателствени средства и 5 описаните в протокола за оглед на ищцовото дружество увреждания. При тези данни е направил симулация за начина, по който автомобилът е осъществил съприкосновение с мантинелата и е осъществил последващо ротиране. При извършената симулация е установил с категоричност, че всички описани увреждания върху процесния автомобил, включително и тези по дясната, лявата и задната част, са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Този механизъм на увреждане може да се получи при движение с около и над 70 км/ч. Уточнено е още, че при първоначалното съприкосновение на лекия автомобил с дясната част и удар в мантинелата, самата мантинела се деформира навътре, при което задната част на мантинелата се удря в цялата дясна част на МПС. Когато се получи вдлъбнатина в мантинелата, автомобилът се завърта надясно, като при това завъртане по посока на часовниковата стрелка отново може да се сблъска с преден ляв калник и предна лява врата в мантинелата, след което да продължи ротацията навън към вътрешната част на автомобила.

Противно на доводите на въззивника приетото по делото заключение на основната и допълнителна автотехническа експертиза не е дало вероятен, хипотетичен отговор на въпроса относно механизма на произшествието.