Определение № 13243 от 18.06.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13243 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-И, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Богданова

Членове:

Весела Тр. Живкова Офицерска

Илиана Станкова като разгледа докладваното от Илиана Станкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505646 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от Столична община, с която се обжалва Определение № 14081/14.04.2026 г. по гр.д. № 47067/2025 г. по описа на СРС, 177-ми състав, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 35813/15.12.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 66331/2022 г. на СРС, 177 състав е обезсилена. В жалбата се твърди, че незаконосъобразно исковата молба е върната, тъй като дадените указания са били неправилни. Иска се обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок, от лице, което има право и интерес от обжалването. Поради изложеното същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, с която е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК, за обезщетение за ползване на недвижим имот след изтичане срока на договора за наем с правно основание чл. 236, ал.2 ЗЗД с посочен период 10.11.2020 г. – 10.12.2024 г. за сумата от 15 309,99 лева и лихва за забава за периода в размер на 4447,55 лева за периода м. ноември 2020 г. – до 10.12.2024 г.

Искова молба е подадена в срока на дадени указания по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК по заповедно производство по ч.гр.д. № 66331/2022 г. по описа на 177- ми състав на СРС, във връзка с издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 3 739,68 лева – обезщетение за ползване на отпаднало основание – споразумение от 19.10.2018 г., на недвижим имот с идентификатор *** с изградени в него павилиони № 23, 24, 25 група А, за периода 10.12.2021 г. – 1

10.11.2022 г. и лихва за забава за периода 11.12.2021 г. - 10.11.2022 г. Видно от твърденията в заявлението периодът на ползване е м. декември 2021 г. – м. ноември 2022 г., а посочената дата – датата на настъпване на падежа, според уговореното в цитираното споразумение.

С разпореждане от 25.09.2025 г. съдът е дал указания на ищеца Столична община да посочи дали имотът е бил реално предоставен на ответника и кога, дали споразумението, по силата на което имотът е отдаден под наем е сключено за определен срок и той изтекъл ли е и ако срокът е изтекъл да се посочи дали ползването продължава и към настоящия момент.

В указания срок за поправяне нередовностите на исковата молба указанията не са изпълнени и с обжалваното определение същата е върната на основание чл. 129, ал.3 ГПК с определение от 20.10.2025 г.

С определение № 1643/22.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 12726/2025 г. по описа на СГС определение от 20.10.2025 г. постановено по гр.д. № 47067/2025 г. по описа на СРС, 177-ми състав е отменено и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия и докладване на председателя на състава на постъпилите по ССЕВ книжа от Столична община от 07.10.2025 г., като съдът е приел, че указанията са изпълнени и е изпратил исковата молба за отговор на ответника.

В отговора на исковата молба ответникът е възразил по редовността на исковата молба: че липсва информация дали исковата молба касае издадена заповед за изпълнение и по кое заповедно производство, за да се прецени правния интерес от установителния иск; че е налице неясната на кое от посочените две основания се предявява искът за главното вземане.

С разпореждане от 10.03.2026 г. първоинстанционният съд е дал нови указания до ищеца: да уточни периода, за който се претендират вземанията; да посочи дали претендира вземанията на договорно или на извъндоговорно основание; да посочи дали се претендира обща сума или за периодични платежи и ако е за периодични платежи да се посочи периодът и размерът за всеки период.

С молба от 25.03.2026 г. ищецът е посочил, че периодът на исковата претенция е 01.11.2020 г. – 10.12.2024 г. като претенцията е на извъндоговорно основание – продължаване ползването на имота след изтичане на срока на договора на 31.03.2019 г., след което ответникът е продължил неправомерно да ползва имота, като се претендира обезщетение за неправомерно държане за процесния период в размер на 7 807,66 евро и законна лихва за периода 01.11.2020 г. – 10.11.2024 г. в размер на 3292,90 евро.

С обжалваното определение

№

14081/14.04.2026 г. първоинстанционният съд е върнал искова молба, подадена от Столична община срещу „Лейди фешън“ ЕООД на основание чл. 129, ал.3 ГПК, производството по гр.д. № 47067/2025 г. по описа на СРС, 177-ми състав е прекратено, а издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 35813/15.12.2022 г. по ч.гр.д. № 66331/2022 г. на СРС е обезсилена. В мотивите на обжалваното определение е посочено, че размерът на претендираната главница е неясен и не съответства на издадената заповед за незабавно изпълнение, както и че с уточнителна молба от 25.03.2026 г. е посочено, че се иска осъждане на ответника, т.е. нов петитум. Прието е, че все още не е изяснено дали претенцията е на договорно или извъндоговорно основание, както и че искането на ищеца е загубило 2 връзката си със заповедното производство, като непълнотите на исковата молба не могат да бъдат изведени по тълкувателен път.

Според разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдът проверява редовността на исковата молба според изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК и при нередовности съдът съобщава на ищеца да ги отстрани. Връщането на исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК е последица от неизпълнение на дадените от съда указания, но само ако същите са били ясни, точни и необходими.

В настоящия случай исковата молба е върната, а производството по делото прекратено поради неясноти в исковата молба и уточнителните молби, за които съдът не е давал указания за поправянето им. В нито едно от разпорежданията по чл. 129, ал.2 ГПК първоинстанционният съд не е указал на ищеца да обоснове правния си интерес от предявяване на положителен установителен иск, при положение че в самата искова молба никъде не е посочено, че се подава във връзка с издадено заповед за изпълнение на парично задължение и дадени указания за предявяване на иска в заповедното производство. Тази връзка се установява във връзка с оплакванията на ищеца в частна жалба срещу определение за прекратяване рег. № 43547/20.10.2025 г., с което е обезсилена и заповед за изпълнение на парично задължение № 35813/15.12.2022 г. по ч.гр.д. № 66331/2022 г., което определение с определение № 1643/22.01.2026 г. по в.ч.гр.д. № 12726/2025 г. по описа на СГС е отменено. При предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК същият напълно следва да съответства с вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение, срещу която изцяло или отчасти е подадено възражение от длъжника. В настоящия случай е налице частично съответствие на исковия период, който включва в себе си и периода, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по приложеното ч.гр.д. № 66331/2022 г. по описа на СРС, 177-ми състав, но първоначално предявеният установителен иск включва и други периоди и суми. За отстраняване на тази неяснота, в т.ч. и във връзка с правния интерес от установителния иск в частите, необхванати от заповед за изпълнение на парично задължение № 35813/15.12.2022 г. по ч.гр.д.

№ 66331/2022 г. на СРС, указания от районния съд никога не са давани. В уточнителна молба от 25.03.2026 г. е налице посочване на искане за осъждане, но при наличие на горните неясноти в исковата молба, районнният съд е следвало не да връща същата, а да даде нови указания на ищеца.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за даване но нови указания по реда на чл. 129, ал.2 ГПК с цел отстраняване на следните неясноти: ищецът да посочи дали исковата молба е подадена във връзка с дадени указания по чл.

415, ал.1, т.1 ГПК по ч.гр.д. № 66331/2022 г. на СРС, по описа на СРС, 177 състав; ако това е така ищецът да уточни изрично дали предявеният положителен установителен иск по чл. 422 ГПК касае само сумите по издадената заповед за изпълнение № 35813/15.12.2022 г. по ч.гр.д. № 66331/2022 г. на СРС –от 3 739,68 лева – обезщетение за ползване след изтичане на срока на споразумение от 19.10.2018 г., за периода м. декември 2021 г. – ноември 2022 г и лихва за забава за периода 11.12.2021 г. - 10.11.2022 г; ако продължава да поддържа исковете в целия размер, уточнен в уточнителна молба от 25.03.2026 г., да обоснове правен интерес от предявяване на положителен установителен иск по чл. 422 ГПК за сумите и периодите необхванати от посочената по-горе заповед за изпълнение – за период на ползване м. ноември 2020 г. – м. ноември 2021 г. и м. декември 2022 3 г. – до м. ноември 2024 г. или да посочи дали тези искове се предявяват като осъдителни; следва да се уточни и месечната наемна цена, която ищецът твърди да е уговорена между страните и на база, на която е изчислена исковата сума на иска с правна квалификация по чл. 236, ал.2 ЗЗД и в съответствие с нея да се посочи цената на отделните искове /установителен и осъдителен/; следва изрично да се посочи с оглед претенцията за лихва за забава, от коя дата се твърди да е изискуемо всяко месечно задължение и този момент да бъде съобразен с посочване началната дата, от която се претендира лихва за забава, като отделно се посочи периода и размерът на лихвата за забава, която се претендира върху всяко отделно месечно вземане, предвид посоченото по-горе прекъсване на периодите; да се довнесе държавна такса в размер на 79,70 евро, в случай че цената на исковете продължава да е тази по последна уточнителна молба от 25.03.2026 г.

За пълнота следва да се посочи, че дадени от първоинстанционния съд указания в голямата си част не са били необходими за яснота на исковата молба. В исковата молба се налице твърдения, че наетата вещ е предадена за ползване по договор за наем и че ползването й е продължило след изтичане срока на договора, на които напълно съответства посоченото основани е на иска по чл. 236, ал.2 ЗЗД, което вземане има квазидоговорен характер.

Обстоятелството дали вещта продължава да се ползва и към момента на изпълнение на указанията е абсолютно ирелевантно, а от твърденията в исковата молба, че се касае за обезщетение за ползване на вещта след изтичане договора за наем, несъмнено следва, че се касае за месечни плащания.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 14081/14.04.2026 г. по гр.д. № 47067/2025 г. по описа на СРС, 177-ми състав, с което исковата молба е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, а заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 35813/15.12.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 66331/2022 г. на СРС, 177 състав е обезсилена.

Връща делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4