Разпореждане № 3119 от 29.04.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3119 гр. Кюстендил, 29.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Частно гражданско дело № 20261520101647 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Младост 4“, ул.“Бизнес парк София, общ.

Столична, обл. София, представлявано от адв. Л. Г. Г., против Ц. Л. С., ЕГН **********, с посочен в заявлението адрес: гр.***, ул.“***“ № *, **, общ. ***, обл. ***, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 562.35 EUR /петстотин шестдесет и две евро и 35 цента/ неустойки дължими за предсрочно прекратяване на услуги по: 76,72 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.09.2021 г., 127,81 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 24.05.2011 г., 148,69 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***от 19.01.2012 г., 126,72 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.01.2012 г., 82,41 евро дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.01.2012 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***, представляващи неизпълнение на задължения по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 03.09.2021 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.05.2011 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.01.2012 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.01.2012 г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.01.2012 г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер ***, както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 10.86 EUR и 245,42 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, общи условия и др.

1

Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са неоснователни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че Ц. Л. С., за когото се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три. Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест 2 на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП). Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл.

293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него. По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за 3 заплащане на неустойка и мораторна лихва върху неустойката, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да ги уважава. Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено изцяло.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с вх. № 6137/28.04.2026 г., подадено от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, по което е образувано ч.гр.д. № 1647/2026 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Окръжен съд - Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4