Решение № 371 от 01.04.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 371 гр. София, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20231000501033 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 ГПК.

С решение №48 от 05.01.2023г., постановено по гр.д. № 2971/2022г.

Софийски градски съд, I ГО, 28 състав е отхвърлил предявените от С. К. С. против „Хеалт Продъктс България“ АД обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността, поради липса на форма (писмена с нотариална заверка на подписите), на сключения между С. К. С. и „Хеалт Продъктс България“ АД предварителен договор от 30.10.2019 г. за продажба на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1647 кв.м., съответстващ на северозападната му част, находящ се в село ***, район „***“, местност „***“; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД за осъждането на „Хеалт Продъктс България“ АД да върне на С. К.

С. получената по горепосочения предварителен договор сума в размер на 52 350 лева, ведно със законната лихва, считано от депозирането на исковата молба - 22.03.2022 г. до окончателното плащане, предвид нищожност на договора поради липса на форма.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – С. К. С., чрез пълномощника му, с релевирани възражения за неправилност, постановено при нарушаване както на материалните, така и на процесуалните правила. В жалбата се поддържа твърдение, че процесният договор представлявал договор за поръчка по 1 смисъла на чл. 280 и следващите от ЗЗД, а не предварителен договор за покупко-продажба по чл. 19 от ЗЗД. Излага се становище, че при предварителния договор за покупко-продажба едно лице продавач (обещател), в случая ответникът, се задължава да прехвърли по нотариален ред притежаваното от него право на собственост или ограничено вещно право, докато в настоящия случай, както се установявало от представените писмени доказателства по делото, ответникът не притежавал нито правото на собственост, нито ограничено вещно право върху имота. Поради това се прави извод, че тези юридически факти водят до невъзможността договорът, сключен между ищеца и ответника, да бъде квалифициран като предварителен договор за покупко - продажба по смисъла на чл. 19, ал. 1 и ал.

2 ЗЗД. В жалбата се сочи, че императивно изискване на чл. 292, ал. 3 от ЗЗД е, че когато поръчката е дадена за придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника, договорът трябва да бъде сключен писмено с нотариална заверка на подписите, докато процесният договор бил сключен в писмена форма, но без нотариална заверка на подписите, което водело до неговата нищожност, на основание чл.26, ал.2, предл. 3 от ЗЗД, поради което след установяването й всичко дадено по договора подлежало на връщане. В жалбата се прави искане въззивният съд да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Предявява се претенция за заплащане на направените разноски.

В открито съдебно заседание жалбоподателят изразява становище, с което заявява, че поддържа подадената жалба. Ответникът по жалбата не изпраща представител.

Софийски апелативен съд, в настоящия си състав, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Производството пред СГС, І ГО, 28 състав е било образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове от С.

К. С. против „Хеалт Продъктс България“ АД, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2 , предл. 3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сключения между страните предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.10.2019 г., поради липса на форма; 2) иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да върне на ищеца получената по горепосочения договор сума в размер на 52 350 лева, ведно със законната лихва, считано от депозирането на исковата молба 22.03.2022 г. до окончателното плащане, предвид нищожност на договора поради липса на форма.

С обжалваното решение, СГС, І ГО, 28 състав, след като е изяснил 2 правната специфика на договорите по чл. 19 ЗЗД и по чл. 280 ЗЗД, е приел, че съдържанието на процесния договор, чиято нищожност се иска да бъде обявена, разкрива характеристиките на предварителен договор за покупко продажба, а не на договор за поръчка. Посочил е, че въпреки че правното естество на договора се определя не от названието, което страните са посочили в него, а от съдържанието на поетите насрещни права и задължения, в случая названието му и неговото съдържание, с изключение на клаузите на т. 10 и 11 от него, изцяло съвпадат с правната характеристика на предварителен договор за продажба на недвижим имот. В заключение е посочил, че процесният договор е предварителен договор, а не договор за поръчка, за продажба на недвижим имот и сключването му в обикновена писмена форма не води до неговата нищожност. Поради това е направил извод, че валидността на договора изключва получената по него сума от ответника, в размер на 52 350 лева, да е без правно основание, поради което е отхвърлил като неоснователни предявените искове.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата и в отговора на въззивната жалба.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, което обуславя възможността за настоящата инстанция да се произнесе по неговата правилност.

Във връзка с доводите в жалбата на жалбоподателя-ищец въззивният състав приема следното:

На 30.10.2019 г. страните по делото са сключили договор, който са наименували предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот.

Според съдържанието на договора физическото лице – С. К. С. има качеството купувач, а дружеството „Хеалт Продъктс България“ АД продавач.

Видно от представения документ, договорът е сключен в обикновена писмена форма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че съдържанието на процесния договор разкрива характеристиките на договор за поръчка. Този извод не следва от цитираната от жалбоподателя уговорка в договора - т. 1, раздел I, наименуван „Предмет на договора“, съгласно която, продавачът се задължава да придобие и продаде на купувача 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 1647 кв.м., съответстващ на северозападната му част, находящ се в село ***, Район ***, местност „***“, срещу заплащане на цена, платима в сроковете и условията на този договор.

Съгласно чл. 280 ЗЗД договорът за поръчка е договор, по силата на който едната страна, наречена довереник, се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител, възложените му от него правни действия. Нормата на чл. 292, ал. 3 от ЗЗД въвежда писмената форма с 3 нотариална заверка на подписите като изискване за действителност на договора за поръчка, когато се възлага придобиване на вещни права върху недвижими имоти от името на довереника.

С предварителния договор по чл. 19 от ЗЗД, в частност при този за продажба на недвижим имот, едно лице продавач (обещател) се задължава да прехвърли по нотариален ред притежавано от него право на собственост или ограничено вещно право, срещу насрещно задължение на друго лице купувач да заплати договорената цена в определените между страните срок и условия. Целта на този вид договор е да се подготви сключването на окончателен такъв под формата на нотариален акт.

С оглед посочените правни характеристики на договорите по чл. 19 ЗЗД и по чл. 280 ЗЗД, въззивният съд намира, че съдържанието на процесния договор, чиято нищожност се иска да бъде обявена, разкрива характеристиките на предварителен договор за покупко - продажба, а не на договор за поръчка. Както се посочи по-горе, предмет на договора за поръчка е извършването от довереника на възложените му от доверителя правни действия. В настоящия случай, от цитираната клауза на т.1 от процесния договор, не следва извода, че между страните е налице мандатно правоотношение, липсва воля на страните – ответникът да извърши за сметка на ищеца възложени му от последния правни действия, а именно ответникът да придобие за сметка на ищеца процесния недвижим имот. Такава воля не е изразена нито в цитираната по-горе уговорка, нито може да бъде извлечена от останалите уговорки. Напротив в т. 3 от договора страните са уговорили, че купувачът се задължава да заплати на продавача цена от 104 700 лв., от която при подписване на предварителния договор се задължава да заплати сумата в размер на 52 350 лв., а остатъкът от 52 350 лв. в деня на сключването на окончателен договор под формата на нотариален акт (т. 3.2 от договора).

Според т. 5 от договора страните се задължават да сключат окончателен договор във формата на нотариален акт в десет дневен срок от придобиването на имота в тръжна процедура по изп.д. №20189250403053 по описа на ЧСИ № *** - Р. Г. – Ч.. Видно от тези уговорки, тълкувани поотделно и в тяхната съвкупност, страните, по ясен и недвусмислен начин, са посочили насрещните права и задължения - ответникът да продаде на ищеца, а последният да закупи 1/2 ид.ч. от описания поземлен имот, при уговорена продажна цена, като срокът за сключването на окончателен договор е определяем - в десет дневен срок от придобиването на имота в „тръжна процедура по изп.д. № 20189250403053 по описа на ЧСИ № *** - Р. Г. - Ч..“.

Противно на твърдението на жалбоподателя употребеният в т.1 глагол „придобие“ не може да се тълкува в смисъла, който влага ищецът, че ответникът е поел това задължение като довереник по договор за поръчка.

Напротив, поради необходимостта да обезпечи основното си задължение като обещател по предварителния договор ответникът е поел задължение „да придобие“ описания недвижим имот, за да може към датата на сключването на окончателния договор да прехвърли притежавано от него право на 4 собственост, с което да изпълни основното си задължение по предварителния договор за покупко-продажба. В заключение: От цитираната клауза на т.1 по никакъв начин не следва извода, че ответникът е бил натоварен от ищеца и е поел задължението да извърши възложени му от последния конкретни действия.

С визираните от жалбоподателя две точки – т.10 и т.11 страните са предвидили, че продавачът се задължава на основание изрично упълномощаване от купувача да проведе процедура по регулация на имота за собствена сметка и на собствен риск пред надлежните административни органи - да изготви и внесе, и финализира мотивирано предложение за изготвяне на проект за застроителен и регулационен план, съответстващ на общ устройствен план на гр. София, с посочените показатели. Действително с цитираните клаузи ответникът е поел задължение при упълномощаване от ищеца да предприеме посочените фактически и правни действия по изготвяне и внасяне на проект за застроителен и регулационен план на продаваемия имот. Дори да се приеме, че тези уговорки разкриват характеристиките на договор за поръчка, те безспорно не касаят придобиването на вещни права върху недвижим имот и изискването за форма по чл. 292, ал. 3 ЗЗД е неприложимо. За правната природа на процесния договор като предварителен договор за продажба свидетелства и приетото от страните в т. 16 от договора, а именно, че същият има силата на предварителен договор по смисъла на чл.

19, а разпоредбите на т. 10 и 11 на договор за поръчка от Закона за задълженията и договорите. Действително правното естество на един договор се определя не от това какво са наименували страните, а от съдържанието на поетите насрещни права и задължения. В случая всички клаузи в обсъждания договор, с изключение на клаузите на т. 10 и 11 от него, изцяло съвпадат с правната характеристика на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. В този смисъл релевираните в жалбата оплаквания са неоснователни. Без значение за правната природа на предварителния договор за продажба е дали към момента на сключването му обещателят е бил собственик на имота. Дори и да не е бил собственик, това не води до извода, който прави въззивникът, че договорът е за поръчка.

Разпечатката съдържа 36 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d8917c7-86db-4740-a94b-005e5a09191e