Решение № 1026 от 16.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1026 гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000500611 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 8337/24.01.2024 г. и с вх.№ 6130/18.01.2024 г. ( по регистратурата на СГС ) и на двете страни по делото срещу неизгодните за тях части от решение № 6569 от 20.12.2023 г. на СГС, I – 18 състав, по гр.д.№ 773/2023 г., произнесено по искове по член 49 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД за вземане от обезщетение за неимуществени вреди и за законна лихва върху него от датата на деликта.

Първата жалба е подадена от ищеца Е. Д. С. от град София чрез пълномощника му – адвокат Т. Х. и е насочена срещу решението в частта относно отхвърляне на иска за горницата над 20 000 лева до 30 000 лева.

Съдържа оплаквания, че присъденото обезщетение е в занижен размер поради необсъждане на всички доказателства и несъобразяване на тежестта на получените телесни увреждания, предприетото лечение, периода на временна неработоспособност, търпените емоционални вреди и битови неудобства, 1 икономическата конюнктура и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за неимуществени вреди при сходни увреди съобразно посочена казуална практика на СГС и САС.

Втората жалба е подадена от ответника - Столична община - чрез пълномощника му-Д. Х.,началник на ГРДИЧР, район„ Лозенец“ и е насочена срещу решението в осъдителната му част . С нея се оспорват изводите на съда за неоснователност на възражението по член 51, ал.2 от ЗЗД, основано на факти, че скоростта и движението на ищеца - водач на електрическа тротинетка- не са съобразени с изискванията на ЗДвП и той не е провел рехабилитация и на възражението, че Общината не отговаря за стопанисването на шахтата , като изведени в нарушение на член 12 и член 235 от ГПК - при липса на обсъждане на доказателствата, в т.ч. заключението на вещото лице, поотделно и във взаимовръзка. Оспорен е изводът, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди е в размер от 20 000 лева, поради невзимане под внимание на установените със СМЕ обстоятелства : травмата не е оказала влияние върху нормалното извършване на обичайните дейности в ежедневието; не е довела до промяна в трудовата активност и професионална заетост на ищеца; болките не са били с висок интензитет и са отшумели след 30 дни ; произлезлите за ищеца затруднения не са били по – големи от обичайните. Поддържа се, че липсва оценка за отражението на всяко едно от обуславящите вредите обстоятелства при определяне на размера на обезщетението .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК страните не са подали отговори .

В проведеното открито съдебно заседание всяка от тях е изразила становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна жалба .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби , изразените от процесуалните представители на страните в в откритото съдебно заседание становища и съобразно член 269 от ГПК, въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Обжалваното решение е произнесено по искове по член 49 във връзка с член 52 от ЗЗД и член 86,ал.1 от ЗЗД на Е. Д. С. срещу Столична община за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 30.05.2020 г. до 2 окончателно плащане по твърдения, че на 30.05.2020 г. в 21,30 часа при движение с електрическа тротинетка в град София по улица „ Кораб планина“ № 33 и преминаване през пропаднала ( под нивото на пътя ) шахта ищецът загубил равновесие и паднал, получил счупване на горния край на раменната кост, подкожен хематом и кръвонасядане в областта на кръста, дясна мишница и по предна повърхност на гръдния кош вдясно , охлузвания в областта на лявата ръка и китката на лявата ръка, поставена му била имобилизационна превръзка тип „ Дезо“ ; имал затруднения в движението на крайника и болки; между 30.05.2020 г. и 29.06.2020 г. бил в отпуск поради временна неработоспособност; изживял емоционален дискомфорт и безспокойство, получил като реакция на инцидента разстройство в адаптацията ; травмата му попречила да изпълнява професионалните си ангажименти като фризьор и ежедневните битови дейности ; ответната Община отговаря за бездействието на служителите й при извършване на дейностите по член 31 от ЗП и член 167,ал.1 от ЗДвП, насочени към поддръжка на пътищата и улиците – общинска собственост – в изправност, сигнализиране за препятствия и нередности в техническите съоръжения по тях и отстраняването им във възможно най – кратък срок и за произтеклите от него за ищеца неимуществени вреди.

Ответникът оспорил исковете като недопустими и неоснователни , въвел възражение, че друг правен субект - „ Топлофикация София“ ЕАД - е собственик на шахтата като част от топлоснабдителната система и отговорен за поддръжката й, както и възражение по член 51,ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на вредите от ищеца поради движение не най – близо до дясната граница на платното и непровеждане на рехабилитация и физикално лечение .

Според свидетелствата на Л. Б. ( очевидец ) инцидентът с ищеца настъпил на 30.05.2020 г. при движението му с тротинетка по улица „Кораб планина“ пред управлявания от свидетелката лек автомобил ; внезапно той паднал и видимо притеснен, седнал на тротоара, отказал предложението на свидетелката за обаждане на спешния телефон и изчакал пристигането с джип на трето лице, което поело ангажимент да го закара до „ Пирогов“. Не са оспорени констатациите в решението, че преди падането ищецът е преминал през пропаднала шахта и получил счупване на горния край на раменната кост, подкожен хематом и кръвонасядане в областта на кръста, дясна мишница и по 3 предна повърхност на гръдния кош вдясно, охлузвания в областта на лявата ръка и китката на лявата ръка. Механизмът на ПТП, установен със заключението на СМЕ , е следният : предното колело на управляваната от ищеца тротинетка в попаднало в пропаднала шахта , ищецът паднал върху терена при опънат и отведен встрани десен горен крайник, при което крайникът понесъл цялата маса на телесното тегло в комбинация с кинетичната енергия, придадена от ускорението от движението с тротинетката, травматичните увреди по кожата на тялото са получени при директен механизъм – в резултат на удар с или върху тъп и твърд предмет и при плъзгане на тялото върху грапава повърхност .

Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза и съдържащото се в него графично изображение, шахтата, през която ищецът е преминал, е средната от общо трите шахти, разположена по – близо до оста на улицата. Към извършения от вещото лице оглед тя продължава да е „ леко пропаднала“ , с разлика от поне сантиметър между капака й и нивото на пътната настилка ( отговор от вещото лице в съдебен протокол на л.101 от делото на СГС). С тази шахта завършва подземен топлопровод с отклонения за сгради в ЖК „ Лозенец “ в частта пред улица „Кораб планина“ № 33, реконструиран въз основа на издадено на СО,район „Лозенец“ и „Топлофикация София“ ЕАД разрешение за строеж № Б 010/17.04.2015 г.

Според действащата правна уредба – член 130,т.2 от ЗЕ и член 9,ал.1 от Наредба № Е- РД -04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обнародвана Дв,бр.25 от 20.03.2020 г. – топлопреносното предприятие поддържа обектите и съоръженията на топлопреносната мрежа в съответствие с техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация ,определени в наредбите по член 83,ал.1,т.2 и член 125,ал.4 от ЗЕ . Топлопроводите и технологичните съоръжения, разположени между границите на собственост на топлопреносното предприятие с топлоизточника и / или с потребителите , служещи за пренос на топлинна енергия от топлоизточника до потребителите са елементи от топлопреносната мрежа, която е част от топлоснабдителната система - член 611, ал.1 от Наредба № 9 от за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи, издадена на основание член 83,ал.1,т.2 от ЗЕ, обнародвана Дв,бр.72 от 17.08.2004 г. с последващи изменения и допълнения.

Трасетата на топлопреносната мрежа в урбанизираните територии се 4 разполагат в съответствие с изискванията на Наредба № 8 от 1999 за правила и нормативи за разполагане на проводи и съоръжения в населените места – член 79,ал.1 на Наредба № 15 от 28.07.2005 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и експлоатация на обектите и съоръженията за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия , издадена на основание член 125,ал.4 от ЗЕ и обнародвана в Дв,бр.68 от 19.08.2005 г.

Според член 5,ал.2 от Наредба № 8/1999 г. (обн. Дв,бр.72 от 13.08.1999 г. в сила от 14.09.1999 г. ) нивото на входните отвори на подземните технически проводи, респ. капаците на шахтите трябва да съвпада с нивото на уличното платно, тротоара или пешеходната зона .

Топлопреносното предприятие е длъжно да поддържа процесната шахта и ако тя е пропаднала да я приведе в състояние, което отговаря на изискването по член 5,ал.2 от Наредба № 8/1999 г. Но улицата е общинска собственост член 2,ал.1,т.1 от ЗОбС, управлява се и се стопанисва от Столична община – член 11,ал.1 от ЗОбС. Тя има задължение по член 167, ал.1 от ЗДвП да сигнализира незабавно за препятствията по уличното платно, макар друг правен субект да е задължен с поддръжката на шахтата и с привеждането й в съответствие с посоченото по – горе нормативно изискване. Фактът на неизпълнението на задължението по член 167,ал.1 от ЗДвП от служителите , на които общината е възложила дейностите по стопанисването на улиците, е изрично посочен като основание на иска за вземането от обезщетение . С категоричност следва да се приеме, че е имало от тяхна страна бездействие ( и след инцидента с ищеца, до края на 2023 година ) : не са сигнализирали за наличната неравност, образувала се от пропадането на капака на топлофикационната шахта под нивото на уличното платно и не са организирали движението около нея по начин, осигуряващ нормалното преминаване на участниците в движението . Бездействието е противоправно и виновно, съставлява причина за получените от ищеца при пропадането в шахтата травматични увреждания и обосновава отговорността на Столична община за произлезлите за ищеца неимуществени вреди – член 49 от ЗЗД .

По делото е установено със заключението на СМЕ , че полученото от 33годишния ищец счупване на горния край на раменната кост е с дислокация на туберкуларния фрагмент по – голяма от 5 мм, което наред със следващата от младата възраст на пострадалия ежедневна трудова активност , е показание за 5 провеждане на оперативно лечение. При приложеното консервативно лечение само - поставяне на имобилизираща превръзка за срок от 45 дни – фрактурата е зарастнала в обичайния за това лечение срок от около 30 – 45 дни, общият възстановителен период за фрактурата е продължил 2,5 – 3 месеца, а за мекотъканните увреди – 14 до 21 дни ; ищецът е търпял болки, по – силни в срок от около 30 дни, а след това намаляващи по интензитет , потвърдени със свидетелствата на Н. Г.. Въпреки неизвършването на операция и рехабилитация оздравителният процес е приключил успешно – десният горен крайник е напълно анатомично и функционално възстановен , без хипотрофия на мускулатурата, отоци, сетивни и циркулаторни смущения и към освидетелстването от вещото лице на 2.06.2023 г. – ищецът е възстановил трудовата си активност и професионалната си заетост . Но това са констатации за актуалното - към посочената дата – негово състояние. По причина на травмата ищецът преустановил временно , „ цяло лято“ работата си като фризьор, имал нужда да бъде подпомаган в битов план , изпитвал притеснения, че в най – активния сезон не може да работи , бил финансово затруднен – показания на Г. . Трикратно – на 4.06.2020 г., 19.06.2020 г. и 21.07.2020 г. е търсил помощ при специалист – психиатър, който установил наличие на разстройство в адаптацията и му предписал медикаментозна терапия .