Присъда № 60 от 25.02.2025, Районен съд - Варна

Мотиви към Присъда №60/25.02.2025г. по НЧХД № 901 по описа за 2022 година на Варненския районен съд, наказателна колегия, ХХVІI състав

На 08.03.2022год. във ВРС е постъпила частна тъжба вх.№ 15650/08.03. 2022г. от З. А.

З., ЕГН **********, с пост. адрес: гр. Варна, ул. „Георги Бакалов“ 17, вх. 1, ет. 3, ап. 9 срещу С. Д. К., с пост. адрес: гр. Варна, ул. „Петър Райчев“ № 36, вх. Д, ет. 1, ап. 89, с оглед данни за обстоятелства на престъпление, които се преследват по частен ред.

Въз основа на така депозираната частна тъжба и съгласно чл.247, ал.1, т.2 от НПК /изменена с ДВ бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./ е образувано производството по настоящото НЧХД.

С Разпореждания на съдията-докладчик от 28.03.2022г, 13.04.2022г. и 30.05.2022г. е преценено, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК. Затова на частния тъжител, е дадена възможност в 7-дневен срок от получаване на разпорежданията, да приведе частната тъжба в съответствие с разпоредбата на по чл.81, ал.1 от НПК.

С уточнаващи молби от 07.04.2022г., 26.04.2022г. и 14.06.2022г. нередовностите са отстранени.

Въз основа на частната тъжба и уточненията към нея, с Разпореждане №4248 от 06.07.2022г. делото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание.

Производството е образувано с оглед посочени в тъжбата твърдения за извършено от С.

Д. К., в периода от 07.12.2021г. до 18.02.2022г.вкл. в гр. Варна, престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за това че :

В периода от 07.12.2021г. до 18.02.2022г. включително, в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, публично, чрез сигнал и жалба рег.№:ОС21000551ВН от 07.12.2021г. до Председателя на Общински съвет - гр.Варна, чрез жалба рег.

№:ОС21000551ВН_002ВН от 07.12.2021г. до Секретаря на Община Варна и чрез публикация разпространена на 18.02.2022г. по друг начин - чрез страница в социална мрежа „Фейсбук“ : https://www.facebook.com/s..k..33 е разгласил позорни обстоятелства за З. А. З. и е приписал престъпления на същия, в качеството му на длъжностно лице - организатор в общинска структура „Юнашки салон“ в Общинско предприятие „Спорт-Варна“, при и по повод изпълнение на службата му.

В съдебното производство не бяха приети за съвместно разглеждане предявените от частния тъжител З. З. два гр. иска съответно един за причинени неимуществени вреди в размер на 17 000 лева и един за причинени болки и страдания , съставляващи неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, тъй като съдът прецени, че исковата претенция не отговаря на изискванията на закона.

Частният тъжител З. З. участва в съдебното производство лично и чрез своя процесуален представител /повереник/ - адв.И. А..

Повереникът на частния тъжител поддържа тъжбата и уточненията към нея. Във фазата по съществото на делото адв.А. изразява становище за доказаност на твърденията изнесени в частната тъжба. Счита, че обстоятелствата, които са изложени в частната тъжба са установени убедително и законосъобразно. Счита, че подс. К. е лице, което създава 1 специфична и напрегната обстановка около себе си, реагира неадекватно, когато му се отправят упреци, включително и като употребява изрази и извършва действия, които накърняват реномето и доброто име на лицето към, което те се отправят. Сочи, че в случая това лице е тъжителят З. З., който бил пенсиониран професор, уважаван и високо еродиран.

Твърди, че тъжителят по никакъв начин не е провокирал конфликтни ситуации с подс. К..

Счита, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства ставало ясно, че подс. К. създава у околните работно или друго напрежение, както и предизвиква у тях страх да не злоупотреби с някои имагинерни свои връзки.

Повереника акцентира върху предсъдебния доклад изготвен по делото, от който ставало ясно, че подсъдимият не признавал вината си, не осъзнавал поведението си като нередно, не приемал отговорността затова, за което го обвиняват, не изразявал съжаление или разкаяние, напротив - себе си счита за потърпевш. Относно междуличностното му поведение, сочи, че той е „склонен към конфликтно общуване, с доминантна компонента, в определени ситуации неадекватно според възрастта, средата и обичайните обстоятелства; изразява известна критичност към общински служители, овластени лица и контролиращи орган. Твърди, че не е агресивен, но при спор или противоречие повишава тон, прекъсва събеседника с остри, дори обидни забележки, прикрити като неподходящи шеги и неуместни коментари. Изостря вниманието на съда и по отношение на други обстоятелства относно личността на подсъдимия , описани в предсъдебния доклад. Повереникът анализира показанията на разпитаните по делото свидетели, чрез извадки от изложенията им пред съдебния състав.

Сочи се, че от една страна подс. К. е нападателен, агресивен, използва обидни изрази, злепоставя както своите колеги, така и прекия си ръководител, като в тази тягостна обстановка той иска да вмени в отговорност на тъжителя, че е корумпирано лице, че е доносник, че е използвал своето служебно положение. Изтъква, че цялата обвинителна кампания срещу тъжителя З. е била станала обществено достояние и е стигнала до там, че той да бъде злепоставен поголовно и навсякъде. Сезираните от К. органи от всякакъв характер, на всички нива не открили данни за престъпления и нарушения на З..

Поради горното повереникът моли да бъде прието, че подс.К. е извършил деянията, в които е обвинен с частната тъжба и същият да бъде признат за виновен.

Служебно назначеният защитник на подсъдимия - адв. Л.Л., в пледоарията си по съществото на делото, пледира за оправдателна присъда. Защитата счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81 от НПК, тъй като не съдържа конкретни факти подлежащи на доказване.

Защитата акцентира върху приложената по делото длъжностна характеристика на подс. К..

Сочи, че в т. 2 са визирани неговите основни задължения. Съгласно подточка 8 в нея било посочено, че подс. „докладва за пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, нередности и измами“. Адв.Л., счита, че е недопустимо и не може да се носи наказателна отговорност за изпълнение на служебни задължения тъй като ако подс. не пуснел тези сигнали нямало да изпълни задълженията си съгласно длъжностната характеристика.

Относно публикацията във фейсбук от 18.02.2022г., акцентира, че към тъжбата и двете молби са приложени две снимки с текст ,без доказателства за достоверност, като същите не били подкрепени и от свидетелските показания изслушани в хода на настоящото производство. Посочената дата 18.02.2022г. не се подкрепяла и от изслушаното заключение на съдебно-техническата експертиза в с.з., която сочела дати 27.08.2022г.и 23.10.2022г.

Относно съдържащите се в статията квалификации -„агент на ДС, ДС доносник“, посочва, че в Решение № 21772 от 16.12.2019г. било посочено, че З. А. З. е секретен сътрудник, съдържател на явочна квартира, вербуван на 05.05.1982г. и регистриран на 26.05.1982г. с псевдоним „Преспа“ . Изразява становище, че подс. не е длъжен да знае и да прави разлика 2 между агент информатор на ДС и сътрудник на ДС, поради което и не можело да се ангажира неговата наказателна отговорност. Относно процесния видеоклип сочи, че самият тъжител в тъжбата, твърдял, че в действително това е шега, от къде защитата прави заключение, че тъжителят не само, че е знаел, че е записван, но и той не бил възразил.

Относно показанията на разпитаните по делото свидетели, защитата счита, че същите не следва да се кредитират поради фактът, че всички свидетели, които са изслушани по делото са пряко подчинени и в йерархична зависимост от тъжителя.

Защитата цитира европейска и българска съдебна практика, в това число и Решение № 7/04.06.1996г. по конституционно дело № 1/1996г., като изтъква, че е „недопустимо начинът на мислене и даване на становища, съдържащи преценка да се подвеждат под отговорност особено, когато засягат обществени интереси и касаят публични личности“.

Относно личността на подс.К. защитата акцентира върху професионалната кариера на последния като журналист и на предсъдебния доклад, съгласно който, при него рискът от рецидив е на ниско ниво.

Подс. С. К. участва лично в процеса и упражни правото си на лична защита, чрез депозиране на обяснения по делото и чрез защитна реч по съществото на същото.

Подсъдимият отрича да е правил публикации във Фейсбук относно частния тъжител, като сочи, че нямал парола за социалната мрежа и всеки можел да влезе в неговия профил.

Твърди, че сайтът, който е разпространил и снимал клипът, където тъжителят чакал рушвет е „Биволъ“, както и че на него му били показани от служител на Община Варна.

В дадената му възможност за лична защита подсъдимият заяви, че иска да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъпление, а в длъжностната му характеристика се включвало да следи за корупционни практики. Твърди, че не е обиждал и клеветил никого, а напротив, той се чувствал потиснат на работното си място.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Частният тъжител З. А. З. е роден на ***г. Към 2021г.-2022г. същият работел в Община Варна като помощен административен персонал. Изпълнявал длъжността „Организатор спортен обект“ в общинска структура „Юнашки салон“ към Общинско предприятие (ОП) „Спорт – Варна“ . Основните функции на длъжността му включвали управлението на спортно материалната база, като при изпълнение на задълженията си носел материална отговорност за повереното му имущество. В това си качество изпълнявал функциите на ръководител на работещите в обекта, като следвало да набира, планира и организира прояви на територията на салона. По длъжностна характеристика частният тъжител бил ангажиран и с поддържането на реда, пропускателния режим, спазването на противоепидемични мерки и охраната на служителите, посетителите и на наличното имущество. Той бил и пряк ръководител на малък персонал, с конкретно определени задачи, свързани основно с поддържането на реда, чистотата и безопасността в сградата.

Подсъдимият С. Д. К. е роден на ***г. в гр. Варна. Той е българин, български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан /реабилитиран/. Притежава ЕГН **********.

Към 2021г.-2022г. подс.К. работел по трудов договор в Юнашкия салон като бил назначен на длъжност „служител информация“, клас „Помощен персонал“. В длъжностната характеристика на заеманата от подсъдимия длъжност били предвидени като основни трудови задължения да контролира входа и пропускателната система; да предоставя информация за ползването на спортния обект и отговаря на запитвания за предоставяните услуги и тяхната наличност; да поддържа добра култура на обслужване на работното си 3 място, да се грижи за хигиената в обекта, поддържа чисти работните помещения, санитарните възли и прилежащите части; да следи за спазване на правилника за ползване на обекта от посетителите; при необходимост пренасочва по-сложни запитванията към организаторите на спортният обект или съответните компетентни длъжностни лица.; да записва информация относно запитвания и оплаквания, констатирани нарушения, повреди и липси, като своевременно я подава към организатора на спортния обект; да докладва за пропуски и нарушения, които създават предпоставки за корупция, нередности и измами.

При необходимост подсъдимият следвало да съвместява функциите и на друга сходна длъжност в предприятието. Длъжността му била пряко подчинена на организатора на спортния обект – т.е. на частния тъжител З..

През периода 2021г.-2022г. в общинска структура „Юнашки салон“ към Общинско предприятие (ОП) „Спорт – Варна“, на пряко подчинение на частния тъжител, работили и свидетелите Д.П.К. , назначена на длъжност „хигиенист“ и С.Ж.И., назначена на длъжност „служител информация“. Вечер Юнашкият салон се охранявал от външна охранителна фирма, към която работели свидетелите В.Д.Д. и П. К. П..

В периода 2021г-2022г. отношенията между частния тъжител и подсъдимия били обтегнати, по повод изисквания от страна на частния тъжител като ръководител на Юнашкия салон, към длъжностните задължения на подс.К.. Част от възложените му от З. функции, подс. не приемал като считал, че те са несъвместими с длъжностната му характеристика. К. бил във влошени отношения и със свидетелките К. и И., като по негови сигнали , подадени до Директора на ОП „Спорт“-Варна двете свидетелки били дисциплинарно наказани- К. с наказание „забележка“, а И. с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.