Определение № 26340 от 22.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26340 гр. София, 22.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100514308 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, с вх. № 358782/03.11.2025 г. по описа на Софийски районен съд, регистрирана с вх. № 153127/18.12.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирана от В. О. Щ., ЕГН **********, чрез назначения му особен представител адв. Л.Ц., САК , срещу Определение № 42002/09.10.2025 г., постановено по гр. дело № 72215/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 176-ти състав, в частта, в която е оставено без уважение искането на особения представител на ответника за конституиране на Р.П.Б. – Щ.а като главна страна в производството по гр. дело № 72215/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 176-ти състав и искането за конституирането й като трето лице – помагач.

Жалбоподателят заявява, че не е доволен от Определение № 42002 от 09.10.2025 г., постановено по гр. д. № 72215/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 176 състав, поради което го обжалва в законоустановения срок.

Поддържа, че с обжалваното определение съдът е оставил без уважение направеното с отговора на исковата молба искане за конституиране на неговата съпруга като главна страна в производството, както и алтернативното искане за конституирането й като трето лице -помагач на страната на ответника.

Жалбоподателят сочи, че в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че участието на съпругата му не представлява предпоставка за допустимост на исковия процес, както и че съдът няма служебно задължение да я конституира като страна, доколкото не е налице задължително другарство.

Изложено е още, че неучаствалият в първоинстанционното производство съпруг разполага с възможността да подаде въззивна жалба срещу постановеното решение, както и да иска неговата отмяна по реда на чл. 304 1

ГПК.

Жалбоподателят не споделя тези изводи и поддържа, че процесните недвижими имоти са придобити по време на брака и представляват съпружеска имуществена общност, поради което са съсобственост и на съпругата му. Счита, че дори да се приеме, че съпрузите не са задължителни, а необходими другари, при необходимото другарство решението следва да бъде еднакво спрямо всеки от другарите, тъй като същите са страни в материалното правоотношение, предмет на делото. По тези съображения решението по делото ще засегне материалноправното положение на всеки от тях, поради което е необходимо всички другари да имат качеството на страни в процеса както за да бъдат обвързани от силата на пресъдено нещо, така и за да могат да защитят своите материални права.

Поддържа още, че макар конституирането на съпругата да не е предпоставка за допустимост на иска, е налице изрично и своевременно направено искане от страна на ответника за привличането й като страна в процеса, с което съдът е следвало да се съобрази.

По отношение на алтернативното искане за привличане на съпругата като трето лице - помагач, жалбоподателят твърди, че съдът го е отхвърлил без мотиви, като единствено е посочил, че не са налице предпоставките за това, без да конкретизира кои именно предпоставки липсват.

В тази връзка жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 218 ГПК, съгласно която трето лице може да встъпи в делото, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Поддържа, че в конкретния случай съпругата на ответника безспорно има такъв интерес, тъй като процесните имоти са общи, придобити по време на брака и представляват съпружеска имуществена общност. Излага, че правният интерес на третото лице -помагач произтича от действието на влязлото в сила решение - силата на пресъдено нещо в отношенията между третото лице и насрещната страна, както и установителното действие в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна.

Жалбоподателят сочи още, че искането за привличане на третото лице е направено своевременно -с отговора на исковата молба, съгласно изискването на чл. 219, ал. 1 ГПК. Поддържа, че са налице и предпоставките по чл. 219, ал.

2 ГПК, доколкото съпругата на ответника е български гражданин и има адрес на територията на Република България.

Предвид горното, жалбоподателят моли да бъде отменено Определение №42002 от 09.10.2025 г., постановеното по гр.д.№ 72215/2021 г. по описа на СРС, 176 съетав и да бъде постановено определение, с което да се конституира Р.П.Б. - Щ.а като главна страна в процеса, алтернативно - на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК да бъде привлечена като трето лице помагач на страната на ответника Р.П.Б.-Щ.а. ЕГН **********, тъй като същата има право да встъпи да помага и има интерес решението да бъде постановено в нейна полза и в полза на съпруга й.

Насрещната страна - ищцата Т. Г. Сендова е депозирала отговор, с който оспорва частната жалба и моли за оставянето й без уважение.

2

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, прие следното:

По допустимостта на частната жалба

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

По основателността на частната жалба

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

Производството пред исковия съд е образувано по искова молба на Т.Г.С. срещу В. О. Щ., ЕГН **********, като в исковата молба са обективирани обективно съединени положителни установителни искове с правно основание основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗС - за признаване за установено по отношение на ответника В. О. Щ., че Т.Г.С. е собственик следните недвижими имоти: 1) ЖИЛИЩЕ, заемащо целия втори етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. София, район ********, състоящо се от три стаи, баня-тоалетна, антре и тераса, със застроена площ от 73,30 кв.в., при граници – от четири страни двор, отгоре – тавански етаж, отдолу – жилище на първи етаж, заедно с едно зимнично помещение с площ от 9,85 кв.м., при граници котелно помещение, коридор, гараж и от двете страни двор, ведно със съответните ид.ч. от сградата, заедно с ½ ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, върху което е построена сградата, представляващо УПИ Х-8, в квартал № 53 по плана на гр. София, местност кв. „Горна баня“, целият с площ 460 кв.м.; 2) ГАРАЖ, находящ се на сутеренния етаж на двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. София, район ********, със застроена площ от 27,35 кв.м., при граници: мазе в северозападната част на сградата, коридор, мазе в югоизточната част на сградата и от двете страни двор, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата; 3) ЖИЛИЩЕ, заемащо целия тавански етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, район ********, състоящо се от дневна, спалня, кухня и баня с тоалетна, със застроена площ от около 73,15 кв.м., при граници – от четири страни двор, отдолу – жилище на втори етаж, ведно със съответните ид.ч. на сградата, на основание изтекла в полза на Т.Г.С. придобивна давност за периода от 19.07.2006г. до 19.10.2021г. В исковата молба ищцата е изложила, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 53, том II, рег. № 6117, дело № 218 от 2006г. ищцата и И.П.Н. продали на ответника придобитите по време на брака си горепосочени имоти. Посочила е, че сделката е сключена на 19.07.2006г., като твърди, че от тази дата до 19.10.2021г. продължава да владее имота за себе си необезпокоявано и трайно, като ответникът не е направил какъвто и да било опит да влезе в имотите. Посочила е, че владението й никога не е било смущавано, поради което счита, че е придобила собствеността върху имотите въз основа изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност. В уточнителна молба от 09.03.2022г. е изложила твърдения, че в процесния 3 период е плащала данъци за имотите имоти, правила е основен ремонт, както и има регистриран постоянен и настоящ адрес там. Поискала е съдът да признае за установено, че е придобила собствеността върху процесните имоти въз основа на изтекла придобивна давност.

Ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който е оспорил предявените искове. Посочил е, че още със сключването на договора за покупко – продажба, ищцата предала владението върху процесните имоти на ответника, поради което счита, че същата е била държател, но не и владелец на имотите. Изложил е твърдения, че ищцата не е владяла имотите непрекъснато, необезпокоявано и явно 10 години. Оспорил е, извършените подобрения от страна на ищцата в имотите да представляват владелчески действия. Оспорил е идентичността на процесните имоти и придобитите въз основа на нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти № 53, том II, рег. № 6117, дело № 218 от 2006г. имоти от ответника. Изложил е твърдения, че на 29.01.2008г. по изп. дело № 148/2007г. по описа на ЧСИ № 841, район на действие СГС, била наложена възбрана върху процесните недвижими имоти, собственост на ответника и Р.П.Б. – Щ.а, която била заличена на 12.04.2016г. – малко над 9 години след сключване на договора за покупко-продажба. Поради това е заявил, че ответникът се е разпоредил със своите имоти, като по този начин категорично е обективирал владението си, като смята, че именно заради това няма как ищцата да е владяла 10 години имотите. Поискал е съдът да отхвърли предявените искове.

В отговора на исковата молба особеният представител на ответника е направил искане за извършване на справка в НБД „Население“ във връзка с наличието на сключен граждански брак на ответника към датата на придобиване на имотите – 19.07.2006г., респ. в случай, че ответникът е бил в брак към момента на придобиване на процесните имоти – да бъде конституирана като задължителен другар и съпругата на В. Щ. - Р.П.Б. – Щ.а.

Алтернативно е заявил искане за привличане на Р.П.Б. – Щ.а като трето лице помагач на ответника.

С Определение № 42002/09.10.2025г., постановено по гр. дело № 72215/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 176-ти състав, в обжалваната част, е оставено без уважение искането на особения представител на ответника за конституиране на Р.П.Б. – Щ.а като главна страна в производството по гр. дело №72215/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 176-ти състав и искането за конституирането й като трето лиц - помагач.

За да отхвърли исканията за конституиране на съпругата на ответника като страна и като трето лице - помагач, първоинстанционният съд е приел следното:

Съдът е приел, че участието на съпругата на ответника като страна в производството не представлява предпоставка за допустимост на исковия процес. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че при искове за собственост върху 4 имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не задължителни другари, поради което съдът няма служебно задължение за конституирането на неучаствалия съпруг като страна, дори при направено искане.

Допълнително е прието, че неучаствалият в първоинстанционното производство съпруг разполага със самостоятелни процесуални средства за защита, включително възможността да подаде въззивна жалба срещу постановеното решение, както и да иска отмяната му по реда на чл. 304 ГПК.

По отношение на алтернативното искане за привличане на съпругата на ответника като трето лице - помагач, съдът е приел, че не са налице предпоставките по чл. 218 ГПК за уважаването му, поради което го е оставил без уважение.

Настоящият съдебен състав намира, че отказът на първоинстанционния съд е правилен, поради следните съображения:

Правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за конституиране на съпругата на ответника като главна страна в производството.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС, при искове за собственост върху вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не задължителни другари. Поради това липсата на участие на единия съпруг не води до недопустимост на производството и не обуславя служебно задължение на съда за конституирането му като страна.