Решение № 202 от 23.09.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. Плевен, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА АЛ. ЦАРИГРАДСКА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600282 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Глава ХХI НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура – Плевен срещу присъда, постановена по НОХД №223/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен, с която подсъдимият К. К. И. е признат за невинен и е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 172б, ал. 2, предл. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 НК.

В протеста се навеждат доводи, че постановената присъда е неправилна и не съответства на събрания по делото доказателствен материал. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за несъставомерност на деянието от субективна страна, като се поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява знанието на подсъдимия за неправомерното използване на търговските марките. Иска се отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

1

В срока по чл. 322 НПК е постъпило писмено възражение от процесуалния представител на подсъдимия – адвокат М., в което се оспорва основателността на въззивния протест и се поддържа правилността на крайния извод на първоинстанционния съд за оправдаване на подсъдимия. Навеждат се доводи за недоказаност както на субективната страна на престъплението, така и срещу изводите относно обективната съставомерност на деянието, включително относно произхода, и неоригиналността на процесните стоки и наличието на реално настъпили значителни вредни последици. Пледира се протестът да бъде оставен без уважение и присъдата да бъде потвърдена, а при условията на алтернативност да бъдат изменени мотивите към оправдателната присъда, като се приеме, че деянието е несъставомерно и от обективна страна.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Плевен поддържа изцяло въззивния протест и изложените в него съображения, като счита, че по делото е доказано използването от подсъдимия в търговската му дейност на чужди търговски марки без съгласието на притежателите на изключителното право. Моли протестът да бъде уважен.

Защитникът пледира за оставяне на протеста без уважение и потвърждаване на оправдателната присъда. Поддържа изложените в писменото становище доводи за недоказаност на обвинението и се позовава на съдебна практика относно разпореждането с веществените доказателства при постановена оправдателна присъда, като поддържа, че процесните стоки не следва да бъдат отнемани в полза на държавата, а върнати на доверителя й.

В правото си на лична защита и последна дума подсъдимият заявява, че поддържа изложеното от защитника си и моли въззивния съд да потвърди присъдата на първата инстанция.

Въззивният протест е допустим, доколкото е подаден от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК, но разгледан по същество е неоснователен.

Първоинстанционният съд е признал подсъдимия К. И. за невинен за това, че на 26.07.2023г. в гр. Плевен, обл. Плевен, ж.к. „***“ № ***, вх.А, ет.1, ап.3 и чрез онлайн търговец - приложение „OLX“, без съгласието на притежателите на изключителното право на търговските марки „Nike“, „Adidas“, „Hugo boss“ и „Under armour“, да е използвал в търговската си 2 дейност по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, във вр. с ал.1 ЗМГО обекти на това изключително право, без правно основание - съгласно чл.13, ал.1 ЗМГО, като е предлагал за продажба и съхранявал с тази цел стоки (подробно описани артикули с поставени знаци на посочените марки), на обща стойност 12 556,20 лв. с ДДС.

Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд, е следната:

През 2023г. подсъдимият К. К. И. живеел с баща си, съпругата си и детето им в апартамент, находящ се гр.Плевен ж.к.“***“, бл.***, вх.А, ет.1, ап.3.

Подсъдимият имал основна трудова дейност по трудов договор с „Виваком България“ ЕАД. Заедно с това периодично осъществявал продажба на различни стоки онлайн чрез онлайн платформата „ОЛХ“ или Фейсбук.

През последната една година подсъдимият периодично пътувал до Република Турция, откъдето закупувал евтини дрехи, на които имало емблеми и надписи на различни известни запазени търговски марки. Тези дрехи били съхранявани в дома на подсъдимия и с тях осъществявал търговска дейност, като ги продавал чрез интернет.

Обявявал стоките за продажба в „ОЛХ“, като посочвал за контакт личния си мобилен телефон с номер **********, с посочено име на потребител „В.

И.а“ или „К.“, а доставката и плащанията се извършвали чрез посредничеството на куриерски фирми.

През периода от 01.07.2023г. до 20.07.2023г. включително, публикувал в платформата „ОЛХ“ следните обяви за онлайн продажба:

На 01.07.2023г. - мъжки тениски с различни размери с марката „Nike“;

На 01.07.2023г. - дамски памучен екип с марката „Nike Tech, Nike“;

На 03.07.2023г. - дамски тениски с марките „Nike“ и „Adidas“ На 04.07.2023г. - дамски клинове с марките „Under Armour и „Nike На 09.07.2023г. - памучни тениски с различни размери на марката „Hugo Boss“;

На 17.07.2023г. мъжки памучен екип с марката „Nike“ AIR Jordan“.

На 20.07.2023г. за онлайн продажба на мъжки тениски с марките „Nike“ и Under Armour“.

3

В началото на месец юли 2023г. по повод сигнал в Сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ на ОД МВР Плевен била извършена проверка в интернет платформи за продажба на дрехи, в рамките на която проверка било установено, че потребител с име „К.“ и „В. И.а“ посочва един и същ телефон за връзка - **********, с посочено населено място гр.Плевен. По повод на това служители предприели оперативно-издирвателни мероприятия, в резултат на които установили авторът на обявите – подсъдимият К. И. и адреса му в гр.Плевен.

На 26.07.2023г. около 10:30 часа служители от ОД МВР-Плевен свидетелите Ф.А., Х.Д. и В. И.а, посетили адреса на подсъдимия К. И. в гр.Плевен ж.к.“***“, бл.***, вх.А, ет.1, ап.3 и, позовавайки се на чл. 83, ал. 1, т.

1 ЗМВР, извършили „проверка“ на жилището, в хода на която в спалнята намерили множество дрехи, предмет на обвинението – 145 отделни артикула на спортни дрехи от инкриминираните марки (подробно описани).

Въз основа на официален отговор от Патентното ведомство е установено, че Adidas Ag Germani е притежател на права върху словесни, комбинирани и фигуративни марки „ADIDAS“; NIKE ENNOVATE C.V., USA е притежател на права върху словесни, комбинирани и фигуративни марки „NIKE“ и „NIKE AIR“; HUGO BOSS Trade Management GmbH & Co., KG е притежател на права върху словесни, комбинирани и фигуративни марки „BOSS HUGO BOSS“ и „BOSS SPIRIT BOSS HUGO BOSS“, а „UNDER ARMOUR“ — USA е притежател на права върху словесни, комбинирани и фигуративни марки „UNDER ARMOUR“.

Всяка от марките, е регистрирана съгласно Закона за марките и географските означения (ЗМГО), Мадридската спогодба и Регламент 207/2009/ЕС за търговската марка на Общността и са действащи на територията на Република България.

От същия официален отговор е установено, че в държавния регистър на марките не са вписани лицензионни договори за отстъпване на правото върху марките от страна на техните притежатели в полза на лица от Република България.

Първоинстанционният съд е приел, че от изисканата информация от куриерските фирми „Еконт“ и „Спиди“ се установява голям брой продажби с наложен платеж в полза на подсъдимия.

4

Тази фактическа обстановка е основана на обясненията на подсъдмия, дадени пред съда, показанията на свидетелите – полицейски служители Ф.А., Х.Д. и В. И.а, както и на св. А.Т., Л.Б., Х.Х., Т.Д. и К.К. – разпитани от съда, заедно с частично приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т.

2 НПК, показанията на св. Й.Ч., А.Т., Н.А., М.Д. и Д.Д., дадени пред орган на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 НПК.

За изясняване характера на иззетите стоки и тяхната стойност в досъдебното производство са били назначени и изготвени съдебно-маркова и оценителна експертиза, заключенията по които първоинстанционният съд е възприел като обективни, компетентно изготвени и съответстващи на останалия доказателствен материал.

От заключението на съдебно-марковата експертиза, изготвена от вещото лице П., районният съд е приел за установено, че поставените върху иззетите от дома на подсъдимия дрехи словни и фигуративни знаци са идентични или сходни до степен на идентичност с регистрираните търговски марки „NIKE“, „ADIDAS“, „HUGO BOSS“ и „UNDER ARMOUR“, като стоките, върху които са поставени, са от същия вид като тези, за които съответните марки са регистрирани. Въз основа на заключението съдът е приел още, че е налице вероятност за объркване на потребителите относно произхода на стоките и че иззетите изделия са неоригинални, респективно фалшифицирани, тъй като по делото не са били установени правно основание или съгласие на притежателите на съответните марки за поставянето и използването им върху тези стоки.

Съобразно заключението на съдебно марковата и оценителна експертиза, изготвена от вещото лице Попова, първоинстанционният съд е приел, че общата пазарна стойност на иззетите 145 броя изделия към момента на деянието възлиза на 12 556,20 лв. с ДДС. При определяне на тази стойност вещото лице, поради липсата на документи относно придобивната и продажната цена на конкретните вещи, е използвало средните пазарни цени на оригинални стоки от съответните марки, предлагани на българския пазар, а когато не е било възможно да бъде установен идентичен модел - цените на сходни по вид оригинални изделия.

Въз основа на така определената стойност и при позоваване на 5 разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/31.05.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, районният съд е приел, че причинените от деянието вредни последици имат парично изражение от 12 556,20 лв.

Съдът е направил решаващия си правен извод, че от обективна страна е осъществен квалифицираният състав по чл. 172б, ал. 2 НК, но е постановил оправдателната присъда, тъй като е намерил за недоказано подсъдимият да е съзнавал неоригиналния характер на стоките и съответно да е действал с изискуемия от закона умисъл.

Според съда за съставомерността на деянието е необходимо подсъдимият да е съзнавал, че използва в търговската си дейност чужди защитени марки без съгласието на правоносителите, като престъплението може да бъде извършено единствено умишлено. По делото обаче не било доказано по несъмнен начин подсъдимият И. да е знаел, че придобитите от него стоки са неоригинални и че използването на поставените върху тях знаци не е разрешено от притежателите на съответните марки.

До този извод районният съд е достигнал, след като не е кредитирал показанията на полицейските служители от досъдебното производство в частта им, в която свидетелите са заявили, че пред тях подсъдимият заявил, че знае, че стоките са фалшиви. Съдът е съпоставил тези показания с дадените непосредствено пред него показания на същите свидетели и е констатирал, че в съдебното заседание те не потвърждават подсъдимият да е правил подобно признание. Отчел е и обстоятелството, че протоколите за разпит на полицейските служители в досъдебното производство съдържат практически идентични формулировки, включително еднакви изрази и правописни грешки, макар разпитите да са проведени на различни дати, поради което е приел, че тези показания не представляват надеждна основа за установяване на знание у подсъдимия за неоригиналния характер на вещите.

За формиране на този извод съдът е отчел и заявеното от полицейските служители при непосредствения им разпит, че те самите не са могли със сигурност да разграничат оригиналните от неоригиналните изделия само по външния им вид, като предположението им, че вещите са фалшифицирани, е било свързано основно с обяснението на подсъдимия, че ги е придобил от Република Турция, както и с липсата на документи за произхода им. Тези обстоятелства съдът не е счел за достатъчни, за да установят по несъмнен 6 начин какво е било действителното знание на подсъдимия.