Решение № 748 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 748 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100507749 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 5584/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 32429/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, са уважени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника М. В. М., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 64845, суми, както следва:

82,21 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 30.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

10,09 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от падежа на всяко задължение, първият от които е на 15.12.2020 г., до 20.05.2022 г.;

2,53 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 30.10.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 1 датата на подаване на исковата молба – 16.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането;

0,37 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от падежа на всяко задължение, първият от които е на 15.12.2020 г., до 20.05.2022 г.

С решението са отхвърлени исковете срещу М. В. М., както следва: искът за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 82,21 лв. до пълния предявен такъв от 245,57 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 29.10.2020 г.; искът за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 10,09 лв. до пълния предявен такъв от 30,15 лв. и за периода 15.09.2019 г. – 14.12.2020 г.; искът за главница за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 2,53 лв. до пълния предявен такъв от 10,13 лв. и за периода 01.05.2019 г. – 29.10.2020 г.; искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за разликата над уважения размер от 0,37 лв. до пълния предявен такъв от 1,90 лв. и за периода 01.07.2019 г. – 14.12.2020 г.

С решението са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. Л. К., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 64845, суми, както следва:

491,13 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

60,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2022 г.;

20,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

3,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.

С решението са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание 2 чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Л. В. Н., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 64845, суми, както следва:

491,13 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

60,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2022 г.;

20,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

3,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.

С решението са отхвърлени поради извършено в хода на процеса плащане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника В. В. Б., ЕГН **********, да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 64845, суми, както следва:

245,57 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

30,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2022 г.;

10,13 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.;

1,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ответникът М. В. М. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 25,37 лв.

Решението е допълнено в частта за разноските с Определение по чл. 248 ГПК от 31.05.2023 г., като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв. С. сумата от 804 лв.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на 3 страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД.

Срещу така постановеното решение са депозирани въззивни жалби: о т М. В. М. срещу частта, с която са уважени частично предявените срещу нея искове; от Л. Л. К. и В. В. Б. срещу частта, с която са отхвърлени исковете срещу тях.

Във въззивните жалби се поддържа, че първоинстанционното решение е невалидно, недопустимо и неправилно. Въззивниците Л. Л. К. и В. В. Б. считат, че исковете следва да бъдат отхвърлени не поради извършено плащане, а като неоснователни. Изложени са подробни съображения, с които молят въззивния съд да прогласи за нищожно, обезсили като недопустимо или отмени като неправилно първоинстанционното решение в обжалваните части.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивните жалби, с който ги оспорва като неоснователни. Счита решението на районния съд за правилно и моли същото да бъде потвърдено в обжалваните части. Претендира разноски.

Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба на ищеца.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба на М. В. М. е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Въззивната жалба на Л. Л. К. и В. В. Б. е подадена в срока по чл. 259, ал.

1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Двамата въззивници са обосновали правния си интерес от обжалване на първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от ищеца искове поради извършено плащане в хода на процеса, с молба от 15.06.2023 г. В този смисъл е и практиката на ВКС – напр.

Определение № 3171 от 11.11.2025 г. по ч.т.д. № 1654/2025 г. на Върховен 4 касационен съд, 2-ро тър. отделение.

Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата, като следи служебно за правилното приложение на императивна правна норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г., на ВКС, ОСГТК/.

В случая постановеното от районния съд решение е валидно, тъй като е постановено от надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав, актът е постановен в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, а волята на съда е ясна.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като е постановено по допустим иск – налице са положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска и отсъстват отрицателни такива.

По същество на спора съдът приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 16.06.2022 г., уточнена с молба от 04.07.2022 г., с която са предявени субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците Л. Л. К., Л. В. Н., М. В. М. и В. В. Б. да заплатят на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ул. ****, аб. № 64845, суми, както следва:

За Л. Л. К. и Л. В. Н.: по 491,13 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 60,29 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2022 г.; по 20,25 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 3,80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.

5

За М. В. М. и В. В. Б.: по 245,57 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 30,15 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.05.2022 г.; по 10,13 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; по 1,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2019 г. до 20.05.2022 г.

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като основателността им е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; 2) обем на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; 3) стойност на доставената топлинна енергия, отговаряща на претендираната сума; 4) през процесния период да е извършвана услугата дялово разпределение; 5) ищецът да се явява легитимиран да претендира вземането за заплащане на възнаграждение за тази услуга в претендирания размер; 6) стойност на извършената услуга за дялово разпределение. По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадане в забава на длъжника за заплащане на задълженията, както и размер на дължимата лихва.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите си възражения.

Ответниците не са депозирали отговори на исковата молба, а в хода на процеса Л. Л. К., В. В. Б. и Л. В. Н. са представили доказателства за заплащането на претендираните от ответната страна суми, поради което исковете срещу тях са отхвърлени.

Доколкото отговор на исковата молба не е подаден от нито един от ответниците, то доводите на въззивниците срещу фактическите констатации на съда не следва да бъдат разглеждани, тъй като са преклудирани.

ПО ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА НА М. В. М.:

6

По отношение на вземането за главница за топлинна енергия въззивният съд намира следното:

Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация София“ ЕАД е енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му. Установява се от представените по делото доказателства, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.