Решение № 62 от 05.03.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Карлово, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. И. при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело № 20255320101849 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, предявен от Р. И. М., ЕГ: **********, от ***, съдебен адрес: ***, чрез адв. Н. М. против „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ 146 /сграда „А“/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С. Я..

В искова молба са изложени фактически твърдения, че ищецът е сключил, като заемополучател, с „Кредисимо“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3086422 за сумата от 6000.00 лв., при ГПР 66.37 % и ГЛП 52.00%, която следвало да се върне на 24 бр. вноски. Кредитополучателят е следвало да сключи застраховка в размер на 1369.40 лв.Така общият размер на кредита бил в размер на 7369.40 лв.

Съгласно т.III.12 от Общите условия, ищецът следвало да се сключи с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК:********** Договор за поръчителство, с цел обезпечаване на договора за кредит. По силата на договора за поръчителство дължимото възнаграждение за поръчителя било в размер на 3920.04 лв.

Ищецът твърди, че в договора за потребителски кредит липсват условия за прилагането на посочения ГЛП. Не ставало ясно дали е фиксиран 1 или променлив. Не бил посочен общият размер на дължимата възнаградителна лихва. Освен това погасителният план не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, не ставало ясно каква част от претендираната сума е главница, каква част е лихва, каква част е такса гарант.

Тоест, не ставало ясно какво включват погасителните вноски. Освен това в договора за кредит била посочена само абсолютна стойност на ГПР, но нямало разписана методика кои компоненти са включени в него. Не ставало ясно дали възнаграждението на поръчителя в размер на 3920.04 лв. е включено в ГПР. В този смисъл бил нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Не ставало ясно какъв е процентът на оскъпяване по кредита.

Налице било заобикаляне разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Двете дружества били свързани лица, като едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД било „Кредисимо“ АД. С договора за поръчителство не се целяло реално обезпечаване на кредита, а се целяло едно допълнително оскъпяване на кредита. Посочването на ГПР, който не е действително приложеният, представлявало заблуждаваща търговска практика. На посочените основания договорът за потребителски кредит бил изцяло недействителен. Възнаграждението на поръчителя се явявало разход по кредита и следвало да бъде посочено в договора за кредит. Доколкото това не било направено, потребителят бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за нищожен, като противоречащ на закона, Договор за потребителски кредит № 3086422/ 01.12.2024 г., сключен между него и „Кредисимо“ ЕАД. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД, чрез юрк. В.

Т. е подал отговор на исковата молба. Посочва, че между дружеството и ищеца е сключен Договор за потребителски кредит № 3086422/01.12.2024 г. за главница от 7369.40 лева, която следва да бъде върната за срок от 24 месеца, при фиксиран ГЛП от 52.00 % и ГПР от 66.37 %. Не оспорва твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата предоставената му съгласно договора за кредит главница. Следвало да се направи и уточнението, че 6000.00 лева от 2 главницата били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 1369.40 лева била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 1369.40 лева кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение било заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя, директно към доставчика на услугата. Съгласно уговореното между страните, при точно спазване на броя вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от кредитополучателя суми щял да бъде 12 130.17 лева (главница от 7369.40 лева и 4760.77 лева – договорна възнаградителна лихва).

Ответникът излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция и действителност на сключения между страните договор за потребителски кредит. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди разноските по делото. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски, като оспорва, че ищецът е материално затруднено лице по чл. 38, ал.

1, т. 2 на ЗАдв., оспорва че е приложим чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. В условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че на процесуалния представител на ищеца са дължими разноски, моли да бъде определено възнаграждение в справедлив размер спрямо ниската правна и фактическа сложност на производството, който да бъде и под определения размер по Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 01.12.2024 г., между „Кредисимо“ ЕАД и Р.

И. М. е сключен Договор за потребителски кредит №3086422 /л.28-31/, по силата на който „Кредисимо“ ЕАД се задължава да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 7369.40 лева, от които 6000.00 лева са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 1369.40 лева е заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия.

Уговорено е заемната сума да бъде върната на 24 месечни вноски, при фиксиран ГЛП от 52.00 % и ГПР от 66.37 %. Посоченият общ размер на сумата за погасяване е 12130.17 лева.

3

По делото е представен договор за предоставяне на поръчителство от 01.12.2024 г., сключен между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД, заедно с Приложение № 1 към него с обективиран погасителен план /л.5-10/. От съдържанието на договора е видно, че същият е сключен във връзка с договора за потребителски кредит №3086422/01.12.2024 г., между „Кредисимо“ ЕАД и Р. И. М.. „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството му на гарант, е поело задължението да отговаря за задълженията по договора за потребителски кредит пред кредитора солидарно с поръчителя /чл. 1, ал. 1 от договора/. За поемане на задължението по договора, в полза на гаранта „Ай Тръст“ ЕООД е уговорено възнаграждение в размер на сумата от 3920.04 лева, платима от потребителя на датата на падежа по договора за кредит /чл. 1, ал. 2 от договора за поръчителство и Раздел II, т. 1 от Приложение № 1 към него/.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

На първо място, съдът намира, че процесният договор е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.

Процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

По отношение на действителността на договорите за потребителски 4 кредити, приложими са специалните и разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на ДиректИ.

2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на ДиректИ.

87/102/ЕИО на Съвета. Съгласно съображение 19 от ДиректИ.та, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.

Според съображение 31 от ДиректИ.та, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед горецитираните цели на ДиректИ.та следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е договорната възнаградителна лихва.

Въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за предоставеното 5 поръчителство представлява разход по договора за кредит, който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг. чл. 19, ал. 1 и ал.

2 ЗПК.

Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. По отношение на ищеца, който е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД, възниква допълнително парично задължение – заплащане на възнаграждение. Съгласно чл. 8, ал.1 и ал.4 от договора предоставяне на поръчителство потребителят заплаща възнаграждение по един от следните начини: 1)по банкова сметка на поръчителя /която не е посочена/ и 2) по банкова сметка на „Кредисимо“ ЕАД /описана в договора/ или по начините, установени в договора за потребителски кредит, за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно чл.8, ал.5 от договора за предоставяне на поръчителство, „Кредисимо“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по този договор. Видно от приложението към този договор, възнаграждението се заплаща на месечни вноски за периода на действие на договора, на датата на падежа на съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Всички тези уговорки водят до извода, че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство всъщност представлява скрито възнаграждение по договора за потребителски кредит, което следва да се включи в размера на ГПР. В посочения в договора за кредит 6