Решение № 264 от 03.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. Стара Загора, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело № 20245500500384 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258- 267, ал.1 от ГПК във вр. с чл.59, чл.128, чл.222, ал.3, чл.220, ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД.

Въззивното дело е образувано въз основа на подадена в законния 2седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 15994/04.06.2024г. от ответника – работодател /юридическото лице/ Основно училище /ОУ/ „К.Х.“ - гр.С.З. против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение № 440/16.05.2024г. по приключеното гр.д.№ 385/2024г. по описа на РС- Ст.Загора, в която излага подробно своите фактически и правни аргументи в защита на уважените против него искови претенции за парични обезщетения по КТ. Първоинстанционното решение се обжалва в срок, като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необосновано с оглед събраните по делото доказателства. Въззивникът излага подробно своите фактически и правни аргументи в защита на уважените против него искови претенции за парични обезщетения по КТ. Моли да се отмени изцяло атакуваното първоинстанционно Решение, като напълно незаконосъобразно и неправилно, и да се постанови ново въззивно такова, с което да се отхвърлят паричните искови претенции на бившия му служител /ищцата - въззиваема/ З. В. К. от с.Х., ***, против него, като неин бивш работодател, със законните последици от това. Претендира разноските си по делото пред двете съдебни инстанции, за което представя и Списък по чл.80 от ГПК. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- адвокат, както и писмената му Защита по делото.

1

В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен Отговор на в.жалба вх.№ 18527/27.06.2024г. от въззиваемата /ищца/ - бившата служителка, пълнолетната българска гражданка З. В. К. от с.Х., ***, в които се изразяват фактически и правни становища, че в обжалваното първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора било напълно мотивирано, законосъобразно и правилно, че не били налице изложените от жалбоподателя/работодател/ пороци в него, твърди, че същите били изцяло неоснователни и недоказани и като цяло оспорва в.жалба, като неоснователна и недоказана. Изложени са доводи, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон.

Претендира цялостно потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение и присъждането на разноските й пред настоящата въззивна инстанция по чл.80 от ГПК, за което е представила и списък. В този смисъл е пледоарията на процесуалния й представител- адвокат, както и писмената й Защита по делото.

След запознаване твърденията и възраженията на всяка една от страните, въз основа на събраните пред РС доказателства, на основание чл.235, ал.3 от ГПК съдът намира за установено и доказано по несъмнен и безспорен начин от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в изискуемата се законова форма, срещу подлежащ на инстанционен контрол първоинстанционен съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалване.

Въззивният ОС- Ст.Загора констатира, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от З. В. К. срещу ОУ„К.Х.“- С.З., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание по чл.245 от КТ за неизплатено трудово възнаграждение, с правно основание по чл.220, ал.1 от КТ за обезщетение за неспазен срок на предизвестие, с правно основание по чл.224, ал.1 от КТ за обезщетение за неползван отпуск и с правно основание по чл.222, ал.3 от КТ за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ след придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С обжалваното Решение първоинстанционният съд е уважил исковете, като е приел, че изменението на КТД, извършено с Анекс от 10.08.2023г., следва да намери приложение и по отношение на работниците и служителите, които към датата на сключването на Анекса /10.08.2023г./ вече са с прекратено трудово правоотношение/ТПО/ с работодателя си, тъй като предвидените в същия нови размери на основните им възнаграждения се прилагат със задна дата, считано от 01.01.2023г. занапред /екс нунг/, а не от датата на сключване на анекса/10.08.2023г./ - тоест на разпоредбите уреждащи въпроса за основните трудови възнаграждения е придадено обратно действие/екс тунг/.

Между страните няма спор по фактите, а освен това относимите по спора правно- релевантни факти са установени правилно от първоинстанционния съд след извършен пълен и всестранен анализ на 2 събраните доказателства, поради което въззивния съд препраща към мотивите на обжалваното решение по реда на чл.272 от ГПК. Безспорно е установено, че в процесния период от 01.01.2023г. до 24.07.2023г. въззиваемата /ищца/бившата служителка З. В. К. е била в трудово правоотношение /ТПО/ с въззивника /ответник/ - работодателя ОУ„К.Х.“ - гр.С.З., била е и член на СО на СБУ при ОУ„К.Х.“ - гр.С.З., като считано от 25.07.2023г. при спазване на Устава на СБУ след прекратяване на трудовия й договор, членството й е било прекратено и там по надлежния ред.

Същевременно съгласно приетото без никакви възражения от която и да е от страните по делото, заключение на назначената, изготвена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза /ССЕ/, и което съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява и доказва по несъмнен и безспорен начин, че размерът на дължимата разлика между нетните трудови възнаграждения, изчислени на база увеличена от 01.01.2023г. основна заплата за длъжността „старши учител”, съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023г. към КТД за системата на народната просвета от 06.12.2022 г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни и юли 2023г. и реално начислените и изплатени нетни трудови възнаграждения за същия период, след приспадане на дължимите удръжки и данъци възлиза точно на сумата 1 863, 26 лв. Наред с това от заключението на приетата ССЕ се доказва, че начислената брутна сума за обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ преди увеличението е 5171, 88 лв., съответно нетната сума е 4 654, 69 лв., след увеличението брутната сума е 5 972, 76 лв., нетна сума е 5 375, 48 лв., като съответно разликата възлиза на точно 720, 79 лв. нетна сума. Но тъй като въззиваемата /ищца/ - бивша служителка не се е възползвала от правната възможност на чл.214 от ГПК за евентуално увеличение на тази й искова претенция против бившия й работодател, то искът за неизплатена част от обезщетението по реда на чл.220, ал.1 от КТ е бил уважен точно в предявения размер от 697 ,95 лв., със законните последици от това. Така също от приетото заключение на ССЕ се доказва, че начислената брутна сума за обезщетение по реда на чл.224, ал.1 от КТ преди увеличението е била 2 703, 48 лв., съответно нетна сума е била 2 433, 13 лв., след увеличението брутна сума е била 3 122, 12 лв., нетна сума е била 2 809, 91 лв., и съответно разликата е възлизала на точно 376, 78 лв. нетна сума. И тук, тъй като бившата служителка не се е възползвала от правната възможност на чл.214 от ГПК за своевременното увеличение на тази своя искова претенция против бившия й работодател, то искът й за неизплатена част от обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ следва да бъде уважен в предявения размер от точно 364, 83 лв., със законните последици от това.

При така установените и доказани факти и обстоятелства пред РС, въззивният съд прави единствено възможния фактически и правен извод за цялостната основателност на предявените от бившата служителка искове против бившия й работодател, и съответно за пълно мотивираност, законосъобразност и правилност на атакувания първоинстанционен акт, 3 поради следното :

Съгласно чл.5, ал.5 от Конституцията на Република България /КРБ/, всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Поради което в общия случай действието на правните норми е занапред /екс нунг/, понеже за уреждане на юридически факти, които са се проявили след влизането му в сила, както и за заварените правоотношения за в бъдеще.

Същевременно разпоредбата на чл.14, ал.1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ предвижда, че обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба, като чл.14, ал.2 от ЗНА повелява, че обратна сила на нормативен акт, издаден въз основа на друг нормативен акт, може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. Следователно обратното действие /екс тунг/ на гражданския закон по време е изключение от общото правило за действието на правните норми занапред /екс нунг/ и се изразява в прилагане на новия закон за уреждане на вече проявили се в миналото юридически факти или по отношение на заварени правоотношения, които той изрично преурежда със задна дата. Ето защо използваната от законодателя юридическа техника обуславя извод, че посредством Анекс № Д01-192/10.08.2023г. законодателят е придал обратно действие на закона, уреждащ новия увеличен размер на основното трудово възнаграждение на заетите в системата на образованието, и спрямо проявилите се в миналия момент юридически факти, тоест и към трудови правоотношения/ТПО/, които са съществували считано от 01.01.2023г. занапред, макар и към датата на приемане на Анекса /10.08.2023г./ вече да са били прекратени /считано от 24.07.2023г. /.

В случая РС- Ст.Загора правилно е приел, че с изменението на КТД чрез Анекс № Д01-192/10.08.2023г. се предвижда нов размер на основните възнаграждения, приложим, считано от 01.01.2023г. за работните заплати на заетите в системата на образованието, и следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите са отговаряли на изискванията на закона да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати и от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение. Следователно в мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение мотивирано, законосъобразно и правилно е прието, че бившият работодател ОУ„К.Х.“ - С.З. следва да заплати на бившата си служителка З. В. К. общо сумата от 7 153, 29 лв. от които 1 825, 26 лв. за дължимата разлика между реално платени нетни трудови възнаграждения и нетните трудови възнаграждения, изчислени на база увеличена от 01.01.2023г. основна заплата на длъжността „старши учител“, съгласно Анекс № Д01192/10.08.2023г. към КТД за системата на народната просвета от 06.12.2022г., за месеците януари, февруари, март, април, май, юни, юли 2023г., на основание чл.128 от КТ, сумата от 4 265, 25 лв., нетна разлика по чл.222, ал.3 от КТ, изчислено на база увеличената основна заплата в размер на 2 109, 10 лв. и реално начисленото и изплатено обезщетение към заплатата за месец 4 юли 2023г.; сума в размер на 697, 95 лв., представляваща неизплатена нетна разлика във връзка с дължимо обезщетението чл.220, ал.1 от КТ; сумата от 364, 83 лв., представляваща разликата между дължимото и реално изплатено нетно обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в РС- Ст.Загора /26.01.2024г./ до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

Съдът черпи аргументи за това тълкуване като изхожда от правния принцип, че придаването на обратно действие на закона по отношение на вече проявили се при действието на миналия закон юридически факти бива мотивирано от волята на законодателя да преоцени вече настъпилите факти поради качествена промяна в правните си възгледи. В случая законодателната промяна, предвиждаща увеличението на минималния размер на основните трудови възнаграждения за педагогическите специалисти, е залегнала в Закона за държавния бюджет за 2023г., който следва да прояви действието си считано от 01.01.2023г. занапред /екс нунг/.