Решение № 11862 от 16.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11862 гр. С, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № **251110151934 по описа за 2025 година

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, и вр.чл.149-156 ЗЕ, чл.79, и чл.86 ЗЗД, срещу двама ответника при разделна отговорност.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ вх.№ 373631/14.11.2025г. от ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЕАД (ищец), ЕИК 831609046, срещу Е. М. И.

(ответник), ЕГН **********, и Я. Н. Н. (ответник), ЕГН **********, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между страните, че двамата ответника дължат на ищеца следните суми - за всяка от двете ответници за 1/2ид.ч.от всички начислени суми за главница ТЕ, ДР и лихви за забава, а именно следните дължими суми - за главница в размер на 340,18 евро /665,33 лева/лв./ за топлинна енергия/ТЕ/ начислена за период 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 99,97 евро /191,62лв./ начислена за период 15.08.2023г.-09.09.2025г., и за главница в размер на 4,65 евро /9,10лв./ за главница за дялово разпределение/ДР/ начислена за период 01.08.2023г.-31.01.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 1,37 евро /2,67лв./ начислена за период 16.10.2022г.-09.09.2025г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С, район К.С., ж.к.Л бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, аб.№******, с инсталация № **********, ИД№ *****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 382/17.09.2025г. по чл.410 ГПК по ЧГД № 563/2025г.по опис на РС- 1

Брезник.

Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:

Ищецът твърди, че двамата ответника в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който клиентите на ТЕ са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ (чл.106а, ал.3 ЗЕЕЕ/отм./) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от Топлофикация С ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор”, в сила от 10.07.2016г.

Съгласно чл.33 от ОУ на ищеца клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия.

Ищецът твърди, че двамата ответника са използвали доставЯ.та от дружеството ТЕ и ДР през процесния период и не са погасил насрещното си задължение, като са изпаднали в забава.

Поради забавата за плащане на двамата ответника в сроковете по приетите ОУ на ищец, последния е подал заявление по чл.410 ГПК в съд, като исканията са уважени с издадената ЗИ№ 382/17.09.2025г. по предходното заповедно развило се по ЧГД № 563/2025г. по опис на РС- Брезник.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 138б от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с Техем сървисис ЕООД.

Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на услугата дялово разпределение.

Моли съдът да установи вземането за всички начислени суми за процесен период и процесен имот.

ДВАМАТА ОТВЕТНИКА в подадения ОИМ по чл.131 ГПК частично признават исковите претенции на ищец, като оспорват само, че има погасени по давност суми за период 01.05.2022г.-30.09.2022г., затова молят да не се назначават поисканите от ищец СТЕ и ССчЕ. В подадените 2бр.възражения по чл.414 ГПК по ЧГД№ 563/2025г.по опис на РСБрезник липсват конкретно формулирани възражения. Други искания към съда не са формулирани в ОИМ.

В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, не се представлява.

В о.с.з. двамата ответника не се явяват лично и не се представляват от адвокат.

Спор между страните няма, тъй като претенциите са признати от двамата ответника, освен за суми погасени по давност, доколкото двамата ответника не твърдят да са платили 2 някакви суми след издаване на ЗИ№ 382/17.09.2025г. по изцяло електронно заповедно дело по ЧГД № 563/2025г.по опис на РС- Брезник, което предхожда исковото по настоящото дело пред СРС.

СЪДЪТ като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и след като взе предвид събраните по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответник по делото е признал иска, а ищеца моли съдът да постанови решение съобразно признанието на иска и съдът да присъди разноските, които ищеца е направил. Спазени са и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може да се разпорежда.

С оглед изложеното, предявените искове от ищеца против двамата ответника следва да бъдат уважени изцяло, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходмо съдът да излага мотиви за това.

По отношение на възражението за настъпила погасителна давност, съдът констатира, че в настоящия спор няма начислени суми погасени по давност. До този извод съдът достига, защото видно от справка приложена към ИМ сумите, които се претендират са по фактури издадени за период от м.08.2022г. до 30.04.2024г., като погасителната давност е кратка три годишна, доколкото плащанията са периодични. От друга страна заявлението по чл.410 ГПК пред РС-Брезник е подадено по електронен път на 16.09.2025г. като е образувано заповедното по ЧГД№ 563/2025г. по опис на РС-Брезник. Доколкото в ОУ на ищеца приложени към ИМ и публикувани в пресата през юни 2016г. е уредено падеж на задълженията от 45 дни, след изтичане на период на отчитане, то само вземания за начислени суми преди 01.08.2022г. биха били погасени по давност, но такива суми не са предявени, защото претенцията на ищеца е по първата фактура в справката с № **********/31.08.2022г. е за периода 01.08-31.08.2022г. Следователно ищецът е предявил само суми след 01.08.2022г., които главници за Те и ДР не са погасени по давност. Двамата ответника погрешно са изчислили период на забава, като не са се съобразили с наличието на предходно заповедно производство, което всъщност е сложило начало на цялото производство с подаденото заявление по чл.410 ГПК вх.№ 24950/16.09.2025г.на Централна регистратура.

Следователно с оглед събраните по делото доказателства, представени от ищец с ИМ, които не са оспорени от двамата ответника с подаден ОИМ, съдът достига до извод, че двамата ответника са направили признание на исковете за пълния им размер, като това признание не може да се оттегля съгласно чл.237, ал.4 ГПК.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

При този изход на спора и съобразно направено искане от ищеца да се присъдят разноските в негова полза съдът, счита че такива следва да се присъдят, защото двамата 3 ответника са станали причина за подаване на ИМ в съда, а преди това и на заявление по чл.410 ГПК. В полза на ищец следва да се присъдят 178,94 евро (разноските са сбор от 200лв. платена ДТ и 150лв. за юр.к.възн. от които 50лв. за заповедната част на производството), като всяка от двете ответници дължи 1/2 част от сумата или 89,47 евро.

Списък с разноски няма представен нито от ищец, нито от ответници по делото.

Мотивиран от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ТОПЛОФИКАЦИЯ С

ЕАД(ищец), ЕИК 831609046, и Е. М. И.(ответник), ЕГН **********, и Я. Н. Н.(ответник), ЕГН **********, че двамата ответника дължат на ищеца при разделна отговорност по 1/2ид.част от всички начислени суми като това са обща сума 888,34 евро /равностойни на 1737,43 лева/лв./, от които суми всяка една от двете ответници дължи за главница в размер на 340,18 евро /665,33 лева/лв./ за топлинна енергия/ТЕ/ начислена за период 01.05.2022г.30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 97,97 евро /191,62лв./ начислена за период 15.08.2023г.-09.09.2025г., и за главница в размер на 4,65 евро /9,10лв./ за главница за дялово разпределение/ДР/ начислена за период 01.08.2023г.-31.01.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 1,37 евро /2,67лв./ начислена за период 16.10.2022г.09.09.2025г.отделно следните суми – обща сума 444,17 евро, от които за главница в размер на 340,18 евро /или 665,33 лева/лв./ по ЗИ/ за топлинна енергия/ТЕ/ начислена за период 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ТЕ в размер на 97,97 евро / или 191,62лв./ начислена за период 15.08.2023г.09.09.2025г., и за главница в размер на 4,65 евро /или 9,10лв./ за главница за дялово разпределение/ДР/ начислена за период 01.08.2023г.-31.01.2024г., ведно със законна лихва за период от 16.09.2025г./дата на подаване на заявление в съд по чл.410 ГПК/ до изплащане на вземането, и мораторна лихва върху главница ДР в размер на 1,37 евро /или 2,67лв./ начислена за период 16.10.2022г.-09.09.2025г., като сумите са начислени за топлоснабден имот с адрес гр.С, район К.С., ж.к.Л бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, аб.№******, с инсталация № **********, ИД№ *****, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 382/17.09.2025г. по чл.410 ГПК по предходно заповедно по ЧГД № 563/2025г.по опис на РСБрезник, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК, и вр.чл.149-156 ЗЕ, чл.79, и чл.86 ЗЗД.

ОСЪЖДА Е. М. И.(ответник), ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул."Л." № **, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЕАД(ищеца), ЕИК 831609046, с адрес гр.С, район К.С., ул.Ястрбец № **, сумата 89,47 евро сторените съдебно деловодни разноски от ищец по исковата и заповедната част на производството по предходно заповедно по ЧГД № 563/2025г.по опис на РС-Брезник, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА Я. Н. Н.(ответник), ЕГН **********, със съдебен адрес гр.С, ул."Л." № **, да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ С ЕАД(ищеца), ЕИК 831609046, с адрес гр.С, район К.С., ул.Ястрбец № **, сумата 89,47 евро сторените съдебно деловодни разноски от ищец по исковата и заповедната част на производството по предходно заповедно по ЧГД № 563/2025г.по опис на РС-Брезник, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.

4

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и обявяването му.