Решение № 42 от 15.05.2026, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Г.Т., 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. И.а като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20263220100259 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от С. И. С. ЕГН ********** от гр. С., ул. „ Ш.“ № 12, чрез пълномощник адв. Д. М., срещу Ж.К. „С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. 1309, район „В.“, бул. „Т.А.“ №117, ЕИК ***, представлявана заедно от С. Д. П. и С. К. П..

Предявени са искания ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 620 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, изразяваща се в разликата по увеличения процент на загуба на трудоспособност на основание сключеният договор за застраховка

№15855/28.12.2023г. за групова застраховка „Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 258 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2024г. до 3.11.2025г.- датата на предявяване на исковата молба.

Претендират се сторените по делото разноски.

В законовоустановения срок ответникът е приложил писмен отговор. Оспорва исковата претенция по основание и размер.Твърди, че застрахователното събитие е възникнало преди действието на застрахователния договор, 1 позовава се на общите условия на договора за застраховка, поради което не дължи застрахователно обезщетение.

С исковата молба е предявен главен иск с правно основание чл.343 и сл. от Кодекса за застраховането и акцесорен по чл.86,ал.1 от ЗЗД. Исковете са допустими.

От приложените по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Ищецът заема длъжността „Районен съдия“ в РС С. от 2000г. до настоящия момент. На 28.12.2023г. Висшият съдебен съвет сключил с ответника групова застраховка „Злополука“ на действащи магистрати и съдебни служители, съгласно приложение 3 от договора. Срокът на договора е от датата на сключването му до 31.12.2026г.

Съгласно решение на ТЕЛК от 17.02.2021г. е констатирана загуба на работоспособност на ищеца в размер на 60%. На 24.01.2024г. ищецът бил преосвидетелстван с ново решение на ТЕЛК, като му е определен процент на загуба на трудоспособност в размер на 72%. Решението влязло в сила на 23.02.2024г.

На 13.08.2024г. ищецът предявил искане пред ответника да му заплати обезщетение на основание договора за застраховка. Последният отказал като се позовал на общите условия на договора, както и на факта, че заболяването на ищеца било констатирано преди влизането в сила на застрахователния договор.

От така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: На основание процесния застрахователен договор между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение.

В разпоредбата на чл.7,т.2 от договора е предвиден риск „Трайна загуба на работоспособност над 50% в резултат на заболяване.“ Съгласно чл.11,ал.4 от договора в случай, че лицето има решение на ТЕЛК или НЕЛК преди сключването на договора и през срока на действие на договора застрахованото лице бъде преосвиделствано и в решението на ТЕЛК/НЕЛК или ЗМК е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност застрахователят дължи обезщетение, изчислено по предвидения в същата разпоредба начин.

От приложените по делото доказателства е установено по несъмнен начин, че заболяването на ищеца е констатирано преди действието на договора със 2 загуба на работоспособност над 50 %, преосвидетелстван е по съответния ред с определен процент загуба на работоспособност над 50% по времето на действия на застрахователния договор, поради което на ответникът дължи обезщетение на основание посочената разпоредба от чл.11,ал.4 от договора.

Поради това са неоснователни твърденията на ответника, че не дължи предвиденото застрахователно обезщетение, тъй като заболяването възникнало преди действието на договора. Отричайки дължимото обезщетение ответникът не може да се позовава и на общите условия на договора, тъй като съгласно разпоредбата на чл.298, ал.3 от ТЗ, приложима в случая на осн. чл.343,ал.2 от КЗ, при несъответствие между уговореното от страните и общите условия има сила уговореното.

Предвид тези обстоятелства съдът приема, че правото на застрахователно обезщетение на ищеца е възникнало, тъй като са изпълнени всички елементи от фактическия състав на така предявеното право. Размерът на търсеното обезщетение е определен по начина изчислен в разпоредбата на чл.11,ал.4 от застрахователния договор, поради което предявеният иск е основателен и доказан в претендирания размер от 1 620,00 лв. и следва да бъде уважен, така както е предявен, като се осъди ответника да плати на ищеца процесната сума, ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба3.11.2025г. до окончателното изплащане, ведно с обезщетението за забавено плащане в размер на сумата от 258 лв., за периода от 13.08.2024г.-датата на поискването на дължимото обезщетение до 3.11.2025г.-датата на завеждане на главния иск.

С оглед изхода на спора основателно е искането да се присъдят сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски за държавна такса по делото от 58, 70 евро и разноски за оказана правна помощ при условията на чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на сумата от 249.41 евро /левова равностойност на сумата от 487.80 лв./ на осн. чл.7,ал.2 т.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г за възнагражденията на адвокатската работа.

Като съобрази тази фактическа и правна обстановка, съдът:

РЕШИ:

3

Осъжда Ж.К. „С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. 1309, район „В.“, бул. „Т.А.“ №117, ЕИК ***, представлявана заедно от С. Д. П. и С. К. П., да заплати на С. И. С. ЕГН ********** от гр. С., ул. „ Ш.“ № 12 сумата от 828.29 евро / левова равностойност на сумата от 1 620 лв./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, изразяваща се в разликата по увеличения процент на загуба на трудоспособност на основание сключеният договор за застраховка

№15855/28.12.2023г. за групова застраховка„Злополука“, полица по застрахователен договор №70003047, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба3.11.2025г. до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 131.98 евро / левова равностойност на сумата от 258 лв./, представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 13.08.2024г. до 3.11.2025г.датата на предявяване на исковата молба Осъжда „С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. 1309, район „В.“, бул. „Т.А.“ №117, ЕИК ***, представлявана заедно от С. Д. П. и С. К. П., да заплати на С. И. С. ЕГН ********** сумата от 58.70 евро, представляваща сторени разноски за платена държавна такса за образуване на делото.

Осъжда „С.“ АД със седалище и адрес на управление гр. С. 1309, район „В.“, бул. „Т.А.“ №117, ЕИК ***, представлявана заедно от С. Д. П. и С. К. П., да заплати на адв. Д. М. личен №1400149064, АК В., сумата от 249.41 евро, представляваща разноски за оказана правна помощ по чл.38 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4