Решение № 86 от 27.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Русе, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Герасимова

Членове:

Александър И.

Явор Влахов при участието на секретаря Десислава Ботева в присъствието на прокурора С. Гр. Г. като разгледа докладваното от Явор Влахов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20244500600106 по описа за 2024 година Производство е по гл. XXI от НПК.

С Присъда №128/06.11.2023г., постановена по НОХД № 825/2023г. на Районен съд-Русе, подсъдимият Е. Н. Р. /С. Н. М./, ЕГН-**********, бил признат за невинен в извършването на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за това, през периода от м. февруари 2015 г. до м. февруари 2022 г. включително в гр. Русе, след като бил осъден с Решение № 369/09.07.2014 г. по гр.д. № 1232/2013 г. на ОС – Русе, влязло в сила на 03.02.2015 г. да издържа свои низходящи – синът си Е. Е. Н., роден на **.**.**** г., и дъщеря си С. Е. Н.а, родена на **.**.**** г., като размерът на издръжките бил изменен с Решение № 552/02.04.2019 г. по гр.д. № 7897/2018 г. на РС – Русе, влязло в сила на 17.04.2019 г. по отношение на дължимата месечна издръжка на С. Е. Н.а, и с Решение № 486/22.03.2019 г. по гр.д. № 7898/2018 г., влязло в сила на 10.04.2019 г. по отношение дължимата месечна издръжка на Е. Е. Н., съзнателно да не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо 170 месечни вноски, от които 50 месечни вноски в 1 размер на 80 лв. всяка и 35 месечни вноски в размер на 140 лв. всяка – за С. Е.

Н.а, и 50 месечни вноски в размер на 100 лв. всяка и 35 месечни вноски в размер на 145 лв. всяка за Е. Е. Н., всички на обща стойност 18 975 лв.

Против така постановената присъда е подаден протест от Районна прокуратура-Русе, с който се иска отмяна на същата и постановяване на осъдителна присъда с налагане на съответно наказание. В допълнение към протеста се сочи, че изводът на съда за недоказаност деянието да е извършено от субективна страна почива на неправилен анализ на доказателствата и игнориране на показанията на свид.Р..

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Русе поддържа подадения протест по изложените в същия подробни съображения, като иска постановяване на осъдителен за подсъдимия съдебен акт по повдигнатото му обвинение.

Подсъдимият, редовно призован, чрез защитника си, не се явява в съдебно заседание. Защитникът намира протеста за неоснователен, а присъдата за правилна и законосъобразна, поради което моли да бъде потвърдена.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите и съображенията на държавното обвинение в протеста и на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Протестът е подаден в законния срок от Районна прокуратура-Русе и е процесуално допустим. Разгледан по същество, същият е неоснователен.

За да постанови съдебния си акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Е. Н. Р. /С. Н. М./ е роден на **.**.**** г. в гр.Русе, български гражданин и гражданин на К. Б., със средно образование, неженен, 2 осъждан, работи в Белгия, с ЕГН: **********.

Подс. Р. и свид.С. Р. живели на съпружески начала от 2004г. до 2013г.

От съвместното им съжителство се родили две деца – Е. Е. Н., роден на **.**.**** г., и С. Е. Н.а, родена на **.**.**** г. През 2013 г. подсъдимият и свидетелката се разделили. Тъй като подс.Р. не бил припознал децата, след раздялата за свид.Р. предявила иск за установяване на произхода от бащата на основание чл.69 СК. По този повод било образувано гр.д. № 1232/2013 г. на ОС – Русе, по което подс.Р. бил представляван от особен представител, тъй като се намирал в чужбина. По делото постъпила молба-декларация на 17.06.2014г., в която Р. посочил, че живее и работи трайно в Германия, знаел за делото, признавал исковете, не отричал, че децата били негови, но по издръжката били постигнали съгласие със свид.Р. и не желаел съдът да се произнася по исковете за издръжка. С Решение № 369/09.07.2014 г. по гр.д. № 1232/2013 г. на ОС – Русе съдът признал за установено, че подс.Р. е баща на децата Е. и С. Н.и, предоставил родителските права на майката - свид.Р., определил на подсъдимия режим на лични отношения и го осъдил да плаща издръжка от по 100 лв. месечно за детето Е. и от по 80 лв. месечно за детето С.. Така постановеното решение било връчено на особения представител по делото на подс.Р.. На неустановена дата свид.Р. дала копие от същото решение на брата на подс.Р. – Е. Н. Р.. Решение № 369/09.07.2014 г. по гр.д.

№ 1232/2013 г. на ОС – Русе, влязло в сила на 03.02.2015 г.

Впоследствие свид.Р. предявила пред Районен съд – Русе два иска за увеличаване на издръжката на всяко от двете деца, за което били образувани две граждански дела - № 7897/2018 г. и 7898/2018 г., и двете по описа на РС – Русе. С Решение № 486/22.03.2019 г. по гр.д. 7898/2018 г. на РС – Русе издръжката за детето Е. Н. била увеличена от 100 лв. на 135 лв. за периода от 26.11.2018 г. до 31.12.2018 г., а от 01.01.2019 г. занапред – на 145 лв. С Решение № 552/02.04.2019 г. по гр.д. № 7897/2018 г. на РС – Русе издръжката за детето С. Н.а била увеличена от 80 лв. на 140 лв., считано от 26.11.2018 г. И по двете дела подс.Р. не е участвал лично, а бил представлявал от назначен особен представител. Решение № 552/02.04.2019г. по гр.д. № 7897/2018 г. на РС – Русе, влязло в сила на 17.04.2019г., а Решение № 486/22.03.2019 г. по гр.д. № 7898/2018 г., влязло в сила на 10.04.2019г.

Независимо от тези решения, подсъдимият не изплащал присъдената 3 издръжка за двете си деца, нито давал издръжка под друга форма.

Поради това, по молба на свид.Р., за дължимите издръжки било образувано изпълнително дело № 5082/2014г. по описа на СИС към РС – Русе. По това дело, на 26.11.2014г. на подс.Р. била изпратена покана за доброволно изпълнение, но същата била върната в цялост като невръчена, тъй като подсъдимия не бил установен на известният адреса. Поради това ДСИ назначил особен представител на подс.Р. в лицето на адв.С. И., на която била връчена ПДИ. В собственост на подсъдимия били установени два леки автомобила, върху които били наложени запори, но ДСИ не пристъпил към опис, защото местонахождението им било неизвестно. Друго имущество не било установено. На 13.03.2017г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на подсъдимия Р. в „Д.“ АД, като запорът не бил изпълняван, защото трудовото правоотношение с подсъдимия било прекратено на 19.12.2016 г. През 2016 г. и 2017 г. били наложени запори на банкови сметки на длъжника в „Обединена българска банка“ АД и „Банка ДСК“ АД, като суми не постъпвали, а „Обединена българска банка“ АД уведомила ДСИ, че сметката била закрита служебно. За размерите на увеличените издръжки била връчена нова ПДИ, но на назначения особен представител. През 2019 г. отново били наложени запори на две моторни превозни средства на подсъдимия, както и върху банкови сметки в „Банка ДСК“ АД, като имуществото не било осребрявано и постъпления по запорите не постъпвали.

ПДИ и съобщенията за наложените запори се върнали в цялост, тъй като длъжникът не бил намерен. Покана за доброволно изпълнение била изпратена за връчване на подсъдимия чрез майка му – С. А., която била връчена на 02.07.2020г. на И. М., за който ДСИ посочил, че е роднина, но чии – на подсъдимия или на майка му, не било отразено.

Тази фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Същата е възприета по идентичен начин и от първата съдебна инстанция. Първостепенният съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и правилна интерпретация на доказателствата по делото без да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Районният съд е положил процесуални усилия за попълване на делото с необходимите доказателства, като подробно ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност.

4

При тези установени фактически положения, изводът на първоинстанционния съд, че в инкриминирания период от м.февруари 2015г. до м.февруари 2022г. включително, подсъдимият Е. Р. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК, се явява правилен и законосъобразен. От обективна страна са налице всички признаци на престъплението, предмет на обвинението. Безспорно е, че с Решение № 369/09.07.2014 г. по гр.д. № 1232/2013 г. на ОС – Русе, влязло в сила на 03.02.2015 г. подс.Р. бил осъден да издържа свои низходящи – синът си Е. Е.

Н., роден на **.**.**** г., и дъщеря си С. Е. Н.а, а с Решение № 552/02.04.2019 г. по гр.д. № 7897/2018 г. на РС – Русе, влязло в сила на 17.04.2019г. и с Решение № 486/22.03.2019 г. по гр.д. № 7898/2018 г., влязло в сила на 10.04.2019г. размера на издръжката, за всяко от децата бил увеличен.

Установява се от доказателствената съвкупност също така, че в посочения периода подсъдимият не изпълнил задължението си да плаща издръжка за двете си деца в размер на повече от две месечни вноски – общо 170 месечни вноски, от които 50 месечни вноски в размер на 80 лв. всяка и 35 месечни вноски в размер на 140 лв. всяка – за С. Е. Н.а, и 50 месечни вноски в размер на 100 лв. всяка и 35 месечни вноски в размер на 145 лв. всяка за Е. Е. Н., всички на обща стойност 18 975.00лв. Пречки от обективен характер, който да лишават подс.Р. от възможност да плаща издръжката не децата си, по делото не били установени.

В същото време, правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че по делото липсват несъмнени доказателства, които да установяват подсъдимият в инкриминирания период умишлено да не е изпълнявал законовото си задължение, тъй като не се доказвало по категоричен начин той да бил уведомяван за постановените съдебни решения, с което бил осъден да плаща издръжка на децата си. Въз основа на това е направен правният извод, че подсъдимият не е реализирал от субективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради което и съдът е оправдал подс.Е. Р.. Правилна, в синхрон със смисъла на закона и трайно установената съдебна практика, е преценката на първата инстанция, че извършителят на престъплението по чл.183, ал.1 от НК следва да може да формира ясни представи от субективна страна както за наличието на влязъл в сила съдебен акта, въз основа на който е осъден да плаща издръжка, така и за размера, който дължи, за да е налице съзнателното неизпълнение на това задължение.

5

Настоящият въззивен състав изразява съгласие с крайното становище на Районен съд-Русе, че по делото не са събрани доказателства, които да установяват, че подс.Р. е знаел, че е бил осъден с влезли в сила съдебни решения да издържа своите деца, и че впоследствие размерът на издръжката е бил увеличен. Именно в тази насока били концентрирани доказателственият анализ и правни съображения на районния съд. Както е установено по делото, в нито едно съдебно производство пред гражданския съд подс.Р. не се е явявал и участвал лично, а е бил представляван от особен представител, какъвто му бил назначен и в хода на изп. дело № 5082/2014 г. по описа на СИС към РС – Русе. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че връчването на съдебните книжа на особен представител, не може да обоснове извод за връчване на подсъдимия, а от там и негово знание за съдържанието на акта, тъй като в наказателното право и процес е недопустимо да бъдат презумирани елементи от състава на престъплението или да бъдат правени изводи за хипотетично осъществили се факти, съответно е недопустимо, за нуждите на наказателното производство, връчването на особения представител да бъде приравнено на лично връчване на подсъдимия. Вярно е, че според показанията на свид.Р. тя е дала копие от Решение № 369/09.07.2014 г. по гр.д. № 1232/2013 г. на ОС – Русе на брата на подс.Р. – Е.

Н. Р., но по делото не се установява дали, в крайна сметка, това решение е било предадено на подсъдимия, тъй като независимо от положените от първоинстанционния и от въззивния съд усилия, Е. Р. не бил установен, за да бъде разпитан в качеството на свидетел. Както правилно е посочил проверявания съд, отсъстват каквито и да било данни и останалите две решения, тези с които издръжките за двете деца били увеличени, по някакъв начин да са станали достояние на подс.Р.. Неустановено по делото останало и обстоятелството дали лицето с имена И. М., получило покана за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, е уведомил за същата подсъдимия, който пък по този начин да разбере, че е осъден да плаща издръжки.