Решение № 165 от 24.01.2020, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ ... гр.

Пирдоп, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД- ПИРДОП, трети състав, в публичното заседание, проведено на дванадесети декември две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ

ДОНКА ПАРАЛЕЕВА при участието секретаря П. Александрова сложи за разглеждане докладваното от съдията Паралеева АНД № 196 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Х.Р.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, подадена чрез упълномощения адв.П.Н. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № 192, издадено на 12.08.2019 г. от директора на Регионална дирекция по горите - София, с което на основание чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) и чл.53, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) на жалбоподателя Х.Р.М. е наложено административно наказание глоба в размер 400 лв. и лишаване от право да ловува за срок от 3 години за нарушение на чл.84, ал.1, пр.3 във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД, изразяващо се в това, че на 17.11.2018 г., в 12:22 ч. лицето ловува, като се движи пеша извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, което е извън определеното място за лов, описано в разрешителното за групов лов №6043411, което е издадено за ловище „Св.Лука“.

Жалбоподателят заявява с жалбата си, подадена чрез упълномощената адв.П.Н. от САК, че при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаването на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на вида, марката и модела на ловното оръжие, посредством което е осъществено вмененото административно нарушение, като непосочването на тези индивидуализиращи признаци не дава възможност да се извърши преценка доколко същото покрива определението и отговаря на изискванията за ловно оръжие по смисъла на чл.56, ал.1 и ал.2 ЗЛОД. Жалбоподателят счита, че с цел доказване на осъщественото административно нарушение /престой или движение извън населено място с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие/ е от съществено значение да се индивидуализира ловното оръжие, а в случая липсват конкретни данни относно ловното оръжие – марка, модел, калибър, сериен номер и др., което прави невъзможно обосноваването на безпротиворечив правен извод за осъществено съставомерно деяние по чл.84, ал.1 ЗЛОД във вр. чл.43, ал.3, т.1 ЗЛОД. На следващо място в жалбата се сочи, че жалбоподателят не е ловувал на 17.11.2018г. в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, ловностопански район Копривщица, с GPS координати X280812.8, Y4722020.9 и че в записания в НП час- 12.22 ч. на тази дата изобщо не е бил на посоченото място, което се установявало от протокол от

30.11.2018г. на комисия от служители на РДГ-София, ЮЗДП-Благоевград, ТП ДГС-Пирдоп, ЛРС „Средногорие“, извършили проверка по повод жалба на ловците от 3-та група на Ловна дружина-Копривщица, член на която е и жалбоподателят. С оглед на изложеното административнонаказващият орган неправилно бил приложил и разпоредбата на чл.94, ал.1 ЗЛОД и незаконосъобразно е лишил жалбоподателя от право да ловува за срок от 3 години. Иска се от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно НП № 192 от 12.08.2019г. на директора на РДГ, ведно с всички произтичащи от това законни последици.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, но се представлява от упълномощената адв. П.Н. от САК, която поддържа жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени оспорваното НП по изложените в жалбата доводи и съображения. Според адв.Н. не било установено законосъобразното ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя с оглед на това, че нито е установено мястото на нарушението, на което се твърди, че той е ловувал, нито се установи качеството му на ловец и осъществяване на действия за ловуването.

Адв.Н. подчертава, че не с доказателствени средства пред въззивната инстанция следва да се попълва доказателственият материал, а административнонаказващият орган е трябвало да ги събере и да прецени доколко е законосъобразно да се издава НП. Сочи се, че не са налице предпоставките на чл.84 ЗЛОД, както и предпоставките за налагане на административно наказание „лишаване от право на ловуване“.

Въззиваемата страна РДГ- София в съдебно заседание се представлява от юрк. И. Иванов, който оспорва жалбата и моли съда да потвърди НП № 192/2019г. на директора на РДГ-София като правилно и законосъобразно.

Юрк.Иванов счита, че по безспорен начин се е установило, че лицето Х.М. е участвал на 17.11.2018г. в организиран лов, който е трябвало да бъде в ловище „Св. Лука“, а ловците били намерени в ловище „Корията“. Щом лицето Х.М. било вписано в бележката, значи е имал ловно оръжие и не може да участва на този ловен излед без ловно оръжие. Затова юрк. Иванов счита, че по безспорен начин е установено, че Х.М. е осъществил лов извън разрешеното ловище и иска от съда да потвърди наказателното постановление, както по отношение размера на глобата, така и на другите санкции.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На

17.11.2018 г., около 12.20 часа, служителят на РДГ-София – горски инспектор Т.Г. и служителят на ТП ДГС-Пирдоп – Т.С. извършвали проверка по лова на територията на ловностопански район Копривщица, като в местността „Мечата дупка“, ловище „Корията“, при неопределени към датата на проверката GPS- координати, забелязали спрели няколко автомобила, а наблизо до тях и няколко лица, част от които инспектор Г. и колегата му С. познавали лично и които били участници в 3-та група на ловна дружина-Копривщица, в която членува и жалбоподателят Х.Р.М.. Първото лице, което видели, стоящо до автомобилите, бил именно Х.Р.М.. Той не бил познат на проверяващите. Поискани му било документи – лични и за притежание на оръжие, които той представил, съдействайки изцяло на проверката. На мястото дошъл ръководителят на лова - Рашко М., от когото пък били поискани разрешителното за лов и талоните за лов, които били прикачени към него, съответно – нераздадени. Инспекторът установил, че на вписаните в разрешителното 10 на брой лица, сред които и Х.М., било разрешено за датата на проверката- 17.11.2018г., да ловуват в ловище „Св.Лука“.

Проверяващият Т.Г. уведомил ръководителя на лова, че спира лова заради констатирани нарушения. Т.Г. и Рашко М. влезли в пререкание, а останалите лица, присъствали на мястото се качили в автомобилите и си тръгнали. Впоследствие всички 10 лица, вписани в разрешителното за лов, били поканени за съставяне на АУАН, като АУАН на Х.М. е съставен на 13.02.2018г. и на основание на него е издадено обжалваното наказателно постановление /НП/.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите Т.Д.Г., Т.Г.С., П.Т.Д., И.С.К. и Рашко Атанасов М., както и от събраните писмени доказателства – покана за съставяне на АУАН; АУАН № 192/13.02.2019 г.; констативен протокол бл.№ 0002499/17.11.2018 г., съставен от Т.Г.; протокол от 30.11.2018г., съставен от нарочна комисия за проверка, осъществена на същата дата; разрешително за групов лов №6043411.

Установява се от всички събрани доказателства по делото, че на 17.11.2018г. е била извършена проверка на лова в ловностопански район Копривщица от страна на служители на РДГ-София и ТП ДГС-Пирдоп. Проверяващите лица са били Т.Д.Г. и Т.Г.С., разпитани като свидетели.

Свидетелят

Т.Г. поддържа констатациите си, отразени в съставения от него АУАН. Според този свидетел, Х.Р.М. е бил първият ловец, който проверили в процесния ден и който се бил изправил в близост до гората, като първо на него извършили проверка. Лицето не представило писмено разрешително за лов и талон, като обяснило, че бележките и разрешителното за лов са при Рашко М., който му е племенник и ръководител на лова и в този ден всички документи са при него. След това проверили личната карта на лицето, ловния му билет и билет от сдружението. Установили, че този човек притежавал всички разрешителни. Проверено му било и разрешителното за пушката, която според свидетеля Г. му била на гърба, след което той се обадил и извикал другите ловци, които били на пусии. Свидетелят Г. твърди, че Х.М. е бил с пушка на гърба, без калъф и бил на пусия със светлоотразителна палка и жилетка. Твърди, че проверили разрешителното и оръжието и всичко си било законни, само че нямал писмено разрешително за лов за тази дата и тази местност. Свидетелят смята, че оръжието на жалбоподателя е било карабина.

Запитан защо в АУАН не е описал оръжието, предвид че го е проверил, свидетелят заявява, че в АУАН не пишат какво е оръжието, а само дали има или няма разрешително. Свидетелят Г. сочи, че не са отнели оръжието, тъй като често се случва да си забравят бележките и затова първо извършва проверка на големия билет, в който са описани всички ловци и дали са раздадени талоните. В крайна сметка оръжието не било иззето, тъй като според свидетеля, дошъл ръководителят на лова и проверяващите се запознали с разрешителното за групов лов, бил съставен констативен протокол и отзад на разрешителното написал, че спира лова, тъй като ловците не се намират на територията, на която трябва да са. Според свидетеля Г. разрешителното е било за 17.11.2018г. за местността „Св. Лука“, която се намира на 1-2 км от другата страна. Ловците били в местността „Корията“ на 2 км разстояние. Сочи, че двете ловища не са съседни. Свидетелят Г. твърди, че ръководителят на лова не бил съгласен с констатациите на проверяващите и скъсал разрешителното за групов лов, част от констативния протокол и казал на всички ловци да си тръгват, при което те си тръгнали. След това Г. твърди, че се обадил на колегите си и на телефон 112 за съдействие. Свидетелят Г. е запитан как в преценил точното местонарушение, за да го опише. Той заявява, че не са имали GPS устройство при проверката, но на това място са извършвали много пъти проверки, тъй като там има хранилка, заради която са правили проверките. Координатите на местонарушението установил като на същата дата се обадил на колегите си, които дошли с друга служебна кола на ТП „ДГС“- Пирдоп, която се управлявала от Илия Илиев и той извадил точните координати от GPS и в част от разрешителното, което било вече накъсано, се виждало кое е ловището, при което се установило там на място, че това не е ловището, в което са проверени. След това, по жалба на ловната група, се направила допълнителна проверка и по GPS координатите пак се установило, че там е ловище „Корията“, а не „Св. Лука“. На втората проверка в деня на нарушението твърди, че са присъствали негови колеги от другия екип, но не и Т.С. или някой от ловците. Свидетелят твърди, че е докладвал за проверката на ръководството на РДГ-София и знае, че има различие между това, което е записано като място на нарушение в актовете и в неговия доклад. Заявява, че верните координати, които ги пише и в протокола, са: подотдел 9098а, с координати: X280812.8 и Y4722020.9. Свидетелят заявява, че те лично не познавали жалбоподателя Х.М., но по документи установили самоличността му и по-точно – от членската му карта, ловния билет и разрешителното за оръжие. Според свидетеля Г.

АУАН е съставен в отсъствие на жалбоподателя, тъй като той отказал да се яви и затова в същия ден не му е връчен екземпляр.

Другият свидетел Т.С., който работи като

„горски стражар“ към ТП ДГС-Пирдоп, заявява че си спомня за случая, но не си спомня кога е бил съставен АУАН. Не си спомня датата и колко време след нарушението бил съставен актът. Нарушението било за осъществен лов в друго ловище. Свидетелят С. си спомня, че ловците имали разрешително, но тъй като той самият не знае ловищата, не си спомня за кое ловище било разрешителното. Не си спомня и в кое ловище са установили Х.М.. В самоличността на лицето се убедили, тъй като той си дал документите на Т.Г.. Свидетелят едносрично отговаря на въпросите, като дава положителен отговор на въпроса дали жалбоподателят е носил оръжие в деня на констатиране на нарушеието. Според него оръжието е било ловна пушка – полуавтомат. Твърди, че проверили ловната пушка и документите и били редовни. Не записали никъде обаче какво е самото оръжие и неговите марка, модел, калибър или номер. Нарушението било, че ловците са в друго ловище и не си носели талончетата. Свидетелят твърди,ч е колегата му Г. му казал, че ловището е друго и той му се доверил. Седмица по-късно присъствал на нова проверка и тогава завели поверяващите на мястото на нарушението. На тази втора проверка мястото се установило с GPS. Свидетелят не си спомня дали Х.М. е присъствал при съставяне на АУАН.

Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d8c309d-9065-4baa-bf02-9f68231952ad