Определение № 163 от 13.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502736 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9693/11.12.2025г. от Н. А. Н., ЕГН**********, срещу Определение № 988/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 20253120101084 по описа за 2025г. на ДРС, с което съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.389 ГПК на Н. А. Н., ЕГН**********, направено по гр. д. №1084/2025г. на РС Девня за обезпечение на исковете на Н. А. Н. , ЕГН**********, против В. М. Д., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение от 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди от обиди и оклеветяване на 07.05.2020г. между 10,00 часа и 11,18 часа в съдебно заседание по ч.н.д. №1332/2020г. на РС Варна , като допуснат запор до размера на 3000 лева върху всички банкови сметки на ответника в Република България.

В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно е посочил, че не може да направи избор вместо молителя и че е необходимо да бъдат посочени конкретно всички банки, за които се иска налагане на запор. Счита, че с оглед основателността на искането му е следвало да бъде преценено от районния съд дали да не допусне обезпечението при гаранция.

Моли за отмяна на определението и решаване на искането по същество 1 чрез допускане на обезпечението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество съдът намира следното:

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.

Не се оспорва допустимостта на бъдещата искова претенция, като съдът намира, че същата е допустима и редовна.

При преценката на съда по повод допускане на обезпечението не е необходимо искът да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване.

Доказването при обезпечението е до степен на вероятност, доколкото преценката се прави само въз основа на твърденията и представените писмени доказателства от едната от страните. В случай, че съдът прецени, че искът не е доказан до степен на вероятната му основателност, обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция, чийто размер съдът определя на база вероятните бъдещи вреди за ответника.

По отношение на обезпечителната нужда, съгласно трайната практика на ВКС, при липса на данни или на ангажирани от насрещната страна доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не подлежи на доказване от молителя - ищец.

Последната изискуема предпоставка за допускане на обезпечението се явява изискването обезпечителната мярка да е подходяща. Именно по отношение на нейното наличие е налице правен спор, повдигнат с частната жалба.

2

В рамките на преценката за адекватност на обезпечителната мярка се включва и изискването същата да бъде достатъчно добре индивидуализирана, така че същата да може да бъде изпълнена /да е изпълняема/. Съобразно разпоредбата на чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК, запорът на вземанията на длъжника е една от предвидените обезпечителни мерки. За да бъде удовлетворена молбата на ищеца за налагане на така посочената обезпечителна мярка, същата следва да бъде редовна, като в случай че се иска налагане на запор върху вземанията на длъжника в банки, то същият следва да посочи кои са онези банкови институции, по отношение на сметките в които желае да бъде наложен запора.

Непосочването на третото задължено лице /индивидуализацията на всяка банка/ ще възпрепятства изпълнението, доколкото за да може да бъде изпълнено определението на съда и да бъде наложен запор от съдебния изпълнител, следва да бъде конкретизирано третото задължено лице, на което следва да бъде връчено запорното съобщение. От основно значение е и поредността на посочване на конкретните банки от ищеца, тъй като третите задължени лица се инкорпорират в определението на съда именно в тази поредност, в която са посочени, и в същата поредност обезпечителната мярка подлежи на изпълнение. Посочената нередовност на искането на молителя не може да бъде санирана от съда, нито чрез оставяне на молбата без движение /тъй като това процесуално действие е недопустимо по отношение на обезпечителното производство/, нито чрез заместване на волята на ищеца, тъй като същият е господар на процеса, а съдът прилага диспозитивното начало като основен принцип в процесуалното право - чл. 6 ал. 2 от ГПК. Налагане на обезпечителна мярка "запор върху банкови сметки" на ответника във всички банки на територията на страната, предпоставя неопределеност на мярката, а от там и невъзможност за изпълнение на същата.

В посочения смисъл е и трайна практика на ВОС - Определение № 813 от 2.03.2011 г. на ОС - Варна по ч. т. д. № 263/2011 г., ТО, Определение № 4344 от 6.12.2019 г. на ОС - Варна по в. ч. т. д. № 1960/2019 г., ТО.

Поради съвпадане на изводите на двете инстанции, съдът намира, че Определение № 988/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 20253120101084 по описа за 2025г. на ДРС, следва да бъде потвърдено.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 988/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 20253120101084 по описа за 2025г. на ДРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. Варна, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно частно гражданско дело № 20253100502736 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9693/11.12.2025г. от Н. А. Н., ЕГН**********, срещу Определение № 988/11.12.2025г., постановено по гр.д. № 20253120101084 по описа за 2025г. на ДРС, с което съдът:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането с правно основание чл.389 ГПК на Н. А. Н., ЕГН**********, направено по гр. д. №1084/2025г. на РС Девня за обезпечение на исковете на Н. А. Н. , ЕГН**********, против В. М. Д., ЕГН **********, за заплащане на обезщетение от 21 000 лева за претърпени неимуществени вреди от обиди и оклеветяване на 07.05.2020г. между 10,00 часа и 11,18 часа в съдебно заседание по ч.н.д. №1332/2020г. на РС Варна , като допуснат запор до размера на 3000 лева върху всички банкови сметки на ответника в Република България.

В частната жалба се излага, че определението е незаконосъобразно, тъй като районният съд неправилно е посочил, че не може да направи избор вместо молителя и че е необходимо да бъдат посочени конкретно всички банки, за които се иска налагане на запор. Счита, че с оглед основателността на искането му е следвало да бъде преценено от районния съд дали да не допусне обезпечението при гаранция.

Моли за отмяна на определението и решаване на искането по същество 1 чрез допускане на обезпечението.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда от легитимирано лице, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима за разглеждане.

По същество съдът намира следното:

За да бъде допуснато обезпечение на предявен или бъдещ иск, следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: искът да е процесуално допустим, същият да е вероятно основателен според представените доказателства или да бъде представена гаранция съгласно двете алтернативи на чл.391, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, да се установи наличието на обезпечителна нужда, както и предложената обезпечителна мярка да съответства на обезпечителната нужда.

Не се оспорва допустимостта на бъдещата искова претенция, като съдът намира, че същата е допустима и редовна.

При преценката на съда по повод допускане на обезпечението не е необходимо искът да бъде доказан при условията на пълно и главно доказване.

Доказването при обезпечението е до степен на вероятност, доколкото преценката се прави само въз основа на твърденията и представените писмени доказателства от едната от страните. В случай, че съдът прецени, че искът не е доказан до степен на вероятната му основателност, обезпечението следва да бъде допуснато при гаранция, чийто размер съдът определя на база вероятните бъдещи вреди за ответника.

По отношение на обезпечителната нужда, съгласно трайната практика на ВКС, при липса на данни или на ангажирани от насрещната страна доказателства, които да я опровергават, обезпечителната нужда се предполага и не подлежи на доказване от молителя - ищец.

Последната изискуема предпоставка за допускане на обезпечението се явява изискването обезпечителната мярка да е подходяща. Именно по отношение на нейното наличие е налице правен спор, повдигнат с частната жалба.

2

Разпечатката съдържа 60 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0d802de1-04e4-4d34-a19a-926316546af1