Решение № 61 от 19.01.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 878/2025
- Вид
- Решение № 61
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 19.01.2026
- Състав
- Светлин Михайлов, Даниела Христова, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 61 гр. София, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000500878 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК – Въззивно производство.
Образувано е възоснова на въззивна жалба с вх. рег. № 10145 от 27.02.2025 г. от регистратурата на СГС, подадена от адв. М. К. от АК – гр.Монтана, пр. представител на ответницата в исковото производство, а именно С. К. А., ответник в исковото производство,срещу Решение № 38 от 05.02.2025г. , постановено по гр.д. № 137 по опис на ОС –Монтана, с което е прието за установено по реда на чл. 422 от ГПК, че дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист възоснова на Заповед за парично изпълнение на парично задължение № 706 от 22.10.2021 г., издадена по ч. гр.д. №2433 по опис на Районен съд Монтана в полза на ищеца“БАНКА ДСК“ АД.
Във въззивната жалба, пр. представител на ответницата е развил доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материално правни и процесуално правни норми. Обстоятелствената част на въззивната жалба съдържа и доводи за необоснованост на решението. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на акт по същество, с който установителните претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от служебно назначения пр. представител, който поддържа и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение, а при уважаване на въззивната жалба, прави искане за присъждане в тежест на ищеца следващите се разноски от първоинстанционното и от въззивното разглеждане на делото.
Въззивнаемата страна „Банка ДСК“ ЕАД в писмен отговор на 1 въззивната жалба, излага доводи за нейната неоснователност и чрез пр. представител в съдебно заседание, поддържа същите. Моли за присъждане на разноски.
Настоящият състав на САС приема, че Решение № 38 от 05.02.2025г. , постановено по гр.д. № 137 по опис на ОС –Монтана е валидно и допустимо, а по доводите за неговата отмяна, развити в жалбата, излага следното:
Основният спорен въпрос във въззивното производство се отнася до възражението, че липсват доказателства за усвояване на кредита. В тежест на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД е да докаже, че след сключване на договор за банков кредит за текущо потребление от 09.01.2019 г. е изпълнила задължението, поето с договора да предостави на кредитополучавателя сумата от 35 000 лева. За доказване на спорния факт, ищецът е ангажирал ССч.Е, която въпреки оспорването ѝ пред първата инстанция, настоящият състав на САС кредитира като обективна и компетентно дадена. Оспорването на заключението се отнася до изходните данни, ползвани от вещото лице. Излага се, че липсата на проверка в счетоводството на банката, представлява пропуск, който разколебава достоверността на извода, че сумата по кредита е предоставена на ответницата.
Настоящият състав на САС приема, че възражението е неоснователно.
Проверката в счетоводството на Банката би имало значение към извода за усвояване или не на кредита, само ако е във връзка с възражение за нередовно водено счетоводство. Поставеният към вещото лице въпрос № 1 е с конкретно съдържание, не само относно факта, предоставен ли е банковия кредит в размера на уговорения с договора, а и на коя дата. Отговорът съдържа данни, за допълнително представени от банката документи, които са приложени към заключението и не са били оспорени от ответницата, поради което и съдът ги е приел като доказателства ведно със заключението. От тяхното съдържание се установя, че сумата от 35 000 лева е преведена по сметка на С. К. А.. От приложенията към ССч.Е се установява, че кредитополучателя е извършвал разплащания от тази сметка и съответно е погасявала задължения за 2019 г. в размер на 2541.44 лева и за 2020 в размер на 2467.62 лева главници и лихви за 2019 г. в размер на 1928.44 лева и за 2020 г. 1910.29 лева + една санкционна лихва в размер на 7.11 лева през 2020 г. Последната погасителна вноска е внесена на 22.12.2020 г. и след тази дата, плащанията по кредита са преустановени. Последното плащане от 22.12.2020 г.не е редовно. Последно редовно плащане е извършено на 20.08.2020 г. и е в размер на 397.30 лева.
Възоснова на събраните по делото писмени доказателства, които не са оспорени от ответницата, вещото лице е посочило, че общият размер на дължимата главница е 31 916.44 лева, от които
30 080.94 лева е главницата по кредита;
1 835.50 лева договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 03.10.2021 г.;
129.25 лева лихвена надбавка за забава в същия период;
133.69 лева обезщетение след изискуемост 04.10.2021 г. до 19.10.2021 г.
120 лева, разходи по изискуемостта.
2
Общия размер на задължението е 32 299.38 лева.
Кредитът е станал предсрочно изискуем, след неизпълнение на общо 11 месечни вноски за периода от 20.11.2020 . до 20.09.2021 г. с обща просрочена главница в размер на 4 369.42 лева.
При тази фактическа установеност, неоснователно е оплакването във въззивната жалба, че обжалваното решение е необосновано, както и оплакването, че при неговото постановяване, първоинстанционният съд е допуснал процесуални нарушения.
Относно оплакванията на нарушения на материалния закон: Спорна пред въззивната инстанция е действителността на клаузата за предсрочна изискуемост в случаите като настоящия, при който тя се съдържа в общите условия, а не в конкретния договор. Общите условия имат за цел да ориентират клредитиполучателите за правилата, при които банката отпуска кредити. При сключване на индивидуалните договори, тези правила стават част от индивидуалните договори когато в тях изрично е посочено, че се прилагат между договарящите страни и те са подписани. По делото е изслушано заключение на вещо лице графолог, който е установил, истинността на индивидуалния договор сключен между страните относно подписът на кредитополучателката. Подписвайки договора, тя е приела и общите условия и ги е подписала. Видно от приложенията установяващи извършени тегления и плащания, голяма част от тях са извършвани в чужбина, т.е. страната не е пребивавала на адреса, посочен в договора като адрес за кореспонденция ( чл. 16,ал.1 от договора). Подписването на общите условия от страна на крдитополучателката, прави текста неразделна част от индивидуалния договор. По горните съображения, неоснователно е и оплакването за неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дефинира като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В текстовете на чл. 143, т. 1, т. 18 ЗЗП са изброени възможни проявни форми н а неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 19 на чл. 143 ЗЗП изброяването е примерно, а не изчерпателно. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. о т н о с н о неравноправните клаузи в потребителските договори, неравноправните клаузи в потребителски договори са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Включването в общите условия на търговец, сключващ договори с потребители, на неравноправни клаузи засяга интересите на потребителите и попада в кръга на действията, за които е предвидена съдебна защита чрез искове по чл. 186 ЗЗП. Предсрочната изискуемост на кредита при последователно неплащане на вноски, съобразно погасителен план, не представлява неравноправна клауза независимо дали е договорена индивидуално или общо, след като страната е подписала и двата текста на договора. Дали клаузата е неравноправна не зависи от мястото ѝ в документите, които страните подписват, а зависи от нейното съдържание.
Възражението за нищожност, направено от ответницата в първата инстанция 3 се различава от възражението във въззивната жалба, а съдът дължи произнасяне само по възраженията направени в отговора по реда на чл. 131 от ГПК.
Не са налице предпоставките за отвяна на обжалваното решение, поради което то като правилно и обосновано следва да бъде потвърдено.
По разноските: Въззивната жалбаподателка е представлявана от пр. представител, на който се дължи адвокатско възнаграждение, независимо от изхода на спора. Разходът за присъдения адвокатски хонорар е платен от въззиваемия ищец, в чиято полза следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и 300 лева юрисконсултско възнаграждение. Въззивната жалбоподателка е останала задължена за държавната такса дължима за образуване на въззивното производство, поради което следва да бъде осъдена да заплати по сметка на САС сумата от 324 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 38 от 05.02.2025г. , постановено по гр.д. № 137 по опис на ОС –Монтана включително и в частта за разноските.
ОСЪЖДА С. К. А. с ЕГН ********** да заплати на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК 121830616 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н „Оборище“, ул. „Московска“ № 19 сумата от 2300 лева, представляваща направените във въззивното производство разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. К. А. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Софийски апелативен съд сумата от 324 (триста двадесет и четири)лева, представляваща дължимата държавна такса за образуване на въззивно производство, на основание чл. 77 от ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4