Определение № 3374 от 11.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3374 гр. София, 11.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Г, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Десислава Б. Николова

Виолета Йовчева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20261100500050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на М. С. А. срещу определение № 20144433/16.09.2025г. по гр.д. № 48171/2020г. на СРС, 52 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за изменение на решение № 20138098/20.03.2025гг. по гр.д. № 48171/2020г. на СРС, 52 с-в в частта за разноските.

В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и необосновано. Сочи се, че предмет на молбата по чл. 248 ГПК е изменение на решението в частта за разноските само досежно определената от съда с решението държавна такса, поради което указанията в т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК, са неприложими, респ. представянето на списък по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на производството по чл. 248 ГПК. В частната жалба се излагат съображения и за основателност на молбата по чл. 248 ГПК. Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и да уважи молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноските по същество. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по жалбата И.Ф.А. не заявява становище по частната жалба.

Софийски градски съд, след като се запозна с фактите по делото и 1 обсъди доводите в частната жалба, намира следното:

С решение № 20138098/20.03.2025г. по гр.д. № 48171/2020г. на СРС, 52 с-в е извършена съдебна делба на два недвижими имота, описани в същата и е уважен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, като частната жалбоподателка е осъдена да заплати по сметка на СРС на основание чл. 355 ГПК, сумата 22 320. 45 лв., представляваща дължимата по делото държавна такса.

С молба по чл. 248 ГПК съделителката М. С. А. е поискала изменение на решението в частта за разноските, с доводи, че дължимата държавна такса следва да бъде определена в размер на сумата 7440. 15 лв.

С обжалваното определение СРС е приел, че молбата е процесуално недопустима, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК от молителката до приключване на устните състезания, като се е позовал на указанията в т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК и е оставил същата без разглеждане.

Частната жалба е основателна.

По въпроса следва ли страната, искаща изменение на решението в частта за разноските, когато искането касае произнасяне по изменение на размера на държавната такса, присъдена в полза на съда, да е представила списък по чл.

80 ГПК, е налице задължително за съдилищата произнасяне с определение № 225/06.06.2012г. по ч.гр.д. № 197/2012г. на ВКС, ІІ ГО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Съгласно мотивите на същото, правото да се иска изменение на решението в частта за разноските /както при пропуск за произнасяне, така и при грешка в правните изводи/, касаещо ревизиране на становището на съда по възлагане на държавна такса в полза на съда, не зависи от представяне на списък на разноските, тъй като държавната такса не е разход, сторен от страната, който да се включва в списъка по чл. 80 ГПК.

С оглед изложеното следва, че в случая списъкът на разноски не е абсолютна предпоставка предпоставка по смисъла на т. 9 от ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, ОСГТК за допустимостта на молбата по чл. 248 ГПК и липсата му не води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските.

Ето защо молбата чл. 248 ГПК е процесуално допустима и обжалваното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на СРС за 2 произнасяне по същество на молбата по чл. 248 ГПК.

Искането на жалбоподателката за произнасяне по същество на молбата по чл. 248 ГПК в настоящото производство е неоснователно, тъй като това не може да бъде направено за първи път от въззивния съд, а компетентен по молбата е СРС.

Разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъдени, тъй като производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелно производство и не може да генерира нови съдебни разноски, съгласно трайната съдебна практика. Това разрешение се отнася и до възможността за присъждане на разноски по подадените частни жалби срещу определения по чл. 248, ал. 3 ГПК /така определение № 1355/21.03.2024г. по ч.гр.д. № 1031/2024г. на ВКС, ІІІ ГО.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение № 20144433/16.09.2025г. по гр.д. № 48171/2020г. на СРС, 52 с-в, с което е оставена без разглеждане молбата по чл.

248 ГПК на М. С. А. за изменение на решение № 20138098/20.03.2025гг. по гр.д. № 48171/2020г. на СРС, 52 с-в в частта за разноските и ВРЪЩА делото на СРС, 52 с-в за произнасяне по същество на същата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3