Решение № 156 от 26.09.2025, Окръжен съд - Велико Търново

МОТИВИ към Решение № 156 от 26.09.2025г. по ЧНД № 624/2025г. по описа на Окръжен съд Велико Търново.

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 1-8 от ЗПИИРКОРНФС.

В Окръжен съд – Велико Търново е постъпило искане за признаване и изпълнение на решение за прилагане на финансови санкции, № ..., постановено на 21.03.2024г., от Gemeente, Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.05.2024 г., срещу българския гражданин А.Р.А., с ЕГН: **********, роден на ... г., с постоянен и настоящ адрес в с. Д., общ. Горна Оряховица, обл.

Велико Търново, ул. „...“ № 7, за нарушение на чл. 2 от Кодекс за движението по пътищата, към което са приложени – попълнено и подписано Удостоверение по образец съгласно приложението към Рамковото решение – на нидерландски език и в превод на български език, Решението, въз основа на което е издадено Удостоверението – на нидерландски език.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново заема становище, че искането не следва да се уважи тъй като не са налице визираните в закона основания за това, и в частност трайна установеност на лицето в Р.България.

В съдебно заседание засегнатото лице А.Р.А., не редовно призован, не се явява и не се представлява, и не заема становище. Призовката за лицето е върната с отбелязване, че А. не пребивава на посочения по делото постоянен и настоящ адрес.

Назначеният на А.Р.А. служебен защитник И.Б., заема становище за неоснователност на направеното искане.

Съдът, обсъждайки приложените по делото доказателства, като взе предвид и доводите на страните, намери за установено следното:

Към разгледаното искане е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на ЕС относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, което отговаря на изискванията за съставянето му. В същото е посочено, че се издава въз основа на решение на несъдебен орган във Кралство Нидерландия – Gemeente, за нарушение на чл. 2 от Кодекс за движението по пътищата, влязло в сила на 02.05.2024г., срещу засегнатото лице А.Р.А.. Извършените от А. действия, съгласно националния закон на решаващата държава се преследват като правонарушения. Потвърдено е, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела, както и че за това деяние няма издадено друго решение..

Изложени са фактическите обстоятелства на нарушението, а именно – като водач на МПС, е използвал път, в нарушение на знак С 12/20, забраняващ влизането на всички видове МПС, извършено на 05.03.2024г. в 18.40ч., в Кралство Нидерландия. Деянието е санкционирано и влязло в сила, като 1 решението е издадено на 21.03.2024г., и е влязло в сила на 02.05.2024г. По смисъла на нидерландското законодателство това е административно нарушение на чл. 2, от Кодекса за движение по пътищата, санкциониращо се с глоба. Не са изтекли давностните срокове за изпълнение на наказанието.

Посочено е, че с Решението, по отношение на българския гражданин, А.Р.А., с ЕГН: **********, роден на ... г., с постоянен и настоящ адрес в с. Д., общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „...“ № 7, е била наложена финансова санкция за заплащане в размер на 120,00 евро (сто и двадесет евро) за извършено административно нарушение на

Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса задвижение по пътищата, чл. 2, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението на съдебния орган в размер на 234,70 лева (двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки ).

В конкретния случай не се налага проверка за наличието на двойна наказуемост – аргумент от чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, а дори и да се налагаше, то такава всъщност е и налице, тъй като и по българското законодателство проявата е административно нарушение на правилата за движение по пътищата (чл. 183, ал. 3,т. 5 от ЗДВП).

Посочени са достатъчно на брой лични данни за индивидуализиране на засегнатото лице – име и фамилия, дата и място на раждане, адрес по местоживеене в Република България. В Удостоверението е отразено, че производството против засегнатото лице е било писмено като засегнатото лице е бил уведомено относно правото си да обжалва решението, както и за сроковете за това. Посочени са в обобщен вид фактите по извършеното от засегнатото лице правонарушение, довело до налагането на паричната санкция.

В случая не са налице основания за отказ за признаване и изпълнение на постъпилото Решение, обективирано и в Удостоверението по чл. 4 от цитираното Рамково решение. Това е така, защото както вече бе отбелязано и по-горе, постъпилото Удостоверение съдържа всички изискуеми реквизити – пълно е и отговаря на несъдебното Решение, въз основа на което е издадено; в него е посочено, че срещу същото лице за същото деяние няма постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции в Република България или друга държава, различна от решаващата и изпълняващата; деянието не е подсъдно на българския съд, поради което и не се следи за изтекла давност по българския закон; не са налице данни за имунитет или привилегия, изключващи изпълнение на Решението; същото не се отнася за деяния по чл. 35, т. 5 от ЗПИИРКОРНФС; размерът на наложената обща финансова санкция не е по-малък от 70 евро; не са налице основания, изключващи личната наказателна отговорност на засегнатото лице; от отразеното в Удостоверението е видно, че не са налице основанията за отказ по чл. 35, т. 9-11 от ЗПИИРКОРНФС с оглед на проведеното във Кралство Нидерландия писмено производство спрямо засегнатото лице.

2

Засегнатото лице е български гражданин, с постоянен и настоящ адрес: в в с. Д., общ. Горна Оряховица, обл. Велико Търново, ул. „...“ № 7, и компетентен да разгледа делото съобразно чл. 15, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС е Окръжен съд – В. Търново. Обстоятелството, че същият не е бил намерен за призоваване по делото, не променя факта на регистрираното местоживеене в страна. По делото липсват обективни данни за трайно установено обитаване, извън Р. България, което да предпостави негово местообитание, което да е различно от регистрирания от лицето адрес на местоживеене.

На следващо място, промяната на местоживеенето на лицето не попада в основанията, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решение за наложена финансова санкция съобразно разпоредбите на чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.

Дължимата по цитираното по-горе Решение на несъдебния орган във Кралство Нидерландия парична сума от засегнатото лице е 234,70 лева, представляваща равностойност на 120.00 евро по фиксинга на Българската народна банка към датата на постановяване на Решението на несъдебния орган – 21.03.2024г.

Ето защо депозираното Решение на несъдебния орган, следва да бъде признато и следва незабавно да се допусне неговото изпълнение.

Следва признатото Решение на изпращащата държава, ведно с препис от настоящото решение да се изпрати незабавно на ТД на НАП – Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл.

36, вр. чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да уведоми ВТОС за предприетите действия по изпълнение на решението.

Следва на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП – Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС, следва да се изпрати и на Министерство на правосъдието на Република България.

Водим от горните мотиви съдът постанови приложеното решение.

Съдия при Окръжен съд Велико Търново:

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Велико Търново, 26.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕНКО ЦАНКОВ при участието на секретаря Ирена Д. Илиева в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Частно наказателно дело № 20254100200624 по описа за 2025 година

Въз основа на данните по делото и закона

РЕШИ:

ПРИЗНАВА Решение № ..., постановено на 21.03.2024 г. от Gemeente , Кралство Нидерландия, влязло в сила на 02.05.2024 г., с което на А. Р. А., с ЕГН: **********, роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. Д., общ. Г.

О., обл. В. Т., ул. „***“ № *, е била наложена финансова санкция за заплащане в размер на 120,00 евро (сто и двадесет евро) за извършено административно нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението на съдебния орган в размер на 234,70 лева (двеста тридесет и четири лева и седемдесет стотинки).

Признатото Решение на изпращащата държава ведно с препис от настоящото решение ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно на ТД на НАП гр. Велико Търново за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК, която следва съгласно чл.

36, вр. 22, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС незабавно да уведоми съда за предприетите действия по изпълнение на решението.

ДА СЕ УВЕДОМИ, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС, незабавно компетентният орган на издаващата държава – 1

Сentraal Justitieel Incassobureau, Nederland, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган - ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

Да се изпрати, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС, копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението може да се обжалва в 7-дневен срок от днес пред Великотърновския апелативен съд, като обжалването не спира изпълнението.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 2