Решение № 21 от 19.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Пловдив, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нина Ив. Кузманова

Членове:

Веселин Д. Хаджиев

Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Димитър Анг. Молев. като разгледа докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20235300602095 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С Присъда № 79 от 28.03.2023 г., постановена по НОХД № 1591/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, 21 наказателен състав, Съдът е признал подс. И. Ц. Д. с ЕГН ********** за виновен за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54, ал.1 от НК го е осъдил на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.304 от НПК, съдът е признал подс.Д. за невинен да е извършил престъплението в качеството на длъжностно лице, при изпълнение на службата си, поради което го оправдал по повдигнатото му обвинение в този смисъл и за правната квалификация по чл.131, ал.1, т.2 от НК.

На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия И. Ц. Д. наказание ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.

1

Със същата присъда, съдът е постановил веществените доказателства - 2 броя компакт дискове да останат приложени по делото.

Вещественото доказателство - 1 брой снимка за образно-диагностично изследване да се върнат на частния обвинител Н.В.А. след влизане на посочената присъда в законна сила.

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. Ц.

Д. да заплати направените разноски по досъдебното производство в размер на 585,60 (петстотин осемдесет и пет лева и шестдесет стотинки) по сметка на Областна дирекция на МВР – Пловдив.

На същото основание подс.Д. е осъден да заплати и сумата от 1102,40 (хиляда сто и два лева и четиридесет стотинки), представляваща направени разноски в съдебното производство в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Пловдив.

Отделно от горното, на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия И. Ц. Д. да заплати на частния обвинител Н.В.А. сумата от 1100 (хиляда и сто) лева, представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба и допълнение към нея от адв. Р. В. И. от АК - Б., защитник на подс. И. Ц. Д.. В жалбата се излагат доводи, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна, несправедлива и несъобразена със събраните по делото доказателства. Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин подсъдимият да е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Твърди се, че постановената осъдителна присъда не почива на правилен извод на събраните по делото доказателства, които съдът е тълкувал превратно и субективно.

Излагат се доводи, че нараняването на пострадалия може да е причинено от падането му от сепарето на пода, случило се преди случката с ***. Оспорва се заключението на съдебномедицинската експертиза и направените на база на нея заключения на съда.

Иска се въззивният съд да отмени изцяло осъдителната присъда и да постанови нова, с която да признае подс. И. Ц. Д. за невинен или евентуално делото да се върне на Районен съд - Пловдив за ново разглеждане от друг състав на съда.

2

По делото е постъпило възражение по жалбата и допълнението към нея от адв. А.К. – повереник на частния обвинител Н.В.А.. С възражението се изразява мнение, че жалбата е неоснователна, а присъдата на Районния съд е правилна, обоснована и законосъобразна. Моли присъдата на първоинстанционния съд да бъде оставена в сила. Претендира разноски във въззивното производство.

В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, представителят на Окръжна прокуратура Пловдив моли жалбата да бъде оставена без уважение, а присъдата на Районния съд като законосъобразна и обоснована да бъде потвърдена,.

Адв. К. поддържа възражението си срещу жалбата и също моли атакуваната присъда да бъде оставена в сила.

Защитникът на подсъдимия Д. – адв. И., поддържа жалбата и допълнението към нея с изложените в тях доводи. Акцентира върху свидетелките показания на свидетелите А., Г. и Б., като намира същите за пристрастни с оглед приятелските им отношения с пострадалия А. Изтъква, че не е логично пострадалият да не помни лицето на ***, който го е наранил, а да запомни лицето на друг от извеждащите го ***. Моли жалбата да бъде уважена подзащитният му да бъде оправдан, а при констатиране на процесуалнни нарушения, делото да бъде върнато първата инстанция.

Подсъдимият И. Д. поддържа заявеното от защитника му. Твърди, че не е извършил деянието, за което е предаден на съд, както и че като в дългогодишната си практика като *** многократно е извеждал навън буйстващи хора по същия начин и никога не е имало подобни наранявания.

В последната си дума, подсъдимият моли да бъде оправдан.

Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата и допълнението към нея оплаквания, изразеното с възражението и допълнението към нея становище, както и заявеното от страните пред настоящата инстанция и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата на подсъдимия за НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият И. Ц. Д. с ЕГН: **********.

3

Търговско дружество „Г. - ЕВГ“ *** притежавало лиценз за извършване на частна *** дейност № ** от 11.12.2006 г.

На 15.10.2018 г. дружеството сключило договор със „С.С.“ *** за охрана на стопанисвания от последното дружество клуб „С.“, находящ се в хотел С.П. в гр. П..

Подсъдимият И. Ц. Д. работел като *** в „Г. - ЕВГ“ ***. Съгласно длъжностната му характеристика основните му задачи включвали да следи за опазване на вътрешния ред, имущество и осигуряване на спокойна работа на персонала, недопускането на кражби, злоупотреби, разхищения и пожари в охранявания обект.

По служебно изготвен график подсъдимият Д. бил на работа нощна смяна в клуб „С.“ на 20.01.2020 г., която приключвала рано сутринта на 21.01.2020 г.

На 21.01.2020 г. около 02:00 часа, частният обвинител Н.В.А. заедно със свидетелите К.Е. Г. и Д.Н. А. посетили като клиенти клуб „С.“ в гр. П.. Те били настанени в дъното на заведението на висока маса. Поръчали си бутилка водка и безалкохолни напитки. В заведението по същото време се намирали и други техни познати, които били настанени на сепаре в близост до тях. Около 04:00 часа познатите на частния обвинител си тръгнали, а местата им на сепарето били заети от частният обвинител А и свидетелите Г. и А.. Към тях се присъединила и свид. С.М. Б., която също била тяхна приятелка и колежка от работа. Четиримата се забавлявали и танцували. Около 04:30 часа частният обвинител А седнал на ръба на сепарето. Той се отпуснал назад, за да се облегне, смятайки че там имало облегалка, но тъй като нямало облегалка, А залитнал и паднал по гръб на пода. Тъй като изпитал болка в областта на гърба, А останал седнал на пода, искайки неприятното усещане да отмине преди да се изправи. Свидетелят А. бил непосредствено до А и му предложил да му помогне да се изправи, но последният отказал.

В този момент подсъдимият И. Ц. Д. и свид. Б.К.С., който също работил като ***, вдигнали от пода частния обвинител А и му извили ръцете назад, след което започнали принудително да извеждат А, като се насочили към изхода на клуба. Подсъдимият Д. се намирал от дясната страна на частния обвинител и извил дясната му ръка в лакътя, след което я натиснал назад и нагоре. Свидетелят С. държал лявата ръка на А. Друг от *** или от 4 присъстващите в заведението лица, освен подсъдимия, не пипал и не извивал дясната ръка на частния обвинител, докато го извеждали от клуб „С.“. Тъй като А усещал болка в десния си лакът от натиска, оказван му от подсъдимия Д., той започнал да отправя молби към *** да го пуснат, за да си тръгне сам.

Те обаче не го пуснали, а подсъдимият започнал да извива навън (назад) и нагоре още по-силно ръката на А. На близко разстояние зад тях вървели свидетелите Г., А. и Б., които видели случилото се и също молили *** да пуснат частния обвинител А.

Малко преди да бъде изведен от нощния бар, частният обвинител А усетил силно изпукване в дясната си ръка, в областта на лакътя. В резултат от външното въздействие от натиска на подсъдимия по усукване и затегляне било предизвикано свръхмерно движение в лакътната става на дясната ръка на частния обвинител, при което се отскубнала, откъснала се част от костта на лъчевия епикондил на раменната кост. То било причинено от рязкото силно натягане на мускулите, които се залавят за това място. В резултат настъпило авулзивно счупване на лъчевия епикондил /епикондилис радиалис/ на дясната раменна кост на ч. обв. А - счупване в долния край на дясната раменна кост /десния хумерос/.

Частният обвинител изпитал интензивна болка, поради което, след като бил изведен принудително от клуб „С.“, посетил дежурен спешен кабинет в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД гр. П.. Там била извършена рентгенография на дясна лакътна става и други изследвания, от които се установило, че дясната ръка на А била счупена. Била му поставена гипсова превръзка, а ръката била обездвижена.

След около 7 дни частният обвинител Н.В.А. посетил контролен преглед при свид. Н.Х.Х. - ортопед- травматолог, който след като приел, че не може да се очаква бъдещо нарастване на оток, подменил първата превръзка с по-стабилна такава, която да осигурява пълна компресия в мястото на фрактурата. Авулзионното счупване на лъчевия епикондил /епикондилис радиалис/ на дясната раменна кост причинило на частния обвинител Н.В.А. трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период, повече от 30 дни.

На 30-тия ден свид. Н.Х. свалил гипсовата превръзка на дясната ръка на частния обвинител А и го насочил към провеждане на 5 рехабилитационни процедури за възстановяване на пълната функционалност на ръката.

Така описаната фактическа обстановка, Районният съд е намерил за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите Н.В.А.; Д.Н.

А.; К.Е. Г.; С.М. Б.; Н.Х.Х.; С. А В.; И.Й.К.; К.Т.А. Б.К.С.; Б. А Р.; Й.Д.Г.;

П.К.К. и В.М.В., заключенията на съдебномедицинска експертиза, допълнителната съдебномедицинска експертиза по писмени данни и допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни, както и от проверените и приобщени по делото писмени и веществени доказателства.

При така приетата за установена фактическа обстановка, първостепенният съд е приел, че подсъдимият И. Ц. Д. е извършил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК.

Настоящата въззивна инстанция споделя напълно заключенията и правните съображения на Районния съд, като намира същите за правилни, обосновани и законосъобразни.

На първо място, от заключенията на цитираните СМЕ по категоричен начин се установява, че на пострадалия и частен обвинител Н.В.А. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в авулзионно счупване на лъчевия епикондил /епикондилис радиалис/ на дясната раменна кост вътре в лакътната става, причинило му трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник. Заключенията на експертите съответстват на данните отразени в листа за преглед на пациент в КДБ/СО, извършен в 05.16 часа на 21.01.2020 г. – непосредствено след разглеждания инцидент в клуб „С.“, относно мястото по тялото, симптомите и начина на причиняване. Вещите лица са отговорили изчерпателно и компетентно на всички поставени им въпроси, като от показанията им в съдебно заседание също се установява, че описаното увреждане не може да се получи при директен удар от падане на пострадалия от височината на ръста или от сепарето, на което е бил седнал, а и при тази хипотеза ще се наблюдава и външно поражение по крайника, което в случая липсва. Фрактурата на пострадалия - авулзионно счупване, може да се получи само при абнормно движение на лакътната става, като описаното от пострадалия силно извиване 6 на ръката в областта на лакътя. Експертите са категорични, че не са налице данни за предишна травма в тази област. Показанията на вещите лица оборват възражението на защитата, че не може да се говори за счупване, щом пострадалият е бил в състояние да използва ръката си след инцидента, което било видно от огледа на приобщените по делото видеозаписи непосредствено след инцидента пострадалият А използва дясната си ръка, движи я и държи телефона си с нея докато провежда разговор. Според заявеното от вещите лица, „при счупване на коя да е кост, в никакъв случай не води до отпадане изцяло на функциите на използваемост на тази област .. касае се за тяхното затрудняване“ и „този вид фрактура довежда до нестабилност в ставата и ограничение на движенията“. От видеозаписите също така се установява, че след като е изведен от заведението, пострадалия А изпитва затруднение да облече якето си с дясната ръка, както и че се хваща за десния лакът и го разтрива, при което очевидно изпитва болка.