Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11700 от 18.06.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 40306/2024
Вид
Решение № 11700
Подписан
18.06.2025
Състав
СОФИЯ ГЕОРГИЕВА ИКОНОМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.64 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 11700 гр. С., 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110140306 по описа за 2024 година

Предявен е иск от Н. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С., бул.“К А Д К” № 34А, чрез адв.М., насочен срещу К. Н. Ц., ЕГН********** и С. П. Ц., ЕГН **********, и двамата с адрес гр.С., кв.“Ч Ш”, ул.“Ч Ш” № 25, за осъждане на ответниците да съборят построената в имота на ищеца с идентификатор ..., сгР с идентификатор ... /съобразно уточнението в молба от 12.08.2024 г./.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор ... въз основа на публична продан, за което е издадено постановление за възлагане на недвижим имот придобит от публична продан, с изх. № ../16.05.2018 г. по изп.д. № ... на В В, действащ като помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ М К с per.

№ ... на КЧСИ.

Отбелязва се, че в имота се намира постройка, без строителни книжа, на името на двамата ответници по делото, за която те са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № ..., том V, рег.№ ..., нот.дело № ... от 22.04.2021 г., съставен от нотариус И Д, per. № ... от РНК.

Обяснява се, че постройката представлява жилищна сгР, с идентификатор ..., находяща се в гр.С., район К, кв.О, ул.“Ч Ш" № 25, на един етаж, със застроена площ 79.00 кв. метра, състояща се от: три стаи, холче и антре, заедно с баня и тоалетна, /стар идентификатор .../, построена в дворно място, поземлен имот с идентификатор ..., с площ от 498 кв. метра, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, съставляващ по предходен план, поземлен имот ..., по картата на възстановената собственост в землището на О, /стари идентификатори ... и .../.

Според ищеца, сгРта представлява незаконен строеж, поради което и разпоредбата на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е неприложима, поради 1 което тя подлежи на премахване.

Ищецът сочи, че канил многократно ответниците да освободят имота му, но същите са отказали. Заявява се, че с това си действие ответниците пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правата си, поради което той иска постройката им да бъде премахната.

От страна на ответниците е подаден отговор на исковата молба, в който те оспорват предявения иск. Заявяват, че сгРта е построена преди 1956 г., поради което за нея е приложима разпоредбата на § 289, ал.2 от ППЗПИНМ /отм./, както и § 2 от ПЗР на ЗТСУ /отм./ и чл.252, ал.1 от ППЗТСУ /отм./. С това се аргументира становище, че сгРта не е незаконен строеж и същата не подлежи на премахване.

Отделно от това ответниците излагат съображения, че като единствено тяхно жилище, процесната сгР служи за задоволяване на жилищните им нужди и премахването й би противоречало на чл.8 от ЕКПЧ, защитаващ неприкосновеността на жилището.

В същото време ответниците признават, че владеят сгРта и към настоящия момент.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявения срещу ответниците иск.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и възражения.

По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е съдебно-техническа експертиза.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства - постановление за възлагане на недвижим имот придобит от публична продан, с изх. № ../16.05.2018г. по изп.д.№ ... на В В, действащ като помощник-частен съдебен изпълнител при ЧСИ М К с per.

№ ... на КЧСИ и нотариален акт за собственост по давностно владение № ..., том V, рег.№ ..., нот.дело № ..., съставен от нотариус И Д, per.№ ... от РНК, се установява, че ищецът Н. Б. Б. е собственик на процесния поземлен имот с идентификатор ..., а ответниците – на построената в него сгР.

По делото като свидетели са разпитани лицата С Г М и И А П. Свидетелят М твърди, че познава ответниците и техния имот, тъй като живее в близост до тях. Свидетелят обяснява, че Ц. обитават процесната къща откакто той се помни. Според М, тя е построена още преди той да се роди и не е променяна. Свидетелят заявява, че ответниците притежават и поземлен имот, който обаче не е ограден.

Свидетелят И П също живее в съседство на ответниците и познава къщата им. В показанията си разказва подробно за разпределението на жилището. Обяснява, че преди време зад къщата е построен гараж, но след като е пораснала дъщерята на ответниците, те са го направили на стая. Освен това е достроена баня и външна тоалетна. Относно битовите условия твърди, че в имота има ток и вода, като последната е прокарана 1987 г. Свидетелят 2 заявява, че канализация няма, а отходните води се събират в септични ями, каквато са изградили и ответниците.

Според П, земята, върху която е построена къщата на ответниците, е била на ТКЗС, а къщата ведомствена на ТКЗС, предоставена на работещите в стопанството родители на К. Ц.

– баба Р и дядо К.

От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж.К., се установява, че процесната сгР с идентификатор ... е със застроена площ от 79 кв.м. на един етаж, полумасивна, тухлена. Според вещото лице, сгР с идентификатор ..., отразена в действащата кадастрална карта с площ от 39 кв.м., като масивна стопанска постройка, е премахната, а на място има остатъчни тухлени зидове. В заключението е отразено, че на място съществува и е долепена до процесната постройка едноетажна стара полумасивна постройка, представляваща сгР с идентификатор ... с площ от 19 кв.м.

Инж.К. обяснява, че не е установила одобрени строителни книжа, нито пък удостоверение за търпим строеж, както и няма представена декларация за годината на изграждане. Най-стария кадастрален план за местността е от 1956 г., когато територията е била земеделска, но нанесената в него паянтова сгР не отговаря по местоположение и конфигурация на описаната в документа за собственост на ответниците сгР. Не са установени други планове между 1956 г. и 2009 г., от които да е видно дали сгРта е пристроявана или изграждана отново през друго време. Отразено е в заключението, че към момента сгРта в югоизточната си част е с намалено отстояние към съседния имот.

Инж.К. е посочила, че строежът не отговаря на предвижданията на действащия ПУППЗ, като по план е допустимо да се изпълни нова свободно стояща сгР, но в южната част на имота. Строежът не е в съответствие и с предвижданията на действащия ПУП-ПР и ПЗ, тъй като не е спазено петното на предвидения по план нов строеж, не е спазено минимално изискуемото от 3 м. отстояние до страничната регулационна линия към УПИ ..., поради което е недопустим по действащите правила и норми, съгласно ЗУТ и Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство и застрояване на отделните видове територии и устройствени зони.

В заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж.Т., е отразено, че процесната сгР се нуждае от спешен основен ремонт с укрепване, но при изпълнението на такъв има голям риск от самосрутване на голяма част от тухлените зидове, които са основна носеща конструкция на сгРта. Според вещото лице, къщата е без направено укрепване и не може да бъде запазена с времето, тъй като евентуалното изпълнение на такова ще доведе до големи разрушения по сгРта. Експертът не може с категоричност да отговори колко години още може да продължи да съществува сгРта, но според мнението му, изказано в о.с.з., стандартно живота на сгради от този тип е 60-70 години.

Посочено е, че в къщата има изпълнени ремонтни дейности, но са налице пукнатини в мазилката. Установено е провисване на дървената покривна конструкция.

На място е констатирано, че в сгРта няма санитарен възел, както и че липсва 3 изградена септична яма. Според вещото лице обаче е направена бетонова яма, върху която е изградена външна тоалетна, като отходните води също се събират в нея и периодично се почистват със специализирана техника.

При защита на заключението си в о.с.з., вещото лице заявява, че във вида, в който е в момента сгРта, тя не отговаря на изискванията за търпим строеж.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС.

Собственикът на един имот може да иска всяко трето лице да преустанови противоправното си въздействие върху имота или да премахне резултата от вече извършените действия. Средството за това е негаторният иск по чл.109 ЗС, който е предоставен за защита на правото на собственост в случаите, в които, без да е отнето владението върху имота на собственика, правото му на собственост се нарушава с такива неоснователни действия, които ограничават и пречат на собственика да упражнява своето право в пълен обем, пълноценно да владее и ползва вещта. Ако действията на ответника са основателни, то няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, като същото важи и за ситуация, при която действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Затова при всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и върху този имот ответникът осъществява неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава пречки за ищеца при ползването на собствения му имот, по-големи от обикновените /ТР 4-2017-ОСГК, т. 3/.

Претендираната защита обаче следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля –в този смисъл са решение № 139 от 25.06.2010 г., постановено по гр.д.№ 457/2009 г. по описа на ВКС, I г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 66/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 132 от 30.03.2010 г., постановено по гр.д.№ 66/2009 г. по описа на ВКС, II г.о., решение № 135 от 31.07.2014 г., постановено по гр.д.№ 334/2014 г. по описа на ВКС, I г. о. и др. Наличието на това съответствие се преценява с оглед твърденията в исковата молба как действията на ответника или създаденото от него състояние накърняват правата на ищеца, като в тежест на ответника е да установи, че не е налице твърдяното накърняване. В този смисъл, когато чрез иска по чл.109 от ЗС се цели защита правото на собственост, накърнено чрез извършено строителство, ищецът не следва да доказва как и с какво строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното накърняване е пряко свързано с нарушените от ответника благоустройствени правила, дали отправеното искане съответства на нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да установи, че липсва твърдяното от ищеца увреждане на правата му /в този смисъл решение № 115 от 30.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 3769/2019 г. по описа на ВКС, I г.о., ГК/.

4

В случая, с построената от ответниците /респ.техните наследодатели/ в имота на ищеца сгР, се ограничава правото на последния да ползва целия поземлнен имот, според обема от правата си. Собственикът на земята не е длъжен да търпи сгРта, тъй като строителството й представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, доколкото тя е построена без надлежно учредено право на строеж. По този начин се намалява без негово съгласие свободната площ от поземления имот, което той има право да ползва като едно от правомощията на правото му на собственост върху земята, а за сметка на това се създава сервитут по реда на чл.64 ЗС. Този нарушен баланс между правата на собственика на земята и собственика на сгРта представлява пречене по смисъла на чл.109 от ЗС, като предпоставка за уважаване на предявен негаторен иск.