Решение № 826 от 18.10.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 365 гр.Бургас 18.10.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд, първо гражданско отделение в открито заседание на пети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав;

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ВОДЕНИЧАРОВ

При секретаря В.ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 76 по описа за 2017 год. за да се произнесе взе пред вид следното:

Делото е образувано по повод искова молба на „Захарни заводи“ АД с ЕИК *********, представлявано от Валентина Ралева и Румен Данков, адрес гр. Горна Оряховица, ул. Свети Княз Борис І № 29 против „Старт трейс“ ЕООД с

ЕИК *********, представлявано от Д. Гаджева, адрес ***, съд. адрес ***, офис 3.

Ищецът заявява, че е един от основните производители на етилов алкохол в Р България. Значителна част от неговата продукция се транспортира в пределите на ЕС под режим на отложено плащане на акциз от данъчен склад в Р България до данъчен склад на държава-членка на ЕС. След получаването на стоката получателят я заприходява в неговия данъчен склад и се регистрира в компютъризираната система за движение на акцизни стоки на територията на ЕС – EMCS. В случай че стоката не се получи в срока, не се заприходи в данъчния склад на получателя и не се регистрира в EMCS, дължимият акциз се заплаща от изпращача на стоката, ведно с дължимото ДДС. Ищецът твърди, че е претърпял значителни имуществени вреди в резултат на виновно поведение на ответника във връзка с неговата дейност. Въвежда следните факти: Ищецът, освен че произвежда и търгува с алкохол. При тази дейност сключил договор за посредничество с дружеството „Витивини“ ЕООД за продажбата на произведения алкохол на територията на Италия. Задължението на посредника е да договаря покупки за крайни клиенти и да заплаща транспорта до крайния получател. По този начин били уредени всички доставки до крайния клиент – италианското дружество Дестилерия Кампане, гр. Пасторано, окр. Чезена, Италия. Доставките били изпълнявани с различни транспортни фирми, като за годините 2014 г. и 2015 г. шест от всичките тринадесет доставки били изпълнени от ответното дружество.

Всички доставки, без една, били с приключено движение под режима за отложено плащане, извършени от една и съща транспортна фирма до едно и също място – данъчния склад на дружеството получател на стоката Дестилерия Кампане в Италия. На 06.03.2015 г. ищецът получил заявка за доставка на 29 000 литра зърнен спирт до италианското дружество с дата на товарене 09.03.2015 г. и превозвач на стоката ответника „Старт трейс“ ЕООД. На 09.03.2015 г. било изпратено количество от 28 800 литра етилов алкохол с алкохолно съдържание 96, 24 обемни %.

Стоката била експедирана до данъчния склад на получателя под режим на отложено плащане на акциз с електронен административен документ е-АД № ********** от 09.03.2015 г. При получаването на стоката клиентът –получател е следвало да попълни съобщение за получаването към съответния електронен административен документ. Превозвачът представил подписано и подпечатано CMR и декларация за получаване на стоката от Дестилерия Кампане, че стоката е доставена на 17.03.2015 г. На 15.05.2015 г. италианското дружество е подало съобщение в EMCS, че стоката не е получена. Поради това ищецът бил задължен да заплати на държавата акциза и ДДС. В резултат на неосъществената доставка ищецът бил ощетен със заплатения акциз в размер на 304 888, 32 лв. и ДДС в размер на 67 043, 91 лв. или общо вреда в размер на 371 932, 23 лв. Ищецът сезирал митнически власти и прокуратурата. При извършена проверка било установено, че българската Агенция „Митници“ била информирана от италианските митнически власти, че процесната стока изобщо не е била получавана от дружество намиращо се в Италия и поради това електронния административен документ е бил отхвърлен в системата EMCS.

Ищецът провел собствено разследване и установил, че в цялата документация /CMR, декларации, договори/ печатът не е идентичен и подписът е имитиран. Според ищеца стоката изобщо не е била транспортирана и предоставена на италианското дружество от ответника, с което последния е причинил посочената по размер вреда. Ищецът твърди, че ответника следва да отговаря за деликт. Между страните няма договорна връзка.

Договора с купувача и получател на стоката е сключен при условия на доставка FCA – стоката се предава на превозвача, който ще я транспортира до купувача.

Превозвачът е нает от посредника – „Витивини“ ЕООД по договор за превоз на етилов алкохол с начална точка – данъчен склад на ищеца „Захарни заводи“ и крайна точка – данъчен склад на италианското дружество Дестилерия Кампане. Ответникът -превозвач на акцизните стоки е запознат със съответното европейско законодателство за режима на отложено плащане на акциз, получил е копие от регистрирания в европейската компютърна система електронен документ, като е длъжен да го представи за проверка. В случая акцизната стока е изведена от склада на ищеца под режим на отложено плащане на акциз със съответния електронен административен документ. Превозвачът е представил на ищеца CMR и декларация, че стоката е получена от италианското дружество – получател, но същото дружество е съобщило на ищеца, че стоката не е предадена и получена.

Поради това ищецът заплатил дължимия акциз. След направена проверка се установило, че действително стоката не е получена от италианското дружество, поради което електронния документ е бил отхвърлен от европейската електронна система. Според ищеца виновен за вредата е шофьора на ответното дружество Х. И., който вероятно е отклонил стоката. Дружеството – работодател не е положило дължимата грижа при избор на професионален служител, който да превози стоката. Нарушен е не само принципа по общото законодателство да не се вреди другиму, но и редица норми от CMR, ЗАвтП, ЗАДС, Директива 2008/118/ЕО. Налице е пряка причинна връзка между нанесената вреда и поведението на дееца, тъй като ако стоката е била доставена не би се стигнало да заплащане на акциз от страна на ищеца.

В случая служителя на ответника при изпълнение на възложената му работа неправомерно не е доставил стоката, поради което е причинена вредата.

Ищецът отправя исканията: да бъде осъден ответника да заплати:

1/ сумата от общо 371 932, 23 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от служител на ответника Х. Д. И. в изпълнение на превоз и доставка на етилов алкохол от данъчния склад на ищеца до данъчния склад на дружеството Дестилерия Кампане в Италия, от която 304 888, 32 лв. заплатен акциз и 67 043, 91 лв. ДДС;

2/ сумата от 52 100, 33 лв., представляваща законна лихва върху заплатения акциз от 304 888, 32 лв. за времето от от заплащането му до исковата молба – 19.01.2017 г.;

3/ сумата от 11 456, 68 лв., представляваща законна лихва върху заплатен ДДС от 67 043, 91 лв. за времето от заплащането му до исковата молба – 19.01.2017 г.;

4/ сумата, представляваща законна лихва върху общата сума на вредата от 371 932, 23 лв. начиная от датата на исковата молба – 19.01.2017 г. до окончателното изплащане;

5/ сумата, представляваща разноски.

Правна квалификация на исканията: Исканията имат правното си основание в чл.

49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 52 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ответникът твърди, че искът за деликт заобикаля закона. Случаят се отнася до договорно правоотношение по договор за международен превоз на стоки, при което е приложима конвенцията за Договори за международен превоз на стоки. Същата съдържа правилата, по които се търси гражданско-правна отговорност на превозвача.

Договорното правоотношение се установявало с представената ЧМР товарителница.

Исковете по тази конвенция се погасяват с едногодишен срок, който е преклузивен. Превозвачът отговаря договорно както по конвенцията, така и по ЗАвтП, което изключва предявяването на иск за обезщетение от деликт.

Възразява по основателността. Твърди, че стоката е доставена, което се установява от представената товарителница, под която има подписи и печати на страните.

Ответникът никога не е получавал особени задачи и други условия свързани с превоза на стоката. Съгласно конвенцията товарителницата удостоверява надлежно отразените в нея обстоятелства, поради което страничната декларация на получателя, че не е получил стоката не може да се противопостави. Декларацията е изготвена около една седмица след доставянето на стоката и подписа на получателя под нея не е поставен пред шофьора на ответника. Декларацията би могла да има единствено значение за вътрештните отношения между страните – собственик на стоката, спедитор и превозвач. В подкрепа на доставянето на стоката и изпълнението на задълженията на превозвач се изтъква, че превозвача е получил цената за превоза на дружеството „Витивини“ ЕООД. Доставката е осъществена, тъй като получателя не е уведомил превозвача за липсваща стока.

Още повече, че на 25.03.2015 г. превозвача е извършил нова доставка на същия получател. Изобщо нито ищеца – собственик на стоката, нито посредника, нито получателя на стоката е предявявал претенции към ответника за липсваща стока по процесната заявка. Ищецът е заплатил акциз и ДДС и нито е изисквал информация за причината за причината за неприключване на електронния административен документ, нито е заявявал извършване на международно митническо разследване.

Митническият документ за освобождаване от плащане на акциз е отхвърлен на 15.05.2015 г., но самият акциз е начислен още през април 2015 г. при неприключен митнически режим. Не е налице освобождаване от акциз, тъй като същият се дължи, поради което е и заплатен. Право на ищеца е да иска възстановяване на заплатения акциз – 26 ЗАДС, а в случая ищецът не твръди, че е искал възстановяване . Съото се отнася и до претендираното ДДС. В случая следва да се начисли ДДС за сметка на получателя на стоката и да се внесе, както е сторено. Но този данък не е загуба, тъй като по закона се начислява в цената на стоката и в крайна сметка се поема от получателя й. поради това няма причинна връзка между нанесена вреда в размер на ДДС по доставката и внасянето на данъка от ищеца за сметка на получателя на доставката. На последно място ответникът не е бил длъжен да предприема каквито и да било действия свързани с обезпечението на стоката за да вменява вина на неговия служител. Ищецът и не въвежда нормативно определени изисквания за дължими в такива случаи грижи от страна на превозвача.

Ищецът и не посочва конкретно лице, на което да се предаде стоката и да подпише товарителницата. Поради което не е налице виновно поведение на служителя на ответника. Ответникът въвежда и аргументи за недопустимост и неоснователност от гледна точка на данъчното и акцизно право. В случая стоката е акцизна и попада под особените разпоредби на европейското право – Регламент /ЕО/ 684/2009 г. на Комисията и Регламент /ЕО/ 2193/94 г. на

Комисията , Регламент 3199 / 93 / ЕОна Комисията и пр. В случая ищецът не обяснява защо не търси обезвреда по ЗАвтП, тъй като е налице специално правно основание да се иска. Позовава се на представената данъчна фактура установявща и условията на доставката. Твърди, че е без значение дали стоката е пристигнала до местоназначението се в Италия, купувачът е неин собственик още на територията на Р България. Поради това е налице вътрешнообщностна доставка на стоки и дължимото ДДС и акциз следва да се платят от получателя на стоката, а не от ищеца, който сам е причинил пасива си. Позовава се и на чл. 73а и чл. 74 от ЗАДС и тъй като съобщение за получаване на стоката не е изпратено до ищеца той дължи заплащането на акциза във всички случаи до съобщаването. Поради това липсва връзка между заплащането на акциза и поведението на превозвача. Позовава се и на чл. 76 ЗАДС уреждащ възстановяването на заплатения на осн. чл. 74, ал.1, т. 6 с.з. акциз. В случая акцизът е заплатен на 14.05.2015 г. с основание за месец април 2015 г. През този месец потвърждение за получаване на стоката не е било пристигнало и електронния документ все още не е бил отхвърлен, така плащането през м. май е извършено поради забавен отговор за получаване на стоката. След като стоката законно е напуснала територията на Р България, то дори и да е истина неполучаването й, то нередовността не е допусната в България, поради което ищецът е следвало да потърси заплатената от него сума. Като е бездействал сам е причинил пасива си.

Разпечатката съдържа 35 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d8bbe80-5a01-4c80-a0a6-9480787c38f4