Решение № 582 от 04.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 582 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско дело № 20221000503581 по описа за 2022 година

С решение № 263100 от 7.10.2022 г., по гр.д. № 10114/20 г., СГС, І-3 с-в, отхвърля предявения от Н. А. Р. и П. А. Т. срещу Р. Н. М. иск за признаване за установено, че сключеният с н.а. № 38 от 2010 г. между А. Н. Р. и Р. Н. М. договор за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на апартамент, находящ се в гр. ***, бул. *** № ***, ет.***, с площ от 72,05 кв.м., подробно описан, е нищожен поради липса на основание.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищците Н. А. Р. и П.

А. Т.. В същата се подчертава, че към 23.09.2010 г. (дата на подписване на пълномощното) и към 27.09.2010 г. (датата на самия договор) А. Р. е бил в изключително тежко здравословно състояние, оценено като „терминален стадий“. Считат, че съдът не е анализирал в цялост относимите доказателства, а в същото време е отдал значение на ирелевантни такива, а именно отношенията между ищците и покойния. Изтъква се, че ответницата е била наясно, че състоянието на прехвърлителя е предполагало близка смърт, и в този смисъл договорът е бил лишен от основание, тъй като приобретателката практически не е поел насрещно задължение за гледане и издръжка.

Подчертават, че ответницата е признала в писмения отговор, че е 1 съществувал риск от усложнения и опасност брат й да не живее много дълго.

Като правят анализ на становищата на вещите лица, изготвили експертизите по делото, жалбоподателите считат за установено, че за ответницата е било ясно, че фаталният край е предстоял, макар и неговия точен ден да не е бил известен. Сочейки, че Р. е починал само два дни след сключването на договора, въззивниците претендират отмяна на решението и уважаване на иска, както и разноски.

Ответницата Р. Н. М. оспорва въззивната жалба. Сочи, че съдът е анализирал събраните доказателства надлежно и всестранно, и е съобразил правнозначимите доводи, че точния ден за настъпване на смъртта не може да се прогнозира, и той не е бил известен на М.. Счита, че именно предстоящите предположения за вероятно влошаване са в основата на сключването на договора с оглед необходимостта за Р. да се полагат грижи. Подчертава още, че прехвърлителят е бил лишен от дом именно от собствените си деца (ищците). Претендира да се потвърди решението.

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.

Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД.

Ищците Н. А. Р. и П. А. Т. твърдят, че са деца и единствени наследници на А. Н. Р., починал на 29.09.2010 г. в гр. Благоевград, който приживе страдал от злокачествено образувание на белия дроб. През есента на 2010 г., докато баща им живеел при ответницата (негова сестра) състояние му силно се влошило. Твърдят, че по това време той подписал пълномощно на дъщерята на ответницата, с което да прехвърли ½ ид.ч. от процесния имот, срещу задължението приобретателката да поеме гледането и издръжката му за в бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега и докато е жив. Твърдят, че ответницата е знаела за предстоящия в скоро време летален изход, с което тя е била наясно и че няма да престира по договора.

Два дни след сключването на договора Р. действително починал. Ищците претендират договорът от 27.09.2010 г., сключен с н.а. № 38 от 2010 г., да бъде прогласен за нищожен поради липса на основание. Претендират се разноски.

2

Ответницата Р. Н. М. оспорва иска. Сочи, че ищците били в много влошени отношения с брат й и не поддържали контакти от 2003 г., а той живеел при нея. През пролетта на 2010 г. здравословното му състояние се влошило, ответницата уведомила ищците, но те не проявили интерес.

Междувременно брат й бил заявил, че ще й прехвърли половината от имота за да й се отблагодари за грижите, като щом бил диагностициран с рак на белия дроб настоявал това да се случи срещу задължение за издръжка и гледане. Твърди, че към момента на подписване на пълномощното в дома им състоянието на брат й не предполагало сигурна, близка и неизбежна смърт в рамките на няколко дни, но тя била наясно, че съществува риск и опасност той да не живее много дълго (л. 39). Претендира отхвърляне на иска и разноски.

От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на страните във въззивното производство, се установява следната фактическа обстановка:

Няма спор, че с н.а. № 38 от 27.09.2010 г., А. Р., действащ чрез упълномощен (с полагане на отпечатък от палеца извън нотариалната кантора на 23.09.2010 г. - л. 63) представител - Т. П. Т. (дъщеря на ответницата) е прехвърлил половината от процесния апартамент на Р. Н. М. (също представлявана от Т. Т.) срещу задължението тя да поеме гледането и издръжката му за в бъдеще, като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водил до сега, докато е жив. Няма спор, че приобретателката е негова сестра, а ищците – негови деца. На 29.09.2010 г. прехвърлителят починал.

В.л. Й. по първоначалната СМЕ сочи, че А. Р. е бил в ІІІ към ІV стадий на злокачествено новообразувание на белия дроб, което е било открито през август 2010 г. По това време той е бил в увредено общо състояние, с преценка, че не е подходящ за радикално лечение. В началото на септември 2010 г. той е бил с интоксикиран вид, със затруднено и учестено дишане, силно отслабено до липсващо в дясно и сухи свиркащи хрипове в ляво, като е изписан на 15.09.2010 г. с леко подобрение. Въпреки увреденото състояние и нелечимото заболяване е трудно да се прогнозира смъртта на пациента. При разпит е посочено, че болният е бил в терминален стадий, като при специален режим (кислород, химиотерапия) съществува възможност за 3 удължаване на живота в кратък срок.

В.л. М. Т. е дала становище, че се касае до пациент на 79 г., с комплексна полиорганна патология с авансирал разпаднат централен плоскоклетъчен белодробен карцином с метастази в паратрахеалните лимфни възли, блокиращи десния хилус, усложнен с хидропневмоторакс и бронхопулмонална фистула. Установена е ХОББ, хронична дихателна недостатъчност, хронична мозъчно съдова болест, аортосклероза, холелетиаза, двустранен хроничен пиелонефрит. Посочено е, че дългогодишните здравословни проблеми са ескалирали през пролетта на 2010 г. В много тежко състояние – без сили да говори, да се движи, е приет в болница през август, където са проведени изследвания, че е рисково да се прави оперативно отстраняване на десния бял дроб. В началото на септември отново е приет в болница в тежко увредено общо състояние. Пациентът е бил с посиняване на лигавиците на устните, с отслабено до липсващо дишане. При рентген е установен карцином в дясно с пневмоторакс. Не са установени данни за консултация с онколог, нито има информация за състоянието му след изписване на 15.09.2010 г. до смъртта на 29.09.2010 г., в дните преди и към смъртта му. По правило при изписване от стационар на такъв сериозно увреден болен с напреднал белодробен карцином, подробно се разяснява на близките за възможен риск от фатален край. Посочено е, че въпреки че пациентът е в терминален стадий с нелечимо заболяване не може да се прогнозира със сигурност точния ден, в който ще настъпи смъртта. По мнение на вещото лице при наличните данни тя е можела да настъпи всеки момент и внезапно.

Св. Ж. М. Р., племенник на ответницата Р. М., разказва, че в края на лятото и началото на есента (на 2010 г.) научил от ищците, че А. е много зле и живее при леля им Р.. Свидетелят отишъл да го види, бил на легло, попитал го как е, но болният не му отговорил, бил безпомощен, не го познал, а след десет дена починал.

Свидетелката Е. В. Р., е съпруга на свидетеля Ж. Р., на свой ред сочи, че А. идвал преди години в Благоевград с внучето си (сина на ищеца), отсядал при роднини. Свидетелката работела в лаборатория и нейна позната (лекарка) от болницата я уведомил, че Р. е в отделението й, като е посочила, че той е зле, не говори, да не се страхува, но е "пътник".

4

Свидетелката В. Д. Х.-П., съпруга на първи братовчед на починалия, сочи, че през 2003 г. А. бил изгонен от децата си и когато идвал в Благоевград преспивал в дома й. Бил в добро здравословно състояние, последно го видяла в средата на м. септември, имал някакво неразположение, но не може да каже, че е бил зле, правели планове да ходят на море. В Благоевград живеел при сестра си Р., където го закарали през лятото и бил там до смъртта си.

Свидетелката знае, че А. смятал да препише половината от това, което му е останало, на сестра му. Отношенията с децата му били ужасни, те не дошли и на погребението му. Свидетелката не знае, че А. е бил в болница и че му е правена операция на белия дроб.

Св. В. И. Д. разказва, че последните месеци от живота си А. живял в дома на Р.. Сочи, че той бил доста болен и като се отпуснел разказвал за делата с децата си, с които не бил в добри отношения. Свидетелят не знае от какво е бил болен А., последните месеци го виждал два пъти, не бил добре, но се държал. Последната среща била няколко дни преди да почине – седнали да се почерпят по една бира за 15-20 минути и после той отишъл да си легне.

Сочи, че А. бил изморен и болнав, но се съобразявал и гледал да не му личи.

Свидетелят не знае А. да е бил в болница и да е бил опериран.

При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се налагат следните правни изводи:

Установява се, че между А. Р. и неговата сестра Р. М. (и двамата представлявани от дъщерята на последната) е подписан алеаторен договор за издръжка и гледане на прехвърлителя, докато е жив, срещу предоставяне на негово право на собственост върху част от недвижим имот. Поетото задължение за полагане на грижи е срочно, но срокът е неопределен, тъй като за страните по правило не е известно, кога ще настъпи смъртта. В практиката на ВКС константно се приема, че настъпилата кратко време след сключване на договора смърт на прехвърлителя не означава, че сделката е без основание.

Посочено е обаче, че по изключение, само тогава, когато смъртта настъпи твърде скоро след датата на договора и нейното настъпване е било положително известно на приобретателя, договорът би могъл да се признае за нищожен, като такъв без насрещно основание, което би означавало, че приобретателят не е поел насрещно задължение. Когато болестното състояние е свързвано с прогноза за близка смърт и това е известно на приобретателя, 5 той знае или може да знае, че няма да престира нищо срещу получения имот.

Такива заболявания според практиката на върховния съд са онкологичните, мозъчносъдовите, сърдечносъдовите, напреднал стадий на сърдечна или дихателна недостатъчност в т.нар. терминален стадий, характеризиращи се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност дори и за елементарни движения, и т.н. като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък - дни, по-малко от месец. (Тази практика е закрепена в решение № 420 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 99/2011 г., ІІІ г. о., решение № 148 от 12.02.1991 г. по гр. д. № 1448/1990 г., I г. о., ВС, решение № 871 от 01.11.1996 г. по гр. д. № 453/1996 г., II г. о., ВКС, решение № 660 от 26.09.2000 г. по гр. д. № 1080/1999 г., I г. о., ВКС, решение № 63 от 04.02.2009 г. по гр. д. № 316/2008 г., ІV г. о., решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 76/2009 г., ІV ГО, решение № 384 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 1190/2009 г., ІІІ ГО)

Настоящият казус, според въззивния съд, попада в изключението, очертано в практиката на ВКС, като за този извод съставът на САС взе предвид следното:

Установява се, че в средата на 2010 г. състоянието на А. Р. се е влошило и при постъпване в болница и извършени изследвания той е бил диагностициран рак на белия дроб (напреднал стадий ІІІ към ІV), като с оглед тежкото му и общо увредено състояние не е предприето кардинално лечение.