Определение № 11 от 11.02.2025, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11 гр. Смолян, 11.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Елисавета Ж. Ш. в присъствието на прокурора А. Д. И. като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно частно наказателно дело № 20245400600172 по описа за 2024 година И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава ХХІ от НПК във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на осъдената З. С. Ш., с ЕГН **********, чрез защитника а. П. против протоколно определение от 19.11.2024г. постановено по НОХД № 79/2024г. по описа на РС Мадан, с което на осн. чл.383, ал.2 във вр. чл.306, ал.1, т.1 и чл.343б, ал.5 от НК съдът е осъдил З. С. Ш. да заплати в полза на държавата сумата от 3592 лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил „Киа Спортидж”, с рег. № ***, придобит по време на брака в режим на СИО с лицето П.В.А.

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно.

Предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК императивно отнемане на „средството на престъплението“ не съответства на Конституцията на Република България, както и на правото на Европейския съюз, от чиято общност българската държава е неизменна част.

Иска се отмяна на обжалваното определение, като незаконосъобразно.

В с.з представителят на Окръжна прокуратура Смолян пледира жалбата да бъде оставена без уважение. В правния мир съществува разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, която задължава съда да отнеме в полза на Държавата моторното превозно средство или да присъди неговата равностойност.

Решението на районния съд е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

Осъдената З. Ш., редовно призована, не се явява. Не се явява и защитника й а. П..

1

Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, становището на страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановеният срок, поради което е процесуално допустима.

При разглеждане на делото по същество, съдът установи следното:

С протоколно определение от 19.11.2024г. по НОХД № 79/2024г. по описа на районен съд Мадан, съдът е одобрил споразумение, по силата на което З. С. Ш., с ЕГН ********** е призната за виновна в това, че на 14.06.2024г., около 23:10 часа в с. Чепинци, общ. Рудозем, на ул.

„Демокрация“, в близост до частна къща № 26 е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „Киа Спортиж“, с peг. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 1.80 на хиляда, установено по надлежния ред с химическа експертиза № 223/19.06.2024г. на специализирана лаборатория при УМБАЛ – Пловдив АД, гр. Пловдив - престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание - лишаване от свобода за срок от седем месеца и глоба, изтърпяването на което е отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НК.

На осн. чл.55, ал.3 от НК на подсъдимата З. С. Ш. не се налага комулативно предвиденото наказание глоба.

На основание чл.343г, във вр. с чл.343б, ал.1 и вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК на З. С. Ш. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано от датата на одобряване на споразумението, като се приспадне времето, през което за същото деяние подсъдимата е била лишена по административен ред от възможността да управлява МПС със Заповед за ПАМ № 298-000067 от 15.06.2024 г. на РУ - Мадан, считано от 14.06.2024 г.

Определението е влязло в законна сила на 19.11.2024г.

С протоколно определение от същата дата 19.11.2024г. съдът на осн. чл.383, ал.2 във вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.343б, ал.5 от НК е осъдил З. С. Ш. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС - Мадан сумата от 3592лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка и модел „Киа Спортиж“, с peг. № ***, придобит по време на брака, в режим на СИО с лицето П.В.А.

Съдът е постановил вещественото доказателство - лек автомобил марка и модел „Киа Спортиж“, с peг. № ***, придобит по време на брака, в режим на СИО с лицето П.В.А.да бъде върнато на собственика.

Определението се обжалва само в частта, с която З. Ш. е осъдена да заплати равностойността на лекия автомобил.

При постановяване на определението, съдът се е съобразил с наличните по делото доказателства, а именно, че престъплението е било извършено с 2 горепосоченото МПС, както и че същото не е изключителна собственост на дееца, а е в режим на съсобственост с нейният съпруг / в режим на СИО/.

Въззивният съд намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от 04.08.2023г., в сила от 08.08.2023г., бе приета нова алинея пета на чл.343б от НК, според която, в случаите на извършено престъпление по чл.343б, ал. 1 - 4 от НК, а именно при управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда равностойността му.

Волята на законодателя при приемане на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е била при извършване на такова престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство, собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена равностойността му, тоест да се предвиди допълнителна превантивна мярка /санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на последния да извършва други такива престъпления, независимо от наложеното му наказание по НК.

С разпоредбите на чл.53, ал.1, б. "а" и б. "б" от Общата част на НК също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите, собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на престъплението, като в последния случай това трябва да е и изрично предвидено в разпоредба от Особената част на Кодекса, каквато е и разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а когато средството на престъплението липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му.

Отнемането на вещи по чл.53 от НК, представляващи средство или предмет на извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата разпоредба на чл.53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената разпоредба.

Престъпленията по чл.343б, ал.1-4 от HK са част от престъпленията по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от защитените обществени отношения, поради което е част от престъпният 3 състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на престъплението, а не средство за неговото извършване. Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК "МПС, послужило за извършване на престъплението", не променя характера на МПС като предмет на престъплението и не го превръща в средство.

От изложеното може да се изведе връзката между посочените разпоредби от Общата и Особената част на НК, както и смисъла на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на държавата, респективно присъждането на равностойност по чл.53 от НК, независимо от наказателната отговорност.

Предвиденото в разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК отнемане на вещи предмет на престъплението, когато деецът е техен собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност, когато деецът не е техен собственик, както се посочи по-горе, не представлява наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност.

Отнемането на вещи в полза на държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК случаи - по аргумент от чл. 53, ал. 1, б.

"б" от НК. Такова отнемане, но освен него и присъждане на равностойност, е предвидено в Особената част на НК - новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК доразвива общата разпоредба на чл. 53 от НК, като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението, когато е собственост на дееца, и присъждане на равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че деецът не е негов собственик.

С одобреното споразумение по делото, районният съд е признал подсъдимата З. С. Ш. за виновна и я осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като престъплението е било извършено при управление на МПС - лек автомобил марка и модел „Киа Спортиж“, с peг.

№ ***. Процесният автомобил е придобит по време на брака на подсъдимата и към момента на одобряване на споразумението е в режим на СИО с лицето П.В.А.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че прилагайки разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК в производството по чл.306, ал.1, т.1 от НПК присъждайки равностойността на процесното

МПС, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, като правилно е приложил материалния закон.

Искането на защитата за отмяна на определението е неоснователно и не следва да бъде уважавано. Не може да бъде споделено възражението на защитата, че разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК не следва да бъде 4 прилагана, тъй като противоречала на Конституцията. Понастоящем посочената разпоредба е част от действащото право в страната ни и не е обявена за противоконституционна от Конституционния съд на Република България. Фактът, че пред този съд понастоящем са образувани дела по искане за обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага, докато няма произнасяне.

По същите съображения е неоснователно и възражението за неприлагане на нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК поради отправено преюдициално запитване до Съда на ЕС. До момента произнасяне на този съд по това запитване няма.

Следва да се отбележи също така, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК е въведена от националния законодател като императивна, следователно нейното неприлагане, би означавало отказ да се приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от правораздавателен орган.

По изложените съображения, съдът намира, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното определение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Водим от горното Смолянския окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 19.11.2024г. постановено по НОХД № 79/2024г. по описа на Районен съд Мадан, с което на осн. чл.306, ал.1, т.1 от НПК във вр. чл.343б, ал.5 от НК съдът е осъдил З. С. Ш. да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС - Мадан сумата от 3592лв., представляваща паричната равностойност на лек автомобил марка и модел „Киа Спортиж“, с peг. № ***.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5