Решение № 125 от 15.04.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Ловеч, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20264310200167 по описа за 2026 година

С Електронен фиш Серия К № 12092901 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на В. Г. А., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Г Б“ ****, ЕИК *********, гр. С, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 25.56 евро /49.99 лева за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, за това, че на 19.11.2025 г. в 22.42 часа в обл. Ловеч, общ. Угърчин, с. Сопот, ПП 1-4, км.24+500 при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. сигнализирано с п.з. Д11, установено с АТСС тип СПУКС ARH CAM S1 с фабр. №1250В64 насочено в посока гр. Варна, снимащо движещите се в двете посоки. Приспаднат толеранс от 3 км.ч или 3 процента, с МПС **** *** *, вид ПОЛУРЕМАРКЕ, с рег. №** **** **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №1250b64. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 62 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

Недоволен от издадения ЕФ останал жалбоподателя В. Г. А., който го е обжалвал в законоустановения срок чрез адв. Б. С. от ЛАК, който моли съда да отмени последния като неправилен и незаконосъобразен, в която насока е изложил подробни аргументи, акцентирайки и на това, че се твърди, че нарушението е извършено с полуремарке, а по смисъла на закона същото е ППС, а не МПС и съответно с него не може да бъде извършено цитиранато в процесния ЕФ нарушение. Моли съда да отмени обжалвания ЕФ като присъди на доверителят и направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него р.пр. не се явява и процесуалният му представител адв. Б. С..

Издателят на обжалваното НП – ОД на МВР Ловеч, редовно призовани не изпращат представител.

Съдът приема, че с оглед ангажираните от АНО и жалбоподателят писмени доказателства, в това число разписка за връчване на ЕФ, жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима.

1

В издадения електронен фиш е описано, че е извършено административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че на19.11.2025 г. в 22.42 часа в обл. Ловеч, общ.

Угърчин, с. Сопот, ПП 1-4, км.24+500 при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. сигнализирано с п.з. Д11, установено с АТСС тип СПУКС ARH CAM S1 с фабр.

№1250В64 насочено в посока гр. Варна, снимащо движещите се в двете посоки. Приспаднат толеранс от 3 км.ч или 3 процента, с МПС **** *** *, вид ПОЛУРЕМАРКЕ, с рег. №** **** **, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №1250b64. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 62 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 12 км/ч.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г., постановено по т.д. № 1 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. е пояснено, че „… електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)…“.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че Електронния фиш е властнически акт, посредством който се осъществява административно наказателната отговорност на конкретния правен субект. Относно неговата форма, съдържание и реквизити са установени нарочни, специални правила, които именно с оглед характеристиката му на акт с който се осъществява юридическа отговорност, не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително. Изискването на закона е ясно, точно и конкретно – електронния фиш следва да съдържа данни за регистрационния номер на моторното превозно средство. Това изискване е правно логически свързано със следващото – електронния фиш да съдържа 2 данни за собственика, на когото е регистрирано превозното средство, като тук не става реч за пътно превозно средство, а именно за моторното превозно средство, посредством което е извършено нарушението. В този контекст, следва да бъде съобразено, че наказателно отговорен по смисъла на чл. 182 от ЗДвП е водача, а според §6, т. 25 от ДР на ЗДвП, „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство. Съответно според § 6, т. 17 от ДР на ЗДвП, „ремарке“ е пътно превозно средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство. Към ремаркетата се приравняват и полуремаркетата. Повече от очевидно е, че отделното физическо лице не може да бъде водач на ремарке, а само на моторно превозно средство, което тегли ремарке.

На следващо място, според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Цитираният текст съставлява оборима презумпция, която предвижда при проявлението на факта – движение на моторно превозно средство с превишена скорост, да се приеме за проявен и факта, че водач на моторното превозно средство е неговия собственик. Ясно е обаче, че възможна и твърде често срещана хипотеза е случая при който собственика на моторното превозно средство и собственика на тегленото от него ремарке да са различни правни субекти. В този казус, разбирането, че нарушението на материалните правила установени в чл. 21, ал.1 от ЗДвП е възможно да бъде извършено посредством ремарке, явно елиминира възможността от приложение на цитираната законова презумция.

По изложените по - горе съображения, съдът приема, че нито от обективна, нито от субективна страна, не се доказа в хода на делото, че жалбоподателят В. Г. А., ЕГН **********, в качеството си на законен представител на фирма „Г Б“ ****, ЕИК *********, гр. С е извършил деянието, описано в обжалвания ЕФ, с оглед на което същия следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По разноските

Процесуалният представител на жалбоподателя е направил искане за присъждане на разноските по делото в размер на 180 евро. По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, видно от който в полза на адвоката е уговорено заплащане на възнаграждение в размер на 180 евро лева. По силата на разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси се прилага ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съдът намира, че претендираните от жалбоподателят разноски са съобразени с изискванията на чл.18, ал.2 и чл.7, ал.2, т. 1 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който текст „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. - 400 лв.;.

С оглед на гореизложеното, както и с оглед направеното от страна на АНО на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, съдът намира, че заплатения от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение е съобразен с минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Ето защо съдът намира, че следва да се присъдят разноски като ОД на МВР Ловеч следва да бъдат осъдени да заплатят 180 евро на жалбоподателя за сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

3

АНО не е претендирал разноски по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 12092901 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на В. Г. А., ЕГН ********** – законен представител на фирма „Г Б“ ****, ЕИК *********, гр. С е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 25.56 евро /49.99 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА ОД на МВР Ловеч да заплати на В. Г. А., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на фирма „Г Б“ ****, ЕИК *********, гр. С сумата от 180 евро, представляваща сторените от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________

4