Решение № 204 от 20.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Г.а като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110205240 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от Д. Г. К. от гр.Варна срещу Наказателно постановление № 25-0442-001420/29.09.2025г. на началник сектор в ОДМВРВарна, Четвърто РУ-Варна, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева /1022,58 евро/, на основание чл.53 ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането.

Жалбоподателят счита наказателното постановление за неправилно и незаконосъобразно. Привежда доводи за нарушения на материалния закон, както и за противоречие между съдържанието на съставения акт и това на издаденото НП. Твърди, че актосъставителят и наказващият орган са изложили фактически твърдения за две различни нарушения, което е довело до накърняване правото му на защита. Намира, че наказанието е определено неправилно, като му е наложено такова, предвидено само за юридически лица и ЕТ. Прави искане за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. Н. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

1

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, моли претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.

Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Жалбоподателят бил управител и едноличен собственик на капитала на търговско дружество „Елсидо“ ООД. Последното било собственик на товарен автомобил марка „Форд Транзит 350“ с рег.№ ***.

Към 15.08.2025г. за превозното средство не била налична активна застраховка „Гражданска отговорност“. Около 13,47 часа на посочената дата К. управлявал посочения товарен автомобил по главен път I-9, в посока гр.Обзор. В близост до разклона за с.Рудник той бил спрян за проверка от служители на Четвърто РУ при ОД на МВР-Варна, които посредством електронно устройство-работна станция за отдалечен достъп, установили липсата на валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение процесния автомобил.

Въз основа тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя в качеството на водач, за това, че управлява товарен автомобил, за който няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, като била счетена за нарушена нормата на чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 29.09.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лева /1022.58 евро/, за нарушение на чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: от разпита на свидетеля Ж. М. К., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, непротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. От показанията на свидетеля се установява по несъмнен начин, че към датата и часа на проверката автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, както и че за процесното МПС не е имало валиден договор за 2 застраховка „Гражданска отговорност“. Последното обстоятелство се установява и от приложената разпечатка от информационните масиви на „Гаранционен фонд“, от която е видно, че към 15.08.2025г. по отношение превозното средство не е имало валидна застраховка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Според разпоредбата на чл.461, т.1 от КЗ застраховката “гражданска отговорност на автомобилистите” е задължителна. От своя страна чл.483, ал.1, т.1 от КЗ посочва, че договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. В посочения кодекс липсва разпоредба, задължаваща водачите на МПС, които не са тяхна собственост, да сключват договор за застраховка “Гражданска отговорност” /в чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е предвидена само такава възможност, но не и задължение/ или да управляват само автомобили, по отношение които има сключен и действащ такъв договор.

Същевременно обаче нормата на чл.638, ал.3 от КЗ предвижда специално наказание за лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за посочената задължителна застраховка. Доколкото управляването и от несобственик на МПС, за което липсва действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред, с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗАНН следва да се приеме, че такова деяние действително осъществява състава на посоченото в наказателното постановление административно нарушение.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят е управлявал товарен автомобил марка „Форд Транзит 350“ с рег.№ ***; посоченото превозно средство е било собственост на юридическо лице; по отношение автомобила не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”обстоятелства, които по начало не се оспорват в жалбата. По този начин К. действително е осъществил състава на нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, наличието на което правилно е констатирано в съставения АУАН.

3

Независимо от изложеното, при извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна.

Действително, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложеното копие на Заповед рег.№ 365з-4407/26.10.2018г. на директора на ОД на МВР-Варна и с оглед разпоредбата на чл.647, ал.2 от КЗ.

При съставянето на акта и при издаването на атакуваното наказателно постановление са спазени сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Описанието на нарушението в НП обаче е напълно неясно и не позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено. Първоначално в обстоятелствената част се посочва, че жалбоподателят се санкционира като водач на товарен автомобил и във връзка с неговото управление. След това се приема, че е извършил:

„Едноличен търговец или юридическо лице, което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение, не е сключило договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. При това описание на фактическата обстановка не става ясно в какво качество е санкциониран жалбоподателя, още повече, че същият не е юридическо лице и няма данни да е регистриран като ЕТ. По този начин не само са накърнени процесуалните права на санкционираното лице, но е допуснато и несъответствие между нарушението, за което е съставен АУАН и това, за което жалбоподателят е наказан с обжалваното НП. Последното е издадено в противоречие с нормата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, според която без приложен акт не се образува административнонаказателна преписка. В случая липсва АУАН, съставен на собственик за това, че не е сключил застрахователен договор, което обуславя и отмяната на наказателното постановление на това основание. В тази връзка се явява неправилна и приетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението, изменена с позоваване на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Нормата на чл.483, ал.1 от КЗ предвижда задължение за собствениците на превозни средства, а както беше посочено по-горе, жалбоподателят няма това качество. Следователно е налице и неправилно приложение на материалния закон, тъй като жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, във връзка с което му е наложено административно наказание.

Незаконосъобразно е определена и приложената санкционна разпоредба, което е довело и до незаконосъобразност на наложеното наказание. Последното е наложено на основание чл.638, ал.1, т.2 от КЗ.

Разпоредбата обаче предвижда възможност единствено за налагане на имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец, каквото качество, както беше посочено, жалбоподателят не притежава. Наложено е също така наказание глоба, каквото изобщо не е предвидено в приложената санкционна норма.

Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното 4 постановление, изложено в жалбата, се явява основателно и същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.

С оглед изхода на делото и предвид представения от пълномощника на жалбоподателя договор за правна защита и съдействие, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на Д. К. следва да се присъдят направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 260 евро за процесуално представителство (видно от представения договор за правна защита и съдействие) и следва да бъдат присъдени изцяло.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло

Наказателно постановление № 25-0442001420/29.09.2025г. на началник сектор в ОДМВР-Варна, Четвърто РУ-Варна, с което на Д. Г. К. от гр.Варна, ЕГН:**********, на основание чл.53 от ЗАНН, в ъ в вр. с чл.638, ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 2000 лева /1022,58 евро/, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на Д. Г. К. от гр.Варна, ЕГН:********** сумата от 260,00 евро /двеста и шестдесет евро/, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав: