Решение № 563 от 15.10.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Ямбол, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димчо Г. Димов при участието на секретаря С. С. М. като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело № 20262330100023 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „Изи Финанс“ ЕООД – гр.

София, против М. К. К. от с. Ч., обл. Я..

С исковата молба се твърди, че на 05.08.2024 г. между ищеца в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № ******* при условията на ЗПФУР.

Твърди се, че е била спазена съответната процедура по сключване на договор за кредит от разстояние, в резултат на което на ответника е бил отпуснал кредит с главница 1200 лв., преведена на ответника по касов път на касата на „Изи Пей“ АД. Твърди се, че при изплащане на вноските по кредита, ответникът е трябвало да преведе освен дължимата главница още и договорна лихва, която била фиксирана и не търпяла изменение по време на договора.

Твърди се, че падежирала договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. - 01.07.2025 г., което било основание и за нейната изискуемост.

Ето защо и ищецът претендира и договорна/възнаградителна лихва за посочения погоре период в размер на 344.85 лв.

Твърди се, че ищецът е направил опит за уреждане отношенията между страните по извън съдебен ред, но същите били безуспешни, като ответникът не е погасил задълженията си съгласно договореното между страните.

На следващо място се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК чрез системата на ЕПЕП, като делото е било разпределено на РС – Р., където било образувано ч.гр.д. № *******/2025 г. по описа на РС – Р..

1

Била издадена и заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.

С горното по същество ищецът обоснова правният си интерес и предявява настоящият иск предмет на разглеждане в производството по делото, като в обобщение се поддържа, че към датата на подаване на ИМ ответникът дължи на ищеца общо сумата от 1544.85 лв., от които: 1200 лв. - главница и 344.85 лв. – договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 01.07.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до пълното погасяване на дължимата сума.

Претендират се разноски в настоящото и заповедното производство.

В този смисъл се иска от съда да постанови решение, с което д признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество общо сумата от 1544.85 лв., от които: 1200 лв. - главница и 344.85 лв. - договорна лихва за периода от 05.08.2024 г. до 01.07.2025 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, до пълното погасяване на дължимата сума, за което вземане била издадена заповед за изпълнение по ЧГД № *******/2025 г. по описа на РС- Р..

Претендират се разноски по исковото и заповедното производство, както и да бъде осъден ответника да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 320 лв.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Същият редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не е направил и искане делото да бъде разгледано в негово отсъствие.

С ИМ и с допълнително подадена такава от ищцовото дружество преди съдебно заседание е направено и искане с правно осн. чл.238 – чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на ИМ и формулираният въз основа на тях петитум, съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни, установителни искове с правно осн.чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК.

Съдът като взе предвид становището на ищеца и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2025 год. пред съда е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от страна на ищеца в настоящото производство Изи Финанс ЕООД, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника – ответник в настоящото производство М. К. К., за сумите от: 1200 лева – главница за периода от 05.08.2024 год. до 26.07.2026 год. и 344.85 лева договорна лихва за периода от 05.08.2024 год. до 01.07.2025 год.. Претендирана е и законната лихва.

По така депозираното заявление пред Районен съд Р.е образувано ч.гр.дело № *******/2025 год. по описа на същия съд.

2

Заповедният съд е уважил искането на заявителя за претендираните суми и е издал заповед № *****/18.07.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.

С оглед реда на връчване, заповедния съд е указал на заявителя, че в 1-месечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, в който срок е депозиран установителен иск предмет на разглеждане в настоящото производство.

По делото от ищеца са ангажирани още писмени доказателства, а именно: зав. копие на договор за предоставяне на кредит № *******/05.08.2024 г., зав. копие на известие за предсрочна изискуемост от 17.07.2025 г., копие на лична карта на М. К. К., 3 бр. снимки на лице, зав. копие на емейл кореспонденция от стр.25 на делото до стр.33, разписка за извършено плащане от 05.08.2024 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявения иск е процесуално допустим като предявен от и срещу процесуално легитимирана страна при наличие на правен интерес с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК.

Наред с това съдът намира, че са налице условията предвидени в разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е представил отговор на исковата молба, не се e явил в първото по делото редовно съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. От своя страна ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение против ответника.

На следващо място съдът намира, че са налице и материалноправните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение – чл.239, ал.1 ГПК.

Наведените в исковата молба факти обосновават в достатъчна степен основателността на исковата претенция и се подкрепят от представените писмени доказателства, досежно факта на дължимостта на търсените суми.

Липсват установени по делото фактически данни ответника да е погасил задълженията си към ищцовото дружество и за процесния период.

Ето защо, съдът намира предявения иск за вероятно основателен, поради което постановява настоящото решение, основаващо се на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, без да мотивира решението по същество.

По разноските:

Съгласно ТР №4/2013 год. от 18.06.2014 год. с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство, относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно отхвърлената и уважената част на иска.

В случая ищецът се е представлявал от юрисконсулт в заповедното и исковото производство.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по делото следва да бъдат определени от съда съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК.

3

Съдът съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на делото и съобразявайки разпоредбите чл.25, ал.1 и чл.26, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.37 от Закона за правната помощ, определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро в исковото производство и 50,00 евро в заповедното.

Освен определеното от съда възнаграждение за процесуално представителство за юрисконсулт, на ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в заповедното производство в размер на 13.45 евро и държавна такса в исковото производство – 25.56 евро.

Всичко разноски в размер на 189.01 евро, които с оглед изхода на делото следва да се възложат в тежест на ответника.

С оглед разпоредбите на Закона за въвеждане на еврото в Република България считано от 01.01.2026 год., официалната парична единица на Република България е еврото, поради което процесните суми по делото в лева /претендирани и заплатени от ищеца в лева/ следва и съдът преизчисли и изписва в решението в евро, след превалутирането и закръгляването им съгласно чл.12 и чл.13 от същия закон.

По изложените мотиви и на основание чл.238 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., *******, че същият дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *******, с адрес: гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.“Иван Вазов“ , ул.“Балша“ № 17, ап.1, представлявано от управителя-Б. И. Н. чред пълномощник юрк.Л. Г., сумата от 789.87 евро /1544.85 лева/, от които: 613.55 евро /1200 лева/ представляваща главница по Договор за кредит № *******/05.08.2024 год. и 176.32 евро /344.85 лева/, представляваща договорна лихва за периода от 05.08.2024 год. до 01.07.2025 год., ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.07.2025 год. до пълното погасяване на дължимата сума, за които суми е издадена Заповед № *****/18.07.2025 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № *******/2025 год. по описа на Районен съд Р..

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М. К. К. с ЕГН **********, с адрес: с.Ч., ******* ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД с ЕИК *******, с адрес: гр.София-1408, р-н Триадица, ж.к.Иван Вазов, ул.“Балша“ № 17, ап.1 представлявано от управителя Б. И. Н., сумата от 189.01 евро – разноски в исковото и заповедното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от същото да се връчи на страните.

ОТВЕТНИКЪТ разполага със защита срещу решението, съобразно чл. 240 ГПК.

4

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

5