Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 460 от 15.03.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 288/2023
Вид
Решение № 460
Подписан
15.03.2023
В сила
04.05.2023
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330200288 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Електронен фиш серия К № 5485132 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, чрез непосочване на срок и ред за обжалване на фиша. Поддържа, че редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш да е приложим единствено за нарушения, установени със стационарни технически средства, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ВАС. В тази връзка намира, че доколкото процесното деяние е установено с мобилно техническо средство, то да е допуснато съществено процесуално нарушение с издаването на ЕФ. Твърди още да не е доказано, че техническото средство е било изправно и е преминало метрологична проверка към датата на установяване на деянието. Взема становище отговорността му да е ангажирана след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и не се представлява.

1

Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от П. Г. С., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 21.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 03.01.2023 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 09.12.2021 г. в 12:42 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 214 в посока ул. „Дилянка“ жалбоподателят П. Г. С. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ Х4 ХДрайв 20Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 82 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.

Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение т и п TFR1-M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 82 км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 32 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП против жалбоподателя С. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 5485132, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 4-32-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е преминало последваща метрологична проверка на дата 12.11.2021 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-34427/10.12.2021 г. се установява, че на дата 09.12.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела статични изображения с номера от 33588 до 33597, с начален час на работа 11:00 ч. и краен час на работа 13:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.

„България“ № 214 в посока от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 33596 от радар TFR1-M № 546 (лист 14-15 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 09.12.2021 г. в 12:42 часа.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя П. Г. С..

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.

„България“ до № 214 в посока ул. „Дилянка“; датата – 09.12.2021 г.; точният час на извършване на нарушението – 12:42 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят П. Г. С.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Възраженията по жалбата за допуснати съществени процесуални 3 нарушения съдът намира за неоснователни. На първо място непосочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш не представлява съществен порок на процедурата и не влече за своя последица отмяна на ЕФ. Описването на тези обстоятелства е насочено единствено към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по преценка на правоимащото лице. В случая това е сторено от жалбоподателя С., който своевременно е подал жалба срещу електронния фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е приета за процесуално допустима и е разгледана по същество. С това жалбоподателят е упражнил в пълнота процесуалните си права, които следва да обезпечи посочването на ред и срок за обжалване. Следователно правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин не е възпрепятствано или нарушено. Посочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021 г. по к.а.н.д.

№ 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.

На следващо място неоснователно в жалбата се възразява да не са спазени давностните срокове за реализирането на административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на 09.12.2021 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от 10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа, подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.

Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне 4 на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.

Процесното нарушение е извършено на 09.12.2021 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност по чл. 82 от ЗАНН не намира приложение.