Решение № 545 от 25.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. Русе, 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200960 по описа за 2023 година Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Д. Д., депозирана против наказателно постановление № К1061/28.04.2023г., издадено от Зам. Кмет на Община Русе, с което на жалбоподателката, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл.

94, ал. 3 ЗДвП.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката е паркирала възможно найвдясно на платното за движение, като само десните колела на автомобила са на тротоара и едновременно с това, същата е паркирала по посока на движението, успоредно на оста на пътя, управляваното от нея МПС е с тегло до 2,5 тона и има разстояние повече от два метра. Застъпва се разбирането, че определеното от собственика на пътя място, където е разрешено паркирането е мястото, на което не е поставен пътен знак, че на този участък от пътя е забранено спирането и паркирането, а в този участък от пътя такива знаци не са поставени. На последно място се релевират доводи, че не е нарушена нормата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП, тъй като от страната на сградите е оставено разстояние повече от 2 метра за преминаване на пешеходци и поради всички изложено жалбоподателката не е осъществила състава на нарушението, за 1 което е ангажирана нейната отговорност.

В съдебно заседание, жалбоподателката поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, доколкото същото е адресат на издаденото наказателно постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на АУАН № 0000789 от 05.04.2023г. против жалбоподателката, за това, че на 23.03.2023г., в 13,44 часа, в град Русе, ул. „Солун“, жалбоподателката като водач и собственик на лек автомобил БМВ, с рег. № ***** е паркирал същия върху тротоар, в град Русе, ул. „Солун“ № 41, на неопределено от администрацията/собственика на пътя – Община Русе място, като липсва знак и маркировка допускаща паркирането на това място, които факти са субсумирани от актосъставителя като нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушението по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Посочената фактическа обстановка съдът прие за безспорно 2 установена, въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя Й. Н. Н. и писмени доказателства и доказателствени средства, прочетени и приобщени по реда на чл. 283 НПК, приложим на основание чл. 84 ЗАНН.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, досежно приетите за осъществили се факти, което да налага, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои отхвърля. Както гласните така и писмените доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетата за установена в АУАН и НП доказателствено обезпечена фактология.

Приетите за осъществили се факти, а именно, че жалбоподателката е собственик и водач на лекия автомобил и че лекият автомобил е бил паркиран частично, с двете десни колела, на тротоара, на разстояние повече от 2 метра от сграда, както и че мястото не е обозначено като място за паркиране не се й оспорват от страните.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени датата, мястото часът на нарушението. Същото е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП и в същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана нейната административнонаказателна отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и 3 санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на наказаното лице.

По изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията в жалбата, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно найвдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.

В настоящия случай от гласните доказателства, приобщени посредством показанията на разпитания актосъставител, който е й очевидец Й. Н. Н., чиито показания по своята същност представляват преки доказателства и показанията, на който свидетел съдът кредитира, като депозирани от лице непосредствено възприело фактите, за които свидетелства и без данни за необективност и възможна заинтересованост в депозираните от него показания, безспорно се установява, че лекият автомобил е бил паркиран успоредно на пътя, с две от гумите си върху тротоара, като мястото не е обозначено като място за паркиране със знак или с маркировка от страна на собственика на пътя – Община Русе.

Показанията на този свидетел напълно кореспондират и се подкрепят и от приложената по делото снимка, от която безспорно се установява, както местоположението на автомобила и че същият е с двете си десни колела на тротоара, така и че мястото, където е паркиран същия не е обозначено и определено от собственика на пътя като място за паркиране, които факти не се и оспорват от жалбоподателката.

Няма спор и по въпроса, че именно жалбоподателката е собственик и че е управлявала автомобила в посочения ден и час и именно тя го е паркирал върху тротоара, съгласно дадената в § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, както и че липсва поставен знак или маркировка допускащи паркирането върху участък от тротоара, поставени от собственика на пътя, който е Община Русе.

4

Самият факт, дали са оставени два метра за преминаване на пешеходци, в случая е ирелевантен, тъй като това би било от значение само в случай, че паркирането е на място определено за това от собственика на пътя, какъвто не е настоящия.

В същия смисъл е и Решение от 17.12.2019г. на Административен съд – Русе, постановено по КАНД № 331 по описа на съда за 2019г.

Правилно е издирена и приложена и съответната санкционна норма на чл. 178е ЗДвП, която предвижда наказание „Глоба“ в размер от 50 до 200 лева, като на жалбоподателката е наложен именно минималния размер на предвидената в закона санкция за това нарушение, а именно 50 лева.

Не се касае за „явно маловажен случай“, съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН, а приложението на чл. 28 ЗАНН е изключено от разпоредбата на чл. 189з ЗДвП.

Твърденията на жалбоподателката, че автомобилът й е бил паркиран, в съответствие с нормите на чл. 94, ал. 3 ЗДвП са напълно опровергани от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства.

Не могат да бъдат споделени доводите в жалбата, касаещи тълкуването на приетата за нарушена разпоредба на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. Както беше посочено същата допуска престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите, но само и единствено на определените от собствениците на пътя или администрацията места, като самото паркиране отново е успоредно на оста на пътя и ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, а в случая мястото, където е паркиран автомобила не е обозначено като място за паркиране от страна на собственика на пътя, който собственик е Община Русе, което да позволява паркирането на моторни превозни средства върху тротоар. Именно паркирането върху тротоар, при липсата на знак или хоризонтална маркировка, поставена от собственика на пътя, която да определя място за паркиране върху тротоара, осъществява състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Разпоредбата на чл. 178е ЗДвП предвижда именно наказание за лице, което паркира пътно превозно средство, както в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, така и на 5 тротоари в населените места извън разрешените за това места, поради и което неоснователни се явяват доводите на жалбоподателката, че не е осъществила състава на нарушението, за което е ангажиране нейната отговорност.

Паркирането върху тротоар е изначало забранено, което следва от буквалното тълкуване на разпоредбата на чл. 178е ЗДвП. Разпоредбата на 94, ал. 3 ЗДвП допуска изключение от това общо правило, но само и единствено при наличието на всички кумулативно предвидени в нея предпоставки, една от които е мястото да е определено от собствениците на пътя или администрацията, което именно изискване, в настоящия случай не е изпълнено.

По изложените мотиви, съдът намира, ангажираните с жалбата о поддържани в хода по същество доводи са неоснователни, а наказателното постановление като правилно и законосъобразно и при липса на основания за неговата отмяна или изменение следва да бъде потвърдено.

Разноски не са претендирани от страна на наказващия орган и не са представени доказателства за извършването на такива, поради и което разноски не следва да бъдат пресъждани

По гореизложените мотиви и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7, т. 2, вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

№

К1061/28.04.2023г., на Зам. Кмет на Община – Русе, с което на И. Д. Д., ЕГН:

**********, с адрес *****, на основание чл. 178е ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 94, ал. 3 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6