Решение № 1232 от 17.02.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1232 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цв. М. М. при участието на секретаря Т. Й. Ц като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №

20211110138646 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 1 000 лв., представляваща главница по договор за кредит № 9958298006, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и 197,79 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.11.2018 г. до 03.11.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 53812/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 17.11.2020 г.

Ищецът ... твърди, че на 26.08.2016 г. между „... и ответницата Л. М М. е сключен договор за кредит № 9958298006 по реда на чл. 6 ЗПФУР. Поддържа, че заемната сума в размер на 100 лв. е отпусната посредством паричен превод в деня на сключване на договора, като е уговорен падеж от 30 дни, т. е. 25.09.2016 г. Излага, че на 02.09.2016 г. въз основа на допълнително подадена заявка на ответницата е отпуснат допълнителен кредит в размер на 150 лв., която сума отново е заплатена с паричен превод от същата дата, на 20.09.2016 г. е направена нова заявка за отпускане на сумата от още 250 лв., а на 22.09.2016 г. за отпускане на сумата от 100 лв., които отново са усвоени чрез парични преводи от „.... Заявява, че ответницата се е възползвала от правото си по чл. 11 от общите условия за удължаване крайния срок на договора – до 25.10.2016 г. Твърди, че на 04.10.2016 г. е подадена нова заявка за отпускане на сумата от 100 лв., на 09.10.2016 г. – за отпускане на сумата от 150 лв., а на 24.10.2016 г. - за отпускане на сумата от още 150 лв., като всяка една от тях е предоставена на кредитополучателя в деня на подаване на заявката отново чрез парични преводи от .... Сочи, че при всяка заявка ответницата се е възползвала и от незадължителната услуга за експресно разглеждане на искането, като общият размер на задълженията по договора към крайната падежна дата – 25.10.2016 г. възлиза на сумата от 1 138,58 лв., от която: 1 000 лв. – главница, 124,48 лв. – такса за експресно разглеждане и 14,10 лв. – договорна лихва. Допълва, че до момента на настъпване крайния падеж на договора – 25.10.2016 г. ответницата е била в неизпълнение спрямо кредитора, поради което на същата 1 са изпращани множество напомнителни писма, съдържащи детайлна информация относно актуалния размер на задълженията, дни просрочие и начислената наказателна лихва. Сочи още, че с договор за цесия от 23.11.2018 г. „... е прехвърлило на ... вземанията си към ответницата по процесния договор за кредит № 9958298006, която е уведомена за извършената цесия, с което обосновава легитимацията си да претендира процесните вземания за главница и лихва за забава в настоящия процес. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. М М. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Не оспорва сключването на договор за кредит № 9958298006, по силата на който на 26.08.2016 г. е предоставена сумата от 100 лв., но счита, че не става ясно какъв е характерът на допълнително отпуснатите суми – дали се касае за нов кредит или нови задължения по вече отпуснатия такъв, както и под каква форма са отпускани те.

Сочи, че не е ясно как се изчислява претендираната лихва. Оспорва договора за цесия.

Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като от сключването на договора са изминали повече от 5 години. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 11.11.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването на процесния договор за кредит № 9958298006 между „... и ответницата Л. М М. с твърдяното съдържание, както и последващото усвояване от нейна страна на всяка една от посочените в исковата молба суми съответно – на 26.08.2016 г. – в размер на 100 лв., на 02.09.2016 г. – в размер на 150 лв., на 20.09.2016 г. – в размер на 250 лв., на 22.09.2016 г. – в размер на 100 лв., на 04.10.2016 г. – в размер на 100 лв., на 09.10.2016 г. – в размер на 150 лв. и на 24.10.2016 г. – в размер на 150 лв.

По силата на договор за кредит № 9958298006 от 26.08.2016 г. кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата от 100 лв. под формата на потребителски заем, а последният се задължава да върне заетата сума в срок от 30 дни, т. е. до 25.09.2016 г., с фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,88 %, годишен процент на разходите – 49,50 % и общ размер на всички плащания – 132,60 лв.

Неразделна част от същия са общите условия на договора за кредит, в които се предвижда, че кредитът се отпуска въз основа на искане от страна на кредитополучателя в съответствие с формуляра, предоставен на началната страница – www.vivus.bg при партньор на кредитора или по телефона, като искането за отпускане на кредит може да бъде както за кредит, така и за допълнителен кредит. С подаване на искането за отпускане на кредит, кредитополучателят потвърждава истинността на всички попълнени данни и декларира, че няма обстоятелства, които биха могли негативно да засегнат платежоспособността му.

Съгласно т. 3.1 договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница или подписал на хартиен носител. В т. 3.2 се предвижда, че след сключването на договора за кредит кредиторът незабавно превежда сумата по кредита по сметката на кредитополучателя или по алтернативен начин, избран от него, като срокът на договора започва да тече датата на превеждане на сумата по кредита по сметката на кредитополучателя. В клаузата на т. 8.1 е уредена възможността за отпускане на допълнителен кредит/и от не по-малко от 50 лв. до достигане на кредитния лимит по вече отпуснатия кредит, от която кредитополучателят може да се възползва неограничен брой пъти. В т. 8.2 се предвижда, че получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия договор за кредит посредством сключване на нов договор за кредит по 2 реда на т. 3.1, като всички параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима сума по кредита, остават непроменени. Съгласно т. 8.3 за всеки изтеглен допълнителен кредит се дължат съответно уговорените лихви и такси, съгласно разпоредбите на нови договор за кредит. Предвидено е още, че отпускането на всеки допълнителен кредит подлежи на отделно одобрение от страна на кредитора по реда на т. 2 от общите условия. В т. 11 е уредена възможността за удължаване на срока за връщане на кредита по искане на кредитополучателя, за което е необходимо съгласието на кредитодателя.

От представените 6 броя извадки от счетоводните данни на „... се установяват и останалите отпуснати от кредитодателя суми на кредитополучателя Л. М М., както следва: на 02.09.2016 г. – в размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 250 лв. при падеж за връщане на същата – 25.09.2016 г., на 20.09.2016 г. – в размер на 250 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 500 лв. при падеж за връщане на същата – 25.09.2016 г., на 22.09.2016 г. – в размер на 100 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 600 лв. при падеж за връщане на същата – 25.09.2016 г., на 04.10.2016 г. – в размер на 100 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 700 лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016 г., на 09.10.2016 г. – в размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 850 лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016 г. и на 24.10.2016 г. – в размер на 150 лв., при което общо дължимата сума по кредита става в общ размер на 1 000 лв. при падеж на връщане на същата – 25.10.2016 г.

От договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г. се установява, че „..., в качеството си на „цедент“, е прехвърлило в полза на ..., в качеството му на „цесионер“, всички вземания, описани в Приложение № 1, ведно с всички привилегии, обезпечения, лихви и други принадлежности.

Под № 1 685 в последното е включено вземане спрямо ответницата Л. М М., произтичащо от договор за кредит № 9958298006 от 26.08.2016 г., с падеж от 30 дни, т. е.

25.09.2016 г., отпусната главница от 1 000 лв. и общо дължима сума по кредита – 2 231,18 лв.

С потвърждение за сключена цесия продавачът „... е потвърдил прехвърлянето в полза на ... на вземанията, описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г.

От представеното пълномощно от 23.11.2018 г. се установява, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „..., чрез управителя си, е упълномощил ... да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията на дружеството, които са предмет на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., сключен между упълномощителя, в качеството му на „цедент“, и упълномощеното лице, в качеството му на „цесионер“.

От уведомление за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ се установява, че цесионерът ..., легитимирайки се като такъв по силата на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-033 от 23.11.2018 г., е изпратил такова до ответницата Л. М М. с цел последната да бъде уведомена, че задълженията към „... вече са прехвърлени на него.

Отразено е, че към 23.11.2018 г. същите възлизат в общ размер на 2 231,18 лв., като е посочена и банкова сметка, по която дължимите суми да бъдат превеждани.

В известие за доставяне е отбелязано, че уведомление за прехвърляне на вземане между „... и ... с изх. № 7628/23.11.2018 г. е получено от адресата Л. М М. на 28.12.2018 г., който факт същата е удостоверила с подписа си.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 3

ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: облигационно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит № 9958298006 за предоставяне на финансова услуга от разстояние; изпълнение на задълженията си по договора чрез предоставяне на заемната сума по него, при което за ответницата е възникнало насрещно задължение за връщане на същата: настъпване на падежа на задължението; прехвърляне на вземанията към длъжника и уведомяване на ответницата за извършената цесия; размера на претендираните суми.

В случая, съдът приема за безспорно установено по делото наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между „..., опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и ответницата Л. М М., чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за кредит № 9958298006 и Общите условия към него, представени и приети в заверен препис по делото. Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора. Между страните не се спори, че на 26.08.2016 г. кредитодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на кредитополучателя на сумата от 100 лв., предмет на паричния заем, който факт е изрично признат от ответницата с отговора на исковата молба, а и се установява от представената извадка от счетоводните данни на „... /л. 6 от делото/, отразяваща основанието за отпускане на посочената сума – договор за кредит № 9958298006 от 26.08.2016 г., условията, при които е станало това, както и от разписката за извършено плащане от 26.08.2016 г. /л. 18 от делото/, също свидетелстваща за осъществяването в полза на ответницата Л. М М. на паричен превод чрез ....