Решение № 91 от 25.04.2024, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Шумен, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. М.

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова при участието на секретаря Галина Св. Г. като разгледа докладваното от Мирослав Г. М. Въззивно гражданско дело № 20243600500103 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №968 от 15.12.2023г. по гр.д.№2040/2023г., Районен съд - гр.Шумен е разрешил на малолетната С.Б.П. с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен представител П. Ж. В. с ЕГН **********, да бъде издаден документ за самоличност по чл.

38, ал. 1, т. 3 от ЗБЛД – паспорт, както и С.Б.П., придружавана от П. Ж. В., да пътува в страните от ЕС, Великобритания, Турция, Сърбия, Северна Македония и Албания, за следните периоди : през 2024г. и 2025г., за период от две седмици, през месеците юли и август. В останалата част съдът е отхвърлил молбата като неоснователна.

Недоволна от така постановеното решение останала ищцовата страна, която обжалва решението в отхвърлителната част, и моли да бъде уважена молбата и, както е предявена без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност във времето, с изключение на дните и периодите, определени за режим на лични отношения на бащата с детето, до навършване на пълнолетие на детето. Ответната страна Б. П. М. е подал насрещна въззивна жалба, с която обжалва решението в частта, с която е уважена молбата, и моли същата да бъде изцяло отхвърлена.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемите страни са депозирали отговор на жалбите на насрещните страни, в които оборват доводите на насрещния жалбоподател.

Въззивната жалба и насрещната такава са подадени в срок, редовни и процесуално допустими.

1

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с претенция с правно основание чл.127а СК, предявена от П. Ж. В. срещу Б. П. М., с искане да бъде постановено решение, заместващо съгласието на бащата Б. М. за издаване на паспорт и други необходими за задгранични пътувания лични документи на детето С.Б.П. и за пътувания на детето извън границите на Република България, придружавано само от майката П. В., в държави - членки на Европейския съюз, в държавите на Балканския полуостров - Турция, Северна Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания, както и в Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, многократно, без ограничение в броя на пътуванията, тяхната продължителност, с изключение на дните и периодите, определени за режим на лични отношения на бащата с детето, до навършване на пълнолетие на детето. От представените по делото доказателства се установява, че ответникът е баща на детето Стефани, и към настоящия момент същото е навършило девет годишна възраст. Не се спори, и че родителите на ищеца не живеят заедно. От приложените решения по гр.д.№2724/2016г. на ШРС и в.гр.д.№155/2022г., е видно че упражняването на родителските права по отношение на детето са били предоставени на майката и е определено местоживеенето му при нея, а на бащата е определен режим на лични отношения.

Разпоредбата на чл. 127а от СК регламентира конкретно родителско право при условията на съвместно упражняване на родителските права, като при липса на съгласие на родителите, съгласно чл. 127а, ал. 2 СК, спорът между тях се решава от съда. Целта на закона в случая е да се гарантира, че интересите на детето ще бъдат защитени в пълен обем, като интересите на детето за пътуване в чужбина се преценяват конкретно за всеки отделен случай, съобразно установените по делото обстоятелства. Производството има характер на спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, като не е обвързан от формулираното от молителя искане относно брой пътувания, период от време и определени държавни. При разрешаване на възникналия спор основен критерий за преценка е винаги интересът на децата. В разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието "най-добър интерес на детето", съгласно която най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и чувствата му, физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена, способността на родителите да се грижат за детето, последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата, други обстоятелства, имащи отношение към детето. Интересът на детето, вкл. интересът за пътуване в чужбина, е конкретен, касае винаги интерес на отделна и самостоятелна личност, включва пакет от разнородни 2 обстоятелства, които се преценяват през призмата за най-добро, щадящо и всестранно развитие на детето, и подлежи на изследване във всеки конкретен случай. При разрешаване на спор между родителите касателно пътуванията на децата следва да се съобрази, че всяко дете се ползва с гарантирана свобода на предвижване, което право се гарантира от разпоредбата н чл. 35 от КРБ, както и от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН.

Съгласно чл. 35, ал. 1, изр. 1 от Конституцията на Република България "всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели", като според чл. 35, ал. 1, изр. 2 от КРБ "това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани". Правото на свободно движение в рамките на държавите-членове на Европейския съюз е гарантирано и от чл. 3, § 2 от Договора за Европейски съюз. Свободата на придвижване съдът е задължен да съпостави при заместване съгласието на единия родител за пътувания в чужбина на децата с безопасността на децата.

На преценка подлежи възможността от възникване на опасност или вреда по отношение на децата, ако бъде дадено такова разрешение, в каквато хипотеза молба по чл. 127а, ал. 2 СК би била неоснователна. Според установената практика на ВКС не е в интерес на детето то да може да бъде извеждано в неограничен или неопределяем кръг от държави и/или в рискови региони по усмотрение само на единия от родителите, както и на места, където не може да бъде изпълнено съдебното решение за осигуряване на мерките за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му от страната /в този смисъл решение № 315 от 12.01.2012 г. по гр. д. № 1456/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, решение № 32 от 28.01.2011 г. по гр. д. № 170/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 143 от 30.05.2011 г. по гр. д. № 300/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/. С Тълкувателно решение № 1 от 03.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 1/2016 г. на ОСГК, се прие , че съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите на решението е посочено, че изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз) или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави. Интересът на детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови неограничено по време и територия пътуване. Даването на разрешение за пътуване на дете в чужбина в случаите, когато един от родителите не дава съгласие за това, само за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем или за неограничен брой пътувания, през 3 определен период от време, но също до определени държави, следва да се извършва въз основа на цялостен и задълбочен преглед на конкретната семейна ситуация и на всеки един от факторите от физическо, емоционално, психологическо, материално и медицинско естество, включително при разумна и балансирана преценка на интересите на всяка от страните и предвид правилото, че във всички решения, отнасящи се до децата, техните интереси трябва да бъдат от първостепенно значение.

От горните мотиви се установява, че е допустимо съдът да разрешава пътуването на детето в определен период от време и до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем, или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. Не следва да се разрешава пътуване на детето до неограничен кръг от държави именно с оглед защита интереса на детето, и възможността то да бъде изведено в място на размирици, в място, където още не са отстранени последиците от скорошни природни бедствия или в място, където макар и временно, не е препоръчително пътуване. Така би се избегнала възможността детето да бъде поставено в риск. Съдебното разрешение следва да изключва и възможността българската държава да бъде лишена от всякаква възможност за контрол върху действията на родителя, комуто са предоставени родителските права. В държави, с които България няма сключени договори за правна помощ, които не са членки на ЕС или не са членки на Хагската конвенция от 1980 г. за гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, или които прилагат законодателство, различно от светското, българската държава не би могла да гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осъществяване на мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на извеждането му зад граница. Доколкото производството по чл. 127а СК е такова по спорна съдебна администрация на гражданските правоотношения, в рамките на което съдът прави преценка по целесъобразност, може да събира доказателства и по собствена инициатива, то същия може да постанови акта си съобразно най - добрия интерес на детето.

Безспорно е установено несъгласието на бащата, детето да пътува в чужбина без негово разрешение. Детето на страните, като гражданин на Република България и на Европейския съюз, има право да може да пътува във всяка една държава – членка на Европейския съюз, което право на свободно придвижване не следва да бъде ограничавано в процесния случай, тъй като по делото не са налице конкретни данни, които да сочат на възможност пътуванията извън страната да са опасни за правилното му физическо и психическо развитие. Напротив – пътуванията извън Република България ще му дадат възможност да опознае и посети нови и непознати до този момент места и страни. Това ще се отрази благоприятно на познавателното и емоционалното развитие на детето.

Запознаването с други страни и култури, специфичната за тях география, тяхната обществена и ценностна система, ще допринесат за изграждане на мисленето и светогледа му, които тепърва се формират и постепенно ще се разширяват с нови знания и преживявания. Молителя обосновава интереса си с разширяване мирогледа на детето, туризъм, почивка, срещи с роднини, опознаване културното, историческото и природното 4 разнообразие на детето за света. С оглед приетите за установени по делото факти, съдът приема, че е налице и нужда у детето да пътува свободно с майка си до държавите - членки на Европейския съюз, по отношение на които държави в случай на неправомерно отвличане или задържане на дете между държави-членове на ЕС, компетентността на съдилищата в държавата - член е уредена в чл. 10 от Регламент (ЕО) 2201/2003. Относно останалите поискани дестинации - Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Турция, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Албания, следва да се посочи, че са страни по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 25 октомври 1980 г., а с Република Северна Македония е сключен договор за правна помощ с Република България и при евентуално отклонение от съдебното решение, другата страна има възможност да се ползва от защитата, която предвиждат посочените международни актове. В нито една от посочените държави не се установяват военни конфликти и/или размирици от друго естество, социални или природни катаклизми, или каквито и да било други ноторно известни рискове за детето, които да го поставят в опасност и да му навредят при посещението им. На следващо място следва да се определи и периодът, в който да се извършват пътуванията на детето, като време през годината, не може да надхвърля общо два месеца и като краен момент – за 5 години от влизане в сила на решението. Предвид обстоятелството, че детето е в ученическа възраст, то тези два месеца годишно отговаря календарно и времето, през което учениците не посещават училище в рамките на различните ваканции, най – дългата от които е лятната, без да се нарушава режима на лични отношения на детето с бащата. По отношение на периода от време, за който следва да бъде дадено необходимото разрешение, съдът съобрази разпоредбата на чл.