Решение № 14530 от 20.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14530 гр. С. 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря К.А М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110147454 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „А. Б............“ ЕООД срещу С. А. М. за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 749,05 евро /равностойност на 1 465,01 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - ....... г. до окончателното плащане; сумата от 276,01 евро /равностойност на 539,82 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода ........г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025. по ч. гр. д. №8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че между ответникът, в качеството на кредитополучател, и „..........“ АД, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит №...........г.

Съгласно постигнатите договорни условия ответникът получил в заем сумата от 1 600 лева и поел задължение да върне предоставената парична сума чрез заплащането на 24 вноски от по 232,64 лева в срок до 30.10.2023г. съгласно приложения погасителен план. Страните уговорили фиксиран лихвен процент в размер на 36% и годишен процент на разходите по кредита в размер на 42,58%. Съгласно Раздел „Неустойки“ от договора и чл. 2, Раздел X от приложимите общи условия при забавяне на плащането на погасителна вноска длъжникът следвало да заплати мораторна лихва в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. Ищецът посочва, че договорът за кредит е сключен по реда на ЗПФУР. В случай, че не бъде прието, че процесният договор е сключен по електронен път, моли да бъде прието, че договорът е сключен към момента на предоставяне на уговорената заемна сума. По силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г., сключен между „...............“ АД, в качеството на цедент, и ищцовото дружество, в качеството на цесионер, вземанията към ответника по процесния договор били прехвърлени на ищцовото дружество. Ответникът бил уведомен за извършената цесия. Ищецът посочва, че ответникът не е изпълнил в срок поетите задължения по договора за потребителски кредит.

Въз основа на така изложените твърдения моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 749,05 евро /равностойност на 1 465,01 лева/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

1

410 ГПК – ....... г. до окончателното плащане; сумата от 276,01 евро /равностойност на 539,82 лева/, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 30.10.2021 до 29.01.2025г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.02.2025. по ч. гр. д. №8579/2025г. по описа на СРС, 36-и състав. Претендира за сторените съдебни разноски в заповедното производство, както и в настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М., чрез назначения особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва наличието на възникнало договорно правоотношение между „...............“ АД и ответницата, като навежда доводи за недоказаност на факта на усвояване на уговорената главница по договора за кредит от кредитополучателя. Оспорва доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства поради липсата на положен подпис от ответницата, както и липса на доказателства за предоставено съгласие по електронен път от ответницата. Оспорва валидността на сключения договор за цесия, въз основа на който ищецът извежда материалното си право, като посочва, че в съдържанието на договора не са индивидуализирани процесните вземания. Оспорва ответникът да е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията по договора за кредит. Оспорва размера на исковете като недоказан. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност и за неравноправност на договорни клаузи, предвиждащи дължима лихва по кредита, неясни условия и поставящи ответника в неравностойно положение..

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. № 8579/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на ....... г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 26.02.2025 г. Издадената заповед за изпълнение и връчена на ответника С. А. М. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от 26.02.2025 г. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №...........г. между „...............“ АД и ответника при посочените договорни условия, усвояване на предоставената в заем парична сума от ответника и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, факта на сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024г. между „...............“ АД и ищеца, с предмет вземанията на „...............“ АД срещу ответника във връзка с погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, извършено надлежно уведомяване на ответника за сключения договор за цесия, фактите, водещи до спирането или прекъсването на давностния срок във връзка с релевираното възражение за изтекъл срок на погасителна давност.

По делото са представени неподписани договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №750131/30.10.2021г., сключен между „...............“ АД и ответника, ведно с погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, общи условия на ...............“ АД, извадка от електронния сайта на дружеството-кредитор, съдържаща попълнени лични данни на ответника, извадка от електронна кореспонденция по повод предоставяне на кредита, история на изпратени SMS съобщения към ответника, както и платежно нареждане за извършен кредитен превод за сумата от 159,03 лева.

Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Чл. 5, ал. 13 от ЗПК регламентира сключването на потребителски договор за кредит от разстояние, като нормата препраща към Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като в този случай се изисква 2 кредиторът да предостави преддоговорната информация посредством формуляр незабавно след сключването на договора. Потребителят следва преди сключването на договора да бъде уведомен за обстоятелствата по чл. 8 вр. чл. 10 от ЗПФУР, като именно в тежест на доставчика на финансовата услуга е да докаже, че е предоставил тази информация и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Когато са налице електронни изявления между страните, тоест изявления, представени в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги - чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ вр. чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗПФУР. Чл. 3, ал. 2 и чл. 4 от ЗЕДЕУУ провъзгласяват, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление, като за автор на електронното изявление се смята за физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Счита се, че електронното изявление е получено от неговия адресат с постъпването му в посочена от последния информационна система, а ако такава не е посочена, изявлението се получава с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система, с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило (чл. 10 ЗЕДЕУУ). За електронен подпис се смятат данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва; усъвършенстван електронен подпис и квалифицираният такъв. Първите два имат сила на саморъчен такъв, тогава когато страните са уговорили това изрично - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.

От представените към исковата молба доказателства не може да бъде прието с категоричност, че е налице електронно изявление, отправено от страна на ответника, респ. че същият е посочил електронен адрес, на който да се смятат получени електронните изявления на кредитора по реда на чл. 10 ЗЕДЕУУ. Нещо повече, в исковата молба не са наведени дори твърдения за това как конкретно ищецът счита, че е постигнато съгласие за сключване на договор и как потребителят е получил необходимата преддоговорна информация, съответно и доказателства за това по делото няма ангажирани. Не са налице и доказателства, че кредиторът е изпълнил условието на чл. 5, ал. 13 ЗПЕ вр. чл. 9 от приложимите общи условия на кредитора. В случая по делото не са представени данни за регистриран профил от страна на ответника, на интернет платформата и за попълване на заявление, с което същият като кандидат за заем приема ОУ на дружеството, нито за получаване на имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личен акаунт на сайта или за писмено потвърждение, чрез електронно подписване на електронна платформа. По делото е представен единствено договор на хартиен носител, който не съдържа подпис на заемополучателя..

В процесния случай се касае за електронно изявление на кредитополучателя по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ и писмената форма се смята за спазена ако е съставен електронен документ (чл. 3, ал. 2 ЗЕДЕУУ), като възпроизвеждането му върху хартиен носител, както бе посочено, не променя неговите характеристики. В случая по делото не е ангажиран съставен според изискванията на цитираната разпоредба електронен документ на електронен носител. Наличието на посочени лични данни на ответника ЕГН, лична карта, мобилен телефон и имейл адрес в представените хартиени документи не удостоверят получаването им от ответника, а още по - малко насрещно волеизявление, което обективира съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ вр. чл. 180 от ГПК вр. чл. 18, ал. 8 от ЗПФУР /така в Решение № 3189 от 11.05.2026 г. на СГС по в. гр. д. № 283/2026 г. , Решение № 2198 от 10.04.2025 г. по в. гр. д. № 5315/2022 г. на Софийски градски съд; Решение № 1059 от 02.03.2023 г. по в. гр. д. № 4096/2022 г./.

Като краен извод се налага, че не се ангажирани доказателства за изявления, изходящи от ответника, удостоверяващи, че е запознат с условията по договора и с общите условия, както и че приел същите, съответно не може да се приеме, че е налице постигане на съгласие по смисъла на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ.