Присъда № 9 от 26.02.2025, Районен съд - Велико Търново

Мотиви по Присъда № 9 от 26.02.2025 год. по НОХД № 1757/2024 год. по описа на ВТРС

Великотърновската районна прокуратура е повдигнала обвинение с обвинителен акт срещу Й. Н. Р. с ЕГН: **********, роден на ******, българин, български гражданин, с основно образование, пенсионер, разведен, осъждан, за това, че на 15.10.2023 год. в гр. Велико Търново, междублоково пространство на *** се заканил с убийство на К. М. С. от гр. Велико Търново заявявайки „Ще те поръчам“, „Ще те очистя“, „Ще платя на някого да те убие“, която закана възбудила у С. основателен страх от осъществяването й престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. с ал. 1 от НК.

В разпоредително заседание подсъдимия и неговия защитник правят искане за разглеждане на делото по реда на особените правила – съкратено съдебно следствие. Съдът счете че това искане е основателно, поради което постанови, че делото ще бъде разгледано по този ред.

По делото с молба бе предявяван граждански иск и направено искане от пострадалата за конституирането й в качеството на граждански ищец и частен обвинител. В разпоредително заседание, след направено искане от страна на подсъдимия и неговия защитник за разглеждане на делото по реда на особените правила – съкратено съдебно следствие, процесуалния представител на пострадалата – адв. П. от ГАК, оттегли така предявения граждански иск и искането за конституиране на пострадалата в качеството й на граждански ищец.

По искането за конституиране на пострадалата в качеството й на частен обвинител, съдът счете, че това искане е допустимо и основателно, поради което с протоколно определение конституира пострадалата К. М. С. в качеството й на частен обвинител.

В хода на съдебното следствие подсъдимият по реда на чл. 371, т. 2 от НПК се признава за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Защитникът на подсъдимия – адв. К. М. от ВТАК, сочи, че настоящият казус се отнася до междусъседска разпра. Моли с оглед на изложеното и направеното самопризнание, съдът да наложи минимално наказание спрямо подзащитният му, предвид възрастта му и здравословното състояние, което не позволява изтърпяване на ефективно наказание.

Подсъдимия лично сочи, че поведението на пострадалата го е провокирало за неговите действия. Сочи, че иска да се прибере в къщи.

Представителя на ВТРП счита, че от доказателствата по делото обвинението срещу подсъдимия е безспорно доказано, като моли същия да бъде признат за виновен. Считам деянието за осъществено от обективна и 1 субективна страна. Сочи, че от обективна страна се установява именно от отправените закани, които съгласно съдебната практика, съставляват закани за убийство. Относно субективната страна, счита за доказано, че подсъдимият е извършил деянието при пряк умисъл, изказвайки въпросните думи спрямо пострадалата. Предлага на съда да бъде наложено на подсъдимия такова наказание, което да се съобрази както с деянието, така и с възрастта на подсъдимия. Моли при определяне на наказанието, то да бъде към минимума.

Процесуалния представител на частния обвинител счита, че от събраните доказателства, както и от самопризнанието на подсъдимия, в настоящото производство може да се изведе обоснования извод, че той действително е извършил деянието, за което е предаден на съд. Счита, че при определяне на наказанието следва да се има предвид, че същият е осъждан многократно, включително и за подобно деяние, както и че към настоящия момент нито едно от по-леките му налагани наказания от рода на условно осъждане и пробация, не са произвели никакъв положителен резултат върху него и не са го превъзпитали. Предвид изложеното счита, че единственото наказание, което би могло да възпрепятства главно подсъдимият да върши подобен род престъпления или какъвто и да било вид престъпления, е лишаването от свобода.

Съдът, след като разгледа делото и прецени събраните в рамките на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, както и протоколите от досъдебното производство, разгледани поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

Подсъдимият Й. Н. Р. е осъждан за престъпления от общ характер, включително и за същото такова престъпление - по чл. 144, ал. 3 от НК, за което на 22.03.2022 г. PC - В. Търново по НОХД 803/2013 г. с протокол за одобряване на споразумение му е наложено наказание пробация за срок от 3 години и на обществено порицание. След това осъждане, той е бил отстранен от жилището, което е обитавал с Решение на общото събрание на етажната собственост. Поради това, подсъдимият Р. се преместил да живее сам в апартамент, находящ се в гр. Велико Търново на ул. ****. В отношенията си със съседите, същият бил конфликтен и агресивен.

На 15.10.2023 година се провело общо събрание на етажната собственост на блока, в който живеел подсъдимия Р. на ***. Сред присъстващите била и св. К. М. С.. Между свидетелката С. и подсъдимия Р. съществувал конфликт по повод оплаквания на Р., че кучето на свидетелката лаело и му пречело на почивката. Подсъдимият Й. Р. пред присъстващите съседи отправил към К. М. С. закани „Ще те поръчам“, „Ще те очистя“, „Ще платя на някого да те убие“. Отправените думи спрямо пострадалата били обективирани и в протокола от общото събрание. Същите били възприети от присъстващите С.Д.С., Д.С.К., М.К.К..

В хода на разследването по досъдебното производство от разпитите на свидетелите, повечето от които съседи на подсъдимия Р. било установено, че 2 същият е конфликтна личност, създаващ напрежение с постоянните си закани и заплахи със саморазправа.

Поради отправените към нея закани от подсъдимия Р., пострадалата С. се е уплашила. Същата е променила начина си на живот, избягвала самостоятелните си излизания от жилището, оглеждала се, ослушвала се. Тя изпитвала дискомфорт и страх при срещите си с него. Промяната била възприета от св. С.Д.С., от св. Д.С.К. и от св. М.К.К..

В хода на разследването била назначена психиатрична експертиза, по отношение на пострадалата К. С.. Заключението на същата потвърждава обстоятелството, че отправените към нея заплахи от страна на подсъдимия Р. са оказали влияние върху психиката й, станали причина за възникване на разстройство в адаптацията.

Според заключението на назначената в хода на ДП комплексна психолого-психиатрична експертиза на Й. Р., подсъдимия страда от смесено личностово разстройство, като към момента на деянието е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Не страда от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието. Р. не е опасен за себе си. Поведението му представлява опасност за обществото. Психическото състояние на Р. не налага медикаментозно лечение или лекуване по принудителен ред, като за своите деяния може да отговаря пред закона.

Разпитан в хода на ДП в качеството на обвиняем, Р. не се признава за виновен, не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

В хода на съдебното следствие подсъдимият се признава за виновен, като признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства, че подсъдимият Й. Н. Р. е извършил деяние, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК, доколкото на 15.10.2023 г., в гр. Велико Търново, междублоково пространство на *** отправил закана с убийство на К. М. С. от гр. Велико Търново заявявайки „Ще те поръчам“, „Ще те очистя“, „Ще платя на някого да те убие“, която закана възбудила у С. основателен страх от осъществяването й.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез обективиране на намерение от дееца към пострадалата, че ще я лиши от живот, изразено вербално - казал с висок и заплашителен тон, че ще убие пострадалата, ще я очисти и ще плати на някой да я убие. С оглед съдържанието на тези думи и действия, съдът намира, че те са с характер обективно да създадат възможност и да доведат до възбуждане на основателен страх у пострадалата от осъществяване на заканата и извършване на престъпление срещу личността му. Съгласно 3 съдебната практика за съставомерността на деянието с правна квалификация чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, не е необходимо пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува основание, че заканата би могла да се осъществи. В конкретния случай, видно от показанията на св. С.Д.С., св.

Д.С.К. и на св. М.К.К., у пострадалата К. С. обективно е възникнал такъв основателен страх и чувство на силно притеснение, дори паника, че обвиняемият може да изпълни отправената спрямо нея закана, че ще я лиши от живот. Нещо повече, в показанията си по делото, няколко месеца след деянието, пострадалата С. твърди, че продължава да изпитва страх за живота си от евентуални бъдещи действия на Р. спрямо нея.

От субективна страна съдът счита, че деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че отправя с думи и действия закани с убийство по отношение на пострадалата, както и че тези закани ще бъдат възприети от него и в резултат на това у жертвата може да възникне основателен страх от осъществяването им, като е целял именно това - заплахите да бъдат възприети и у пострадалата да възникне страх от реализирането им. Съгласно утвърдената съдебна практика, за да е осъществен съставът на престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК не е необходимо деецът, когато отправя заканата, да има предварително оформено решение да извърши убийството и да действа за осъществяване на взетото решение.

Предвид горното, съдът счете за безспорно доказано, че подсъдимият Й.

Р. е извършил от обективна и от субективна страна престъпния състав на чл.

144, ал. 3, пр. 1 вр. с ал. 1 от НК, поради което го призна за виновен по това обвинение.

Причините за извършване на това престъпление - ниска правна култура у подсъдимия и незачитане обществените норми на поведение и личното достойнство на човека.

Като призна за виновен подсъдимия за извършеното престъпление по чл.

144, ал. 3, пр.1 вр. с ал.1 от НК, съдът съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.

Обществената опасност на деянието е сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията на лична неприкосновеност на човека, защитени с правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се отличава с голяма тежест.

Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително висока, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът приема липсата на настъпили някакви по-сериозни последици за пострадалата. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете обременено съдебно минало и това, че последното му осъждане е за същото престъпление.

4

За престъплението по чл. 144, ал. 3 от НК, закона е предвидил наказание лишаване от свобода до шест години. При това съдът като взе предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, както и възрастта и здравословното състояние на подсъдимия, счете че най-подходящо наказание в случая се явява наказанието „Лишаване от свобода” в размер към долната граница предвидена в закона, а именно – девет месеца.

Изхождайки от разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, като намали така определеното наказание от девет месеца лишаване от свобода с една трета и наложи на подсъдимия Й.

Н. Р. наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца при първоначален „Общ” режим.

В настоящия случай разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима, тъй като подсъдимият Р. е извършил деянието след като вече е бил осъден с влязла в сила присъда на лишаване от свобода.

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на подсъдимия е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително върху него.