Определение № 63 от 17.02.2025, Окръжен съд - Търговище

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Търговище, 17.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20253500500065 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

С Разпореждане № 262 от 31.12.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 155/25 г., по описа на Районен съд – Търговище, съдът е отхвърлил заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: (населено място) представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника Е. К.- юрисконсулт, против О. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес : (населено място), за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите от 274.37 лв., договорна лихва за периода 20.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; сумата от 116.42 лв. законна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 29.01.2025г.; сумата от 595.03 лв. - неплатено възнаграждение за закупени и използвани допълнителни услуги - Фаст- 280.03 лв. и Флекси- 315, както и за сумата от 400.00 лв., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по кредит, начислена на 20.07.2023 г., както и в частта за разноските за възнаграждение на юрисконсулт над размера от 50 лв. до пълния претендиран размер от 260 лв., и държавна такса над 25,00 лв. до 37,54 лв., като неоснователно, на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК .

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал заявителят, който е депозирал жалба в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК. Постановеното 1 разпореждане се обжалва в частта, в която съдът е отхвърлил заявлението относно сумите: 274.37 лв.- непогасено договорно възнаграждение за период от 20.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; 116.42 лв. - законна лихва за забава от 05.06.2024 г. до 06.07.2023 г.; 849.06 лв. - лихви за забава за период от 06.07.2023 г. до 29.01.2025 г. В жалбата се излагат твърдения за неправилност на съдебният акт, с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът в заповедното производство не може да се произнася по действителността на договора за потребителски кредит. А мотивите относно наличието на нарушение на правата на потребителя са неправилни. Допълнителният пакет услуги не са условие за сключване на договора за кредит, а са избор на потребителя, като в този смисъл не са и неравноправни клаузи. ГПР не надхвърля петкратния размер на законната лихва и определен по този начин, не представлява нарушение на закона и добрите нрави. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт, като место него се постанови друг, с който да бъде постановено издаване на заповед за изпълнение на сумите по заявлението, ведно с разноските по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна жалба е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество приема същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е образувано по депозирано от на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752 против О. А. М., ЕГН ********** заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 822.72 лв. - главница, ведно със законната лихва от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 274.37 лв., договорна лихва за периода 20.06.2023 г. до 05.06.2024 г.; сумата от 116.42 лв. законна лихва за периода от 05.06.2024 г. до 29.01.2025г.; сумата от 595.03 лв. - неплатено възнаграждение за закупени и използвани допълнителни услуги - Фаст- 280.03 лв. и Флекси- 315, както и за сумата от 400.00 лв., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноски по кредит, начислена на 20.07.2023 г., както и разноски в размер на 73.54 лв. - държавна такса и 260 лева - юрисконсултско възнаграждение. Съдът е отхвърлил заявлението като е развил мотиви, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, за които съществува обоснована вероятност, че са неравноправнии имат за цел да 2 заобикалят императивните разпоредби на чл.19, чл.10, чл.22 и чл.33 от ЗПК.

От правна страна, съдът приема следното: Частната жалба е неоснователна.

По силата на писмен договор за потребителски кредит № 40012073591 от 14.09.2022 г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и О. А. М., на ответника е предоставена сума в размер на 1 000 лв. със срок на погасяване 30 месеца. Размерът на вноската по кредита е 53.81 лв. с ГПР 48.91% и ГЛП 41,00%., лихвен процент на ден 0.11%. В резултат дължимата по кредита сума възлиза на 1 614.05 лв. В тази сума са включени сбора от общия размер на кредита и възнаградителната лихва, без да се включват общите разходи за потребителя. ГПР е посочен като абсолютна стойност 48.607% и не е ясно какви разходи са включени в него освен лихвата от 41,00%. Предвидено е възнаграждение за закупени пакети от допълнителни услуги в размер на 400 лв. пакет „Фаст“ и 450 лв., пакет „Флекси“, като вноската по закупена допълнителна/и услуга/и е 28.33 лв. и е дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от закупените допълнителни услуги е 2 464.05 лв., а общият размер на вноската е 82.14 лв. Така при заем от 1 000 лв., в края на договора, ответникът ще дължи сумата от 2 464.05 лв.

Сключения договор за потребителски кредит, не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, съгласно който договорът за потребителски кредит съдържа, „годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.

Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Спазването на това изискване дава информация на потребителя как е образуван размера на ГПР, респ. цялата дължима сума по договора. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче яснота как е формиран годишния процент на разходите по кредита /кои 3 компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият размер 48.91%/. Така посочения ГПР не отчита цялата финансова тежест за длъжника.

Само посочването на стойностното изражение на ГПР, не съответства на изискването на ЗПК и ЗПП за добросъвестност и равновесие между правата на търговеца и и задълженията на потребителя. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.

Освен горното, съгласно чл.10 а, ал.2 от ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съглашението относно ДПУ, предвид стойността на т.нар. допълнителни услуги в размер на общо в размер на 850 лв., значителна спрямо размера на основното задължение, води до съществено неравновесие между правата и задълженията на доставчика на услугите и потребителя по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Така определената сума по допълнителния пакет реално оскъпява кредита чрез въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в договора ГПР, като последицата е значително и драстично увеличение на тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит. От това следва извод, че процесният договор само на това основание се явява недействителен, поради което кредиторът следва да понесе санкцията за своето недобросъвестно поведение и потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва или други разходи по него (чл. 23 ЗПК). Първоинстанционният съд е отхвърлил заявлението в тази част на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, именно с мотива, че вземането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това. Поради горното отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона и частната жалба против разпореждането следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частната жалба на „Профи кредит България“ ЕООД ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: (населено място), представляван от Св. Н. Н., Н. М. Л. и Я. К. Ч., действащи чрез пълномощника Г. А. - юрисконсулт, против Разпореждане № 262 от 31.01.2025 г., постановено 4 по гр.д. № 155/25 г., по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5