Решение № 249 от 06.04.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Бургас, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Радостина П. И.

Таня Д. Евтимова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20252100501162 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.247, вр. чл.250 от ГПК.

Подадена е молба от К. Г. Р., ЕГН: ********** от гр. Бургас, ж.к. "М. р.", бл.***, вх.*, ет.*, ап.*** чрез адвокат Надежда Арнаудова от БАК за поправка на очевидна фактическа грешка и за допълване на решение № 739/01.10.2025г., постановено по възз. гр. д. № 1162/2025г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

К. Р. твърди, че с диспозитива на решението съдът е осъдил ищците да му заплатят обезщетение за лишаването му от право на ползване на имот с идентификатор № *** в размер на 117 лева, но е пропуснал да посочи, че с решение № 1463/10.06.2019г. по гр. д. № 843/2017г. ищците са осъдени да му заплащат обезщетение за това, че е лишен от правото на ползване на имот с идентификатор № *** до извършване на делбата, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане на дължимите суми.

Р. твърди, че е подал две въззивни жалби, но съдът не се е произнесъл по възраженията, въведени в т. I I на първата жалба, поради което е постановил недопустимо решение, което трябва да се допълни.

В молба вх.№ 1656/26.01.2026г. Р. уточнява, че в диспозитива на решението съдът е пропуснал да посочи, че ищците са осъдени да му заплащат обезщетение в размер на 71,67 лева за лишаването му от право на ползване на апартамент с идентификатор № ***. Поради това, иска от съда да поправи допуснатата очевидна фактическа грешка. Едновременно с това, Р. уточнява, че съдът не се е произнесъл по т. II от първата въззивна жалба и иска от съда да допълни решението като постанови мотиви и диспозитив по тях.

Ответните страни И. Г. Р. и П. Г. Д. не представят писмен отговор.

Като взе предвид твърденията на страните и представените по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С решение № 260006/04.07.2024г., Районен съд – Бургас:

1

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните недвижими имоти, допуснати до делба:

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Бургас с адрес в гр. Бургас, ***, ет.3, ляв с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, разположен в сграда с идентификатор № ***, брой нива – 1 с площ по документи: 98,23 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кът за хранене, кухненски бокс с бар – плот; две спални с обща тераса, баня с тоалетна и килер, ведно с 5,701% идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 2,64 кв.м. идеални части от площта на общите части на сградите при квоти: 4/6 идеални части за И. Р.; 1/6 идеална част за П. Д. и 1/6 идеална част за К. Р. и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр.

Бургас с адрес в гр. Бургас, ***, ет.3, ляв с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, разположен в сграда с идентификатор № ***, брой нива – 1 с площ по документи: 62,94 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна, кухненски бокс, спалня с тераса, баня с тоалетна и мокро помещение, ведно с 3,653 % идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 1,92 кв.м. идеални части от площта на общите части на сградата при квоти: 4/6 идеални части за И. Р.; 1/6 идеална част за П. Д. и 1/6 идеална част за К. Р..

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Р. против И. Г. Р. и П. Г. Д. да му заплатят равностойността на всички лични вещи, останали в апартамента и на подобренията в него и на общите части на обща стойност 40 000 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Бургас в размер на 7 648 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П. Г. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 1 912,80 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Г. Р. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 1 912,80 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Подадена е въззивна жалба вх.№ 263035/23.07.2024г. от И. Г. Р. против решение № 260006/04.07.2024г. в частта, в която е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас и в частта, в която е осъдена да заплати държавна такса в размер на 7 648 лева. Жалбоподателката твърди, че съдът не е приложил правилно разпоредбата на чл.349, ал.1 от ГПК, тъй като по отношение на нея са налице предпоставките за възлагане на делбения имот - тя е преживяла съпруга и не притежава изцяло самостоятелно жилище. По отношение на държавната такса, Р. твърди, че същата е определена неправилно върху стойността на дела с ДДС. И. Р. иска от въззивната инстанция да отмени решението в обжалваните части и да й възложи самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас, както и да измени определената държавна такса.

Подаден е писмен отговор от П. Г. Д., в който страната заявява, че се присъединява към въззивната жалба на Р..

Подадена е молба вх.№ 263033/23.07.2024г. за поправка на очевидна фактическа грешка от И. Г. Р. и П. Г. Д.. Молителите твърдят, че таксите, които са осъдени да заплатят, са определени неправилно, тъй като са изчислени върху стойността на дяловете с ДДС.

Подадена е въззивна жалба вх.№ 263056/26.07.2024г. от К. Г. Р. против решение № 260006/04.07.2024г. Жалбоподателят твърди, че

I. Решението е недопустимо, тъй като:

1. Съдът не се е произнесъл по всички негови претенции, с което го е лишил от една инстанция по съществото на спора.

2. В съдебното решение липсва диспозитив по искането му за присъждане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване върху двата процесни имота, 2 независимо че такова обезщетение му е присъдено още в първата фаза на делбата. Той заявява, че отново го е поискал в претенцията по сметки в първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, но съдът не се е произнесъл.

3. Съдът го е осъдил да заплати държавна такса, която е изчислена върху стойността на дела с ДДС, което е неправилно.

Поради това, Р. иска от съда да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по претенцията.

II. Решението е неправилно, тъй като:

1. Съдът неправилно е приел, че не може да му възложи в дял един от двата апартамента, защото притежава по 1/6 идеална част от тях. Жалбоподателят подчертава, че в първото по делото заседание във втората фаза на делбата е поискал от съда да постави в негов дял апартамента, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ***, тъй като не притежава друг жилищен имот, за което е представил удостоверение от Община Бургас. Жалбоподателят оспорва изводите на районния съд в частта, в която спорният въпрос е отнесен към имущества в режим на съпружеска имуществена общност и твърди, че съдът не е обсъдил втората възможна хипотеза, която е осъществена по отношение на него, тъй като имотът е наследствен и той е живял в него към момента на откриване на наследството. Поради това, Р. иска от съда да отмени решението в частта, в която съдът е изнесъл на публична продан самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Бургас и да постави този имот в него дял.

2. Съдът неправилно е отхвърлил претенцията му сметки „в цялост“ без да разгледа всяка една от тях поотделно и без да обсъди събраните по делото доказателства.

Жалбоподателят анализира показанията на свидетелите, събрани в първата и във втората фаза на делбата и подчертава, че съдът не ги е обсъдил въобще.

3. Съдът неправилно е отхвърлил и претенцията му за присъждане на обезщетение за лишаването му от правото на ползване на процесните имоти. Нещо повече. В решението съдът недопустимо е приел, че такова искане не е предявено и не е обсъдил заключението на вещото по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза.

Жалбоподателят иска от въззивната инстанция да отмени решение № 260006/04.07.2024г. като неправилно и необосновано, да разгледа претенциите му и да ги уважи.

Ответните страни И. Г. Р. и П. Г. Д. представят писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба.

С решение № 260007/30.09.2024г., Районен съд – Бургас допуска поправка на очевидна грешка в решение № 260006/04.07.2024г. по отношение на таксите, които страните са осъдени да заплатят, а именно:

ОСЪЖДА И. Г. Р. да заплати държавна такса по сметка на Районен съд – Бургас в размер на 6 375,70 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА П. Г. Д. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 1 593,98 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Г. Р. да заплати по сметка на Районен съд – Бургас държавна такса в размер на 1 593,98 лева и 5,00 лева – държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По въззивните жалби е образувано ВГД № 20242100501917 по описа на Окръжен съд – Бургас.

С разпореждане № 4321/30.12.2024г., съдът оставя въззивната жалба на Р. без движение и му указва да изправи нередовностите.

Със заявление вх.№907/16.01.2025г. Р. изрично заявява, че прави искане за допълване на решението.

С определение № 434/13.02.2025г., Окръжен съд – Бургас прекратява производството 3 по делото и го връща на Районен съд – Бургас за допълване на съдебното решение на основание чл.250 и чл.248 от ГПК.

С решение № 260000/27.02.2025г., съдът допълва решение № 260006/04.07.2024г. със следния диспозитив:

ОТХВЪРЛЯ иска на К. Г. Р., ЕГН: ********** против И. Г. Р., ЕГН: ********** и П. Г.

Д., ЕГН: 7411200673 за изменение на първоинстанционното решение, по силата на което И.

Г. Р. и П. Г. Д. са осъдени да заплащат на К. Г. Р. сумата от 71,67 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване на допуснатите до делба апартаменти, както следва: за СОС с идентификатор № *** – 71,67 лева, а за СОС с идентификатор № *** – 45 лева, считано от датата на подаване на исковата молба на 02.02.2017г. до извършване на делбата и отхвърля иска като неоснователен и недоказан за разликата до претендираните 300 лева месечно, считано от 24.01.2017г. до приключване на делбата, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата до окончателното изплащане на сумите.

Подадена е въззивна жалба вх.№ 261450/02.05.2025г. от К. Г. Р. против решение № 260000/27.02.2025г. Жалбоподателят твърди, че:

I. Решението е недопустимо, тъй като:

1. Съдът не е изпълнил указанията на БОС и отново не се е произнесъл по конкретно визираните претенции по сметки, предявени от него и приети за разглеждане от съда, с което го е лишил от една инстанция по съществото на спора.

2. В решението липсва диспозитив по искането му за присъждане на обезщетение за лишаването му от правото да ползва двата процесни имота, независимо, че такова обезщетение му е присъдено още в първата фаза на делбата и той го е поискал отново в претенцията по сметки, предявена в първото съдебно заседание във втората фаза на делбата.

Тази претенция по сметки, е приета за разглеждане от съда, но не е разгледана и обсъдена в решението.

Поради това, Р. иска от съда да обезсили обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по претенцията.

II. Решението е неправилно, тъй като съдът не е имал основание да остави без уважение искането му за присъждане на обезщетение за лишаване от право на ползване на процесните имоти. В подкрепа на твърдението си, жалбоподателят цитира направеното от него искане: „Предвид факта, че само ищците реализират доходи от процесния имот, моля да осъдите ищците да ми заплащат обезщетение за лишаване от правото ми на ползване на делбения имот и на собствените ми вещи в апартамента, съгласно наследствения ми дял, което оценявам в размер от по 300 лева на месец, считано от датата на поканата – 24.01.2017г. до приключване на делбата, ведно със законната лихва, считано от датата на поканата до окончателното изплащане на сумите“.