Решение № 2818 от 13.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2818 гр. Варна, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря ВеселИ. Д. Г.ева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20263110100599 по описа за 2026 годИ. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове от И. Д. Д. срещу „*********“ ЕООД, главен иск за прогласяване нищожността на Договор № ****** от 10.12.2024 г. за предоставяне на потребителски кредит, сключен с ответника, на основание чл. 26, ал. 1, предл.

1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, а в условията на евентуалност, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

В исковата молба, както и в уточнителната молба се излагат доводи, че между страните на 10.12.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата, на който на ищеца е била предоставена сумата от 5000 лева. Сочи, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „******“ ЕАД. Твърди, че на същата дата е сключен договор за поръчителство от кредитополучателя и поръчителя с уговорено възнаграждение от 5300 лева. Оспорва подписването на договора.

Излага доводи, че договорът за кредит противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото липсва яснота как е формиран размерът на ГПР, както и че в същия не е включено възнаграждението за предоставянето на поръчителство.

Счита, че с вноската за поръчителство се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.

1

4 от ЗПК, доколкото ГПР е над 70 %. Позовавайки се на практика на СЕС излага доводи за нищожност на целия договор за кредит. Счита, че договорът е във вреда на потребителя, доколкото води до значително неравновесие между правата и поетите задължения. Моли за уважаването на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „*********“ ЕООД, в който се оспорват наведените от ищцата доводи за недействителност на клаузи от сключения между страните договор за потребителски кредит. Сочи, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за сключването на договора за кредит. Излага се, че при кандидатстване всеки кредитополучател може да избере да сключи договор за гаранция с гарант (поръчител), предложен от кредитора или да посочи поръчител, избран от него. В настоящия случай, ищецът сам избрал „*******“ като поръчител, като се твърди, че получил необходимата информация за сключване на договорите и е потвърдил изрично чрез CMC, че желае да сключи договора за потребителски кредит при посочените условия.

Излага доводи, че ответникът не е страна по сключения договор за поръчителство, откъдето навежда твърдения за недопустимост на предявените искове за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция, доколкото същите не са предявени срещу надлежната страна - „*******“, а срещу заемодателя „*********“ ЕООД. Намира за недоказана исковата претенция. Сочи, че доколкото договорът за гаранция касае услуга с трето лице, то разходът за нея не се включва в ГПР по кредита.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:

За успешното провеждане на предявените установителни исковеъе при условията на пълно и главно доказване иещцът следва да установи: наличието на облигационна връзка по договор за кредит, сключен на 11.12.2024 г. съответно с ответника „*********“ ЕООД; твърденията си, водещи до 2 недействителност на този договор, че в ГПР е ясен, както и че не е включено възнаграждението за поръчителство, както и че таксата за предоставяне на гаранция е в размер на 5300 лева. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, в това число: че ответникът „*********“ ЕООД е предоставил на потребителя изискуемата преддоговорна информация при сключването на договора за кредит; че общият размер на кредита, ГПР и ГЛП са ясно посочени; че са посочени условията за издължаване на кредита от потребителя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между „*********“ ЕООД и И. Д.

Д. е сключен договор за потребителски кредит № ****** от 11.12.2024 г., по силата, на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 5000 лв., обезпечен с договор за поръчителство.

По повод на главния установителен иск за нищожност на договора за потребителски кредит № ****** от 11.12.2024 г., съдът намира следното:

По възражението за нищожност на договора по арг. от чл. 22, вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК съдът съобрази, че процесният договор за предоставяне на кредит от разстояние е сключен при условията на ЗПФУР. В производството не се оспорва сключването на договора, както и получаване на главницата по същия в размер на 5000 лева.

С оглед на горното, следва да се приеме, че е доказано основанието на вземанията, а именно: наличието на сключен от разстояние между страните договор за потребителски кредит от 11.12.2024 г., който не противоречи на чл.

10, ал. 1 от ЗПК.

По възражението за нищожност по аргумент от чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1 от ЗПК настоящият съдебен състав съобрази, че от съдържанието на ангажирания договор се констатира още, че уговореният между страните годишен лихвен процент възлиза на 23,33 %, а ГПР - 49,66%. Така общата сума за връщане по заема е равна на 6750 лева, формирана от заетата сума и договорната лихва. Срокът за погасяване на заема е 18 месеца, като месечните вноски са посочени в погасителния план – неразделна част от договора. В чл. 5 от договора, страните са уговорили задълженията по кредита да бъдат обезпечени с поръчителство от „******“. В производството не се оспорва 3 сключването на договор за поръчителство. В чл. 1.6 от същия е посочено, че възнаграждението за поръчителство е в размер на 5300 лева,платимно на 18 вноски Възнаграждението за поръчителство надвишава с около 105 % чистата стойност на кредита.

В погасителния план е посочен размерът на всяка една месечна вноска.

Същата включва заетата сума и договорната лихва, но не и възнаграждение за поръчителство, като се получава обща дължима сума по кредит съобразно погасителния план от 6750 лева, респ. след добавяне на възнаграждението по поръчителя – 12050 лева. След служебно извършени изчисления съдът намира, че при включването на възнаграждението за поръчителство, ГПР възлиза на 161,80 %.

Настоящият съдебен състав, съобразявайки клаузите на договора за кредит, намира, че същият представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо правоотношението приложение намират нормите на специалния закон, а по аргумент от чл. 24 от ЗПК – и уредбата на неравноправните клаузи в потребителските договори. Проверката з а платежоспособността ан длъжника предхожда сключването на договора.

Като икономически по-силна страна в правоотношението, кредиторът, който по занятие извършва дейност по кредитиране, разполага с редица правомощия за събиране на информация за фИ.нсовото състояние на длъжника и възможностите му за бъдещо изпълнение /арг. от чл. 16 о т ЗПК/, като след анализ на данните има възможност да прецени дали да сключи договора или да откаже предоставянето на кредита /чл. 18 от ЗПК/.

Поради това съдът намира, че сключването на договора за гаранция в случая е задължително условие при отпускане на процесния кредита. В допълнение, следва да се има предвид, че според клаузите на договора за кредит /чл. 5/, договорът за поръчителство, следва да се сключи не по-късно от края на работния ден, в който е сключен заемът, т.е потребителят реално не разполага с време да осигури личен поръчител и то такъв, който да отговаря на строгите изисквания на фИ.нсовата институция. Ето защо е несъмнено, че предложените от кредитора възможности за отпускане на кредита, водят до единствено възможен избор на потребителя да ползва услуга от определен от кредитодателя професионален гарант. Изложеното дава основание да се приеме, че въпреки условното описание в преддоговорната информация, 4 кредиторът е бил напълно наясно какъв ще е размера на задължението на кредитополучателят във връзка с ползване на услугата /посочена като допълнителна/ договор за гаранция Гореизложеното води и до извода, че в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 1 6 о т ЗПК изискване към доставчика на фИ.нсова услуга оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.

Въпреки, че всеки един от договори – този за кредит и този за гаранция, формално представляват самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно цяло.

С оглед изложеното съдът намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за обезпечаване вземанията на ответника по процесния договор за потребителски кредит, отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита. Съдът намира, че не са нужни специални знания, за да се установи след вземане предвид и заплащането по договора за поръчителство, че реалният годишен процент на разходите надхвърля максимално допустимият по закон по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и събран с посочения размер на ГПР в договора възлиза на 162,90%. При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1 0 о т ЗПК, тъй като в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 от ЗПК, която предвижда, че когато 5 не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради което доводите на ответника в обратен смисъл се явяват неоснователни.

С оглед основателността, на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД съдът не дължи произнасяне по евентуалния иск за нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК , доколкото не се е сбъднало процесуалното условие за разглеждането им /в този смисъл решение № 198/10.08.2015г., постановено по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС/.

Относно съдебно-деловодните разноски:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, на ищцеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски – 138,05 евро – държавна такса и 204,54 евро – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Водим от изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , по иска на И. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: ********* ********* срещу „*********“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *********, *********, на Договора за потребителски кредит № ****** от 10.12.2024 г., сключен между страните.

Разпечатката съдържа 39 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d867907-00d6-45ed-8c80-99a878b06ffb